Шокова терапия за преди Аляска от Рюте: “Трябва да признаем руския контрол над украинските територии!” Тръмп още мисли дали да не извика Зеленски - Би Нюз - Топ новини от България
Поразителна смяна в позицията на най-верния съдружник на Украйна, ръководителят на Северноатлантическия алианс – до момента в който в центъра на последните интернационалните политически събития са полемиките за вероятно преустановяване на огъня в Украйна и напън за правно или фактическо признание на съветския надзор над украинските територии.
На този декор изказванията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте получават огромно значение.
Както той разкри в изявление за ABC News, актуалният надзор на Русия над елементи от Украйна би трябвало да бъде приет де факто, само че не и законно.
„ Въпросът е по какъв начин ще продължим след прекратяването на огъня “, акцентира той.
„ Трябва да признаем, че Русия сега управлява част от територията на Украйна.
Въпросът ще бъде по какъв начин ще продължим след прекратяването на огъня “, означи холандският чиновник.
Изявлението на Рюте е в сходство с реален метод: Западът приема, че Русия дейно управлява съвсем 20% от Украйна (включително Крим, Луганск, Донецк, Херсон, Запорожие), само че в същото време ясно декларира, че това, което се случва по-късно, е значимо.
Това разграничаване ни припомня за исторически образци, като да вземем за пример след Втората международна война, когато Западът одобри де факто руския надзор над балтийските страни, без в никакъв случай да признае тяхната законна анексия.
Рюте дефинира идната среща в петък (15/8) сред Тръмп и Путин в Аляска като съдбоносен тест за опцията за преустановяване на войната в Украйна.
Холандският представител акцентира, че срещата ще покаже какъв брой сериозен е Путин в устрема си към мир, като добави, че основни въпроси са гаранциите за сигурност за Украйна и цялостното признание на нейния суверенитет, както и правото ѝ да дефинира личното си геополитическо бъдеще.
Рюте изрази убеждението си, че Тръмп също се стреми към завършек на кръвопролитията: „ Той желае това да завърши. Иска ужасяващата загуба на човешки живот да спре “, сподели той.
Възможността украинският президент Володимир Зеленски да посети Аляска на 15 август 2025 година, където се чака да се организира дълго чаканата среща на върха сред президентите на Русия и Съединените щати, се обмисля съществено от Белия дом, съгласно известия в американската преса.
Тази среща, която ще се организира сред Владимир Путин и Доналд Тръмп, може да се трансформира в тристранна среща на върха с присъединяване на Зеленски, оповестява CNN, базирайки се на източници от държавната среда на Съединени американски щати.
Въпреки че наличието на украинския водач към момента не е публично доказано, Белият дом се „ надява “ на това развиване.
Тръмп намерено изрази готовността си да се срещне и с двамата водачи, само че като стартира с двустранна среща с Путин. Очаква се фокусът на договарянията да бъде търсенето на дълготрайно решение на спора в Украйна, без наличието на европейски съдружници.
Както се оповестява в „ The New York Times “, след първата среща с Путин, Тръмп възнамерява да се срещне със Зеленски, който може да бъде помолен да одобри „ известна загуба на територия “ като част от съглашение, нещо, което украинският президент към този момент категорично отхвърли.
От своя страна Путин съобщи, че е отворен за среща със Зеленски, само че акцентира, че главният въпрос е кой ще подпише окончателните документи, защото самият той слага под въпрос стабилността на сходно съглашение, в случай че то не бъде подкрепено от „ законните “ украински управляващи.
Потенциалната среща в Аляска слага в центъра на вниманието сложността на украинската рецесия и геополитическия баланс сред Съединените щати, Русия и Украйна.
Дали това тристранно изпитание ще докара до значителен прогрес, остава отворено, изключително откакто изискванията и ползите на участващите страни се разграничават доста.
Русия няма да изостави териториите на Запорожка и Херсонска област в отговор на цялостното евакуиране на украинските сили от териториите на Донецк и Луганск, написа Washington Post (WaPo) преди историческата среща на Путин с Тръмп в Аляска.
Според разкриващ репортаж на Washington Post, Кремъл изрично отхвърля да се изтегли от районите Херсон и Запорожие, които смята за стратегически значими за достъп до Кримския полуостров.
Въпреки слуховете за вероятно прекъсване на съветските офанзиви в тези райони, Вашингтон интерпретира това желание като сигнал за започване на договаряния – даже за вероятно евакуиране на съветските войски.
Както обаче се вижда от развиването на дипломацията, руснаците не са склонни да се откажат даже от един метър земя, който считат за решителен за геостратегическото си наличие в Южна Украйна.
Русия отхвърля всякакво споменаване за отдръпване от Херсон и Запорожие, двата основни района, които от нейна позиция съставляват по този начин наречения сухопътен кулоар към Крим – геостратегическа ос, която Москва няма желание да изостави.
Защо Херсон и Запорожие не подлежат на договаряне за Русия?
