Питбулите - колко опасни са тези кучета и как да ги опитомим
Пореден случай с питбул у нас. Експертите обаче акцентират, че кучето не носи виновност при нахлуване, а стопанинът му. Пословична е смелостта и издръжливостта на тази порода кучета. Какво обаче би предиздвикало едно куче да се нахвърли и да раздра стопанина си? За всичко това от Novini.bg беседваме с биолога Иван Симеонов.
Породата питбул е основана, с цел да се бият кучетата с бикове, по-късно стартират да се употребяват като фермерски кучета.
Тук би трябвало да разширя малко уводната част. Създаване не е точното разбиране, защото не е имало ясна цел, която е трябвало да бъде реализирана с цел да приказваме за целеустремено основана порода. Кучетата са претърпели самостоятелна селекция съгласно това, което са можели. Преди 200 години в Англия кучетата са били разграничени в две категории, hound и dog. Породистите ловни кучета са категоризирани като hound и за тях е трябвало да се заплаща налог. Те са били привилегия на благородници и богаташи. По-дребните и освободени от налог териери са кучетата на работната класа. Именно от кръстосването на териери с други породи сме получили продукта Стафордширски Бултериер. До тук излиза наяве, че елементарните служащи не са имали имения, в които кучетата да се разхождат на воля, а са отглеждали кучетата си в домовете си, това изяснява ниския размер, късия косъм и привързаността на породата към хората. След износа в Америка, огромните площи на развъждане и по-високите работни условия водят до израстване във височина на породата с към 10 см и смяна на името в Американски Питбул Териер.
Тяхната храброст и устойчивост им дава огромно преимущество в разнообразни кучешки спортове като дърпане на тежести, сръчност и смирение. Какви са особеностите на кучетата от тази порода?
Има една специфичност, която би трябвало да се изтъкне пред останалите, това е склонността на кучетата към фиксиране. Това надълбоко концентриране към избран обект или деяние е по едно и също време най-големия плюс и минус на породата. Именно тази специфичност прави питбулите лесни за манипулиране, което за жалост се употребява и в боевете с кучета. Питбул закрепен върху разкриване на опиати е незаместим асистент на управляващите и с голям възторг и централизация прави задачата. Другата специфичност е голямото предпочитание за игра, която е ключа към бързо и безнасилствено образование. Питбулите са доста кооперативна порода и извънредно енергични.
Какви препоръки бихте дали на хората, които отглеждат такива кучета или биха желали да го вършат?
Най-важният съвет за хора решили да се занимават с порода от групата на териерите е да социализират от ранна възраст. Да социализират кучето с хора, деца, други кучета и други животни въобще. Този развой стартира доста рано, по тази причина новороденото кученце би трябвало да остане до 60-65 ден дружно с братчетата и сестричетата при майката. У нас практиката е дребните кученца да бъдат откъснати от майката още на 40 дневна възраст, което безусловно е психическо принуждение и осакатяване на обществената подготвеност на подрастващото куче. След като кученцето е навършило два месеца и е взето, предлагам на притежателя да си вземе отпуска за идващите два месеца, цялата годишна отпуска плюс един месец неплатена. Това време би трябвало да бъде интензивно прекарано с дребното кученце да се построи основата на връзката куче-стопанин за целия му живот. Нека повторим, влагаме 2 месеца за останалите 10, 12 или даже 14 години, в които кучето ще ни съпътства. За страдание не мога да се задълбоча в образованието, само че дано бъдещите стопани не не помнят, че имат териер, които е доста деятелен и би трябвало да получи смислена задача, с която да изразходва силата си.
Трябва ли да има наложителен психотест за притежателите на такива кучета?
Категорично не, кучето е първото опитомено животно, като процеса на доместикация (опитомяване) е толкоз обратно във времето, още преди индивида да е разкрил земеделието, та камо ли психотеста. По-смислено е притежатели на кучета въобще, освен тези на питбули, да поставят изпит за подготвеност за развъждане на куче. Съответно преди този момент би трябвало да са минали предварителен курс, в които да получат нужните познания.
Пореден случай с питбул у нас. Преди време имаше смъртен случай на 3-годишно дете в Мокрище, в този момент в Сотиря. Обикновено при произшествия кучето не носи виновност, а стопанинът му. Какво обаче би предиздвикало едно куче да се нахвърли и да раздра стопанина си?
За стопанина кучето е обществен сътрудник и назад за кучето стопанина е обществен сътрудник, двамата имат потребност един от различен, по тази причина нормално не се атакуват. За да се стигне до нахлуване би трябвало едно нещо да е на разположение, а друго да липсва. В кучето би трябвало да има доста храброст или доста боязън, а връзката сред стопанина и кучето би трябвало да е доста неприятна или да липсва напълно. Според информацията към съответния случай, стопанина е приложил принуждение с цел да овладее обстановката, което за жалост не му е довело триумф, само че евентуално е породило боязън у кучето. Освен това би трябвало да се включи подтекста на средата и изискванията на развъждане на кучетата. Другия вид е неверно извършено образование за шутцхунд, от немски език- куче бранител. Това е курс, през който минават полицейските кучета и в случай че не протече вярно, може да направи от кучето социална заплаха. Третия случай, в който кучето може да прояви експанзия към стопанина е патогенен и е обвързван с нарушаване на щитовидната жлеза, само че в съответния случай тази възможност може да бъде изключена.