Херсон и Запорожие не са просто още два района в Украйна. Те образуват жизненоважната връзка, свързваща континенталната част на Русия с Крим по суша, заобикаляйки Черно море.
Контролът върху тези райони покачва сигурността на Крим, ускорява съветското наличие на юг и разрешава превозването на военна техника и личен състав с по-голяма лекост и сигурност.
За Русия изоставянето на тези райони би било еднакво на стратегическо самоубийство.
Напротив, окупацията им разрешава на Кремъл да оказва боен и политически напън върху Киев.
Росица Калинова
Рюте: Ще би трябвало да признаем съветския надзор над украинските територии
Ето най-важните отговори от изявлението на Марк Рюте, което можете да видите в нашите канали във Вайбър и Телеграм:
Генералният секретар на НАТО Рюте съобщи, че би желал да види съглашение на идните договаряния сред Русия и Съединените щати, което да регистрира опцията Украйна да се причисли към НАТО.
„ Мисля, че нощес европейските водачи и Украйна направиха положително взаимно изказване след сполучливи диалози с вицепрезидента Ванс в Лондон. Важно е Съединените щати да работят с европейските съдружници и Украйна в подготовка за срещата в петък. И, несъмнено, когато става въпрос за пълномащабни договаряния – и желая да имам вяра, че петък ще бъде значима стъпка в този развой – Украйна би трябвало да бъде на масата. Това ще бъде въпрос на територии, въпрос на гаранции за сигурност, както и фундаменталната нужда да се признае, че Украйна дефинира личното си бъдеще, би трябвало да бъде суверенна страна, независимо решаваща своята геополитическа орис, без ограничавания за броя на въоръжените сили. А за НАТО – без ограничавания за нашето наличие на източния фланг, в страни като Латвия, Естония и Финландия. “
Генералният секретар на НАТО Рюте съобщи, че Украйна би трябвало да признае де факто следените от Русия територии, само че не и да ги формализира в правни връзки.
„ И несъмнено, на масата би трябвало да бъдат два огромни въпроса. Първият е територията и би трябвало да признаем, че сега Русия управлява част от украинската територия. И въпросът ще бъде по какъв начин да се продължи напред след прекратяването на огъня, в това число какво ще значи това във връзка с гаранциите за сигурност за Украйна. И дано прибавя един значим миг: що се отнася до този въпрос за територията, в случай че бъдещо съглашение признае обстоятелството, че Русия де факто управлява част от територията на Украйна, това би трябвало да бъде единствено де факто самопризнание, а не правно, не „ де юре “ самопризнание. Всички помним, че Литва, Естония и Латвия имаха посолства във Вашингтон от 1940 до 1991 година, което означаваше признание на де факто контрола на Съюз на съветските социалистически републики над техните територии, само че в никакъв случай правно съглашение с него. “
На този декор изказванията на генералния секретар на НАТО Марк Рюте получават огромно значение.
Както той разкри в изявление за ABC News, актуалният надзор на Русия над елементи от Украйна би трябвало да бъде приет де факто, само че не и законно.
„ Въпросът е по какъв начин ще продължим след прекратяването на огъня “, акцентира той.
„ Трябва да признаем, че Русия сега управлява част от територията на Украйна.
Въпросът ще бъде по какъв начин ще продължим след прекратяването на огъня “, означи холандският чиновник.
Изявлението на Рюте е в сходство с реален метод: Западът приема, че Русия дейно управлява съвсем 20% от Украйна (включително Крим, Луганск, Донецк, Херсон, Запорожие), само че в същото време ясно декларира, че това, което се случва по-късно, е значимо.
Това разграничаване ни припомня за исторически образци, като да вземем за пример след Втората международна война, когато Западът одобри де факто руския надзор над балтийските страни, без в никакъв случай да признае тяхната законна анексия.
Рюте дефинира идната среща в петък (15/8) сред Тръмп и Путин в Аляска като съдбоносен тест за опцията за преустановяване на войната в Украйна.
Холандският представител акцентира, че срещата ще покаже какъв брой сериозен е Путин в устрема си към мир, като добави, че основни въпроси са гаранциите за сигурност за Украйна и цялостното признание на нейния суверенитет, както и правото ѝ да дефинира личното си геополитическо бъдеще.
Рюте изрази убеждението си, че Тръмп също се стреми към завършек на кръвопролитията: „ Той желае това да завърши. Иска ужасяващата загуба на човешки живот да спре “, сподели той.
Възможността украинският президент Володимир Зеленски да посети Аляска на 15 август 2025 година, където се чака да се организира дълго чаканата среща на върха сред президентите на Русия и Съединените щати, се обмисля съществено от Белия дом, съгласно известия в американската преса.
Тази среща, която ще се организира сред Владимир Путин и Доналд Тръмп, може да се трансформира в тристранна среща на върха с присъединяване на Зеленски, оповестява CNN, базирайки се на източници от държавната среда на Съединени американски щати.
Въпреки че наличието на украинския водач към момента не е публично доказано, Белият дом се „ надява “ на това развиване.
Тръмп намерено изрази готовността си да се срещне и с двамата водачи, само че като стартира с двустранна среща с Путин. Очаква се фокусът на договарянията да бъде търсенето на дълготрайно решение на спора в Украйна, без наличието на европейски съдружници.
Както се оповестява в „ The New York Times “, след първата среща с Путин, Тръмп възнамерява да се срещне със Зеленски, който може да бъде помолен да одобри „ известна загуба на територия “ като част от съглашение, нещо, което украинският президент към този момент категорично отхвърли.
От своя страна Путин съобщи, че е отворен за среща със Зеленски, само че акцентира, че главният въпрос е кой ще подпише окончателните документи, защото самият той слага под въпрос стабилността на сходно съглашение, в случай че то не бъде подкрепено от „ законните “ украински управляващи.
Потенциалната среща в Аляска слага в центъра на вниманието сложността на украинската рецесия и геополитическия баланс сред Съединените щати, Русия и Украйна.
Дали това тристранно изпитание ще докара до значителен прогрес, остава отворено, изключително откакто изискванията и ползите на участващите страни се разграничават доста.
Русия няма да изостави териториите на Запорожка и Херсонска област в отговор на цялостното евакуиране на украинските сили от териториите на Донецк и Луганск, написа Washington Post (WaPo) преди историческата среща на Путин с Тръмп в Аляска.
Според разкриващ репортаж на Washington Post, Кремъл изрично отхвърля да се изтегли от районите Херсон и Запорожие, които смята за стратегически значими за достъп до Кримския полуостров.
Въпреки слуховете за вероятно прекъсване на съветските офанзиви в тези райони, Вашингтон интерпретира това желание като сигнал за започване на договаряния – даже за вероятно евакуиране на съветските войски.
Както обаче се вижда от развиването на дипломацията, руснаците не са склонни да се откажат даже от един метър земя, който считат за решителен за геостратегическото си наличие в Южна Украйна.
Русия отхвърля всякакво споменаване за отдръпване от Херсон и Запорожие, двата основни района, които от нейна позиция съставляват по този начин наречения сухопътен кулоар към Крим – геостратегическа ос, която Москва няма желание да изостави.
Защо Херсон и Запорожие не подлежат на договаряне за Русия?
Херсон и Запорожие не са просто още два района в Украйна. Те образуват жизненоважната връзка, свързваща континенталната част на Русия с Крим по суша, заобикаляйки Черно море.
Контролът върху тези райони покачва сигурността на Крим, ускорява съветското наличие на юг и разрешава превозването на военна техника и личен състав с по-голяма лекост и сигурност.
За Русия изоставянето на тези райони би било еднакво на стратегическо самоубийство.
Напротив, окупацията им разрешава на Кремъл да оказва боен и политически напън върху Киев.
Росица Калинова
Рюте: Ще би трябвало да признаем съветския надзор над украинските територии
Ето най-важните отговори от изявлението на Марк Рюте, което можете да видите в нашите канали във Вайбър и Телеграм:
Генералният секретар на НАТО Рюте съобщи, че би желал да види съглашение на идните договаряния сред Русия и Съединените щати, което да регистрира опцията Украйна да се причисли към НАТО.
„ Мисля, че нощес европейските водачи и Украйна направиха положително взаимно изказване след сполучливи диалози с вицепрезидента Ванс в Лондон. Важно е Съединените щати да работят с европейските съдружници и Украйна в подготовка за срещата в петък. И, несъмнено, когато става въпрос за пълномащабни договаряния – и желая да имам вяра, че петък ще бъде значима стъпка в този развой – Украйна би трябвало да бъде на масата. Това ще бъде въпрос на територии, въпрос на гаранции за сигурност, както и фундаменталната нужда да се признае, че Украйна дефинира личното си бъдеще, би трябвало да бъде суверенна страна, независимо решаваща своята геополитическа орис, без ограничавания за броя на въоръжените сили. А за НАТО – без ограничавания за нашето наличие на източния фланг, в страни като Латвия, Естония и Финландия. “
Генералният секретар на НАТО Рюте съобщи, че Украйна би трябвало да признае де факто следените от Русия територии, само че не и да ги формализира в правни връзки.
„ И несъмнено, на масата би трябвало да бъдат два огромни въпроса. Първият е територията и би трябвало да признаем, че сега Русия управлява част от украинската територия. И въпросът ще бъде по какъв начин да се продължи напред след прекратяването на огъня, в това число какво ще значи това във връзка с гаранциите за сигурност за Украйна. И дано прибавя един значим миг: що се отнася до този въпрос за територията, в случай че бъдещо съглашение признае обстоятелството, че Русия де факто управлява част от територията на Украйна, това би трябвало да бъде единствено де факто самопризнание, а не правно, не „ де юре “ самопризнание. Всички помним, че Литва, Естония и Латвия имаха посолства във Вашингтон от 1940 до 1991 година, което означаваше признание на де факто контрола на Съюз на съветските социалистически републики над техните територии, само че в никакъв случай правно съглашение с него. “
Източник: bnews.bg
КОМЕНТАРИ