В съответния случай вярно ли бе да се умъртвят кучетата, които убиха стопанина си?
За страдание да, тъй като очевидно са били взели участие няколко кучета, а освен едно. Властите не разполагат с информацията, времето и опциите да обезпечат незабавно сигурността на обществото по различен метод. За съпоставяне, в Германия полицията бива извикана поради свободно бушуващ питбул в пешеходната градска зона. При идване на патрулката питбула разкъсвал огромна картонена опаковка, т.е. играело си с кашон. След като кучето не е реагирало на опита да бъде извикано (тук подсещам за фиксирането) и опита за залавяне е бил несполучлив, служителите на реда го прострелват, с цел да обезопасят оживената зона. Не може да чакаме от елементарен служител на реда, който в този ден е бил на промяна, инцидентно да е етолог и инцидентно да е ветеринарен доктор и да има в багажника упоителна инжекция. Припомняме, че в тази ситуация от Мокрище кучето бе пощадено.
Какви са верните дейности при нахлуване от питбул?
Има специфични курсове за самоотбрана при нахлуване от куче, които са ориентирани основно за чиновници на полицията или армията. При нахлуване от няколко кучета възможностите внезапно понижават. Стигне ли се въпреки всичко до нахлуване, кучето би трябвало по опция да бъде обездвижено, с цел да не може посредством разклащане на главата да нанесе по-големи провали и скъсване на значими артерии. Колкото и тривиално да звучи, в случай че куче ни е захапало за ръката, не би трябвало да се дърпаме, а да си намушкаме ръката още по във вътрешността към гърлото, това обърква кучето и ненапълно стопира притока на въздух към дробовете. Още по-ефикасно е, в случай че успеем да обърнем кучето по тил и натискаме със захапаната ръка във вътрешността към гърлото като се стремим долната челюст на кучето да доближи гърдите му, тогава то не може да упражнява мощ и захапката се отхлабва.
Всеки един случай с куче, е един допълнително. Науката от ден на ден научава за типа Cannis lupus familiaris и информацията, с която разполагаме от ден на ден се усилва. Инцидентите с кучета могат да бъдат предотвратени и методите по какъв начин да стане това са известни. Като стопани би трябвало просто да си зададем въпросът не какви са нашите егоистични стремежи, а какви са потребностите на кучето и дали ще могат да бъдат задоволени при развъждането му.
Породата питбул е основана, с цел да се бият кучетата с бикове, по-късно стартират да се употребяват като фермерски кучета.
Тук би трябвало да разширя малко уводната част. Създаване не е точното разбиране, защото не е имало ясна цел, която е трябвало да бъде реализирана с цел да приказваме за целеустремено основана порода. Кучетата са претърпели самостоятелна селекция съгласно това, което са можели. Преди 200 години в Англия кучетата са били разграничени в две категории, hound и dog. Породистите ловни кучета са категоризирани като hound и за тях е трябвало да се заплаща налог. Те са били привилегия на благородници и богаташи. По-дребните и освободени от налог териери са кучетата на работната класа. Именно от кръстосването на териери с други породи сме получили продукта Стафордширски Бултериер. До тук излиза наяве, че елементарните служащи не са имали имения, в които кучетата да се разхождат на воля, а са отглеждали кучетата си в домовете си, това изяснява ниския размер, късия косъм и привързаността на породата към хората. След износа в Америка, огромните площи на развъждане и по-високите работни условия водят до израстване във височина на породата с към 10 см и смяна на името в Американски Питбул Териер.
Тяхната храброст и устойчивост им дава огромно преимущество в разнообразни кучешки спортове като дърпане на тежести, сръчност и смирение. Какви са особеностите на кучетата от тази порода?
Има една специфичност, която би трябвало да се изтъкне пред останалите, това е склонността на кучетата към фиксиране. Това надълбоко концентриране към избран обект или деяние е по едно и също време най-големия плюс и минус на породата. Именно тази специфичност прави питбулите лесни за манипулиране, което за жалост се употребява и в боевете с кучета. Питбул закрепен върху разкриване на опиати е незаместим асистент на управляващите и с голям възторг и централизация прави задачата. Другата специфичност е голямото предпочитание за игра, която е ключа към бързо и безнасилствено образование. Питбулите са доста кооперативна порода и извънредно енергични.
Какви препоръки бихте дали на хората, които отглеждат такива кучета или биха желали да го вършат?
Най-важният съвет за хора решили да се занимават с порода от групата на териерите е да социализират от ранна възраст. Да социализират кучето с хора, деца, други кучета и други животни въобще. Този развой стартира доста рано, по тази причина новороденото кученце би трябвало да остане до 60-65 ден дружно с братчетата и сестричетата при майката. У нас практиката е дребните кученца да бъдат откъснати от майката още на 40 дневна възраст, което безусловно е психическо принуждение и осакатяване на обществената подготвеност на подрастващото куче. След като кученцето е навършило два месеца и е взето, предлагам на притежателя да си вземе отпуска за идващите два месеца, цялата годишна отпуска плюс един месец неплатена. Това време би трябвало да бъде интензивно прекарано с дребното кученце да се построи основата на връзката куче-стопанин за целия му живот. Нека повторим, влагаме 2 месеца за останалите 10, 12 или даже 14 години, в които кучето ще ни съпътства. За страдание не мога да се задълбоча в образованието, само че дано бъдещите стопани не не помнят, че имат териер, които е доста деятелен и би трябвало да получи смислена задача, с която да изразходва силата си.
Трябва ли да има наложителен психотест за притежателите на такива кучета?
Категорично не, кучето е първото опитомено животно, като процеса на доместикация (опитомяване) е толкоз обратно във времето, още преди индивида да е разкрил земеделието, та камо ли психотеста. По-смислено е притежатели на кучета въобще, освен тези на питбули, да поставят изпит за подготвеност за развъждане на куче. Съответно преди този момент би трябвало да са минали предварителен курс, в които да получат нужните познания.
Пореден случай с питбул у нас. Преди време имаше смъртен случай на 3-годишно дете в Мокрище, в този момент в Сотиря. Обикновено при произшествия кучето не носи виновност, а стопанинът му. Какво обаче би предиздвикало едно куче да се нахвърли и да раздра стопанина си?
За стопанина кучето е обществен сътрудник и назад за кучето стопанина е обществен сътрудник, двамата имат потребност един от различен, по тази причина нормално не се атакуват. За да се стигне до нахлуване би трябвало едно нещо да е на разположение, а друго да липсва. В кучето би трябвало да има доста храброст или доста боязън, а връзката сред стопанина и кучето би трябвало да е доста неприятна или да липсва напълно. Според информацията към съответния случай, стопанина е приложил принуждение с цел да овладее обстановката, което за жалост не му е довело триумф, само че евентуално е породило боязън у кучето. Освен това би трябвало да се включи подтекста на средата и изискванията на развъждане на кучетата. Другия вид е неверно извършено образование за шутцхунд, от немски език- куче бранител. Това е курс, през който минават полицейските кучета и в случай че не протече вярно, може да направи от кучето социална заплаха. Третия случай, в който кучето може да прояви експанзия към стопанина е патогенен и е обвързван с нарушаване на щитовидната жлеза, само че в съответния случай тази възможност може да бъде изключена.
В съответния случай вярно ли бе да се умъртвят кучетата, които убиха стопанина си?
За страдание да, тъй като очевидно са били взели участие няколко кучета, а освен едно. Властите не разполагат с информацията, времето и опциите да обезпечат незабавно сигурността на обществото по различен метод. За съпоставяне, в Германия полицията бива извикана поради свободно бушуващ питбул в пешеходната градска зона. При идване на патрулката питбула разкъсвал огромна картонена опаковка, т.е. играело си с кашон. След като кучето не е реагирало на опита да бъде извикано (тук подсещам за фиксирането) и опита за залавяне е бил несполучлив, служителите на реда го прострелват, с цел да обезопасят оживената зона. Не може да чакаме от елементарен служител на реда, който в този ден е бил на промяна, инцидентно да е етолог и инцидентно да е ветеринарен доктор и да има в багажника упоителна инжекция. Припомняме, че в тази ситуация от Мокрище кучето бе пощадено.
Какви са верните дейности при нахлуване от питбул?
Има специфични курсове за самоотбрана при нахлуване от куче, които са ориентирани основно за чиновници на полицията или армията. При нахлуване от няколко кучета възможностите внезапно понижават. Стигне ли се въпреки всичко до нахлуване, кучето би трябвало по опция да бъде обездвижено, с цел да не може посредством разклащане на главата да нанесе по-големи провали и скъсване на значими артерии. Колкото и тривиално да звучи, в случай че куче ни е захапало за ръката, не би трябвало да се дърпаме, а да си намушкаме ръката още по във вътрешността към гърлото, това обърква кучето и ненапълно стопира притока на въздух към дробовете. Още по-ефикасно е, в случай че успеем да обърнем кучето по тил и натискаме със захапаната ръка във вътрешността към гърлото като се стремим долната челюст на кучето да доближи гърдите му, тогава то не може да упражнява мощ и захапката се отхлабва.
Всеки един случай с куче, е един допълнително. Науката от ден на ден научава за типа Cannis lupus familiaris и информацията, с която разполагаме от ден на ден се усилва. Инцидентите с кучета могат да бъдат предотвратени и методите по какъв начин да стане това са известни. Като стопани би трябвало просто да си зададем въпросът не какви са нашите егоистични стремежи, а какви са потребностите на кучето и дали ще могат да бъдат задоволени при развъждането му.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