Да звучи музиката на случайността. В памет на Пол Остър
" Поради температурите извън, през този ден огромна част от скитниците на Ню Йорк бяха решили да отидат на кино ". С това изречение преди 10 години попаднах в необятния свят на към този момент починалия Пол Остър.
Помня по какъв начин видях този откъс от " Лунен замък " из някоя страница във Фейсбук и хукнах към читалищната библиотека, с цел да взема и прочета въпросната книга още същата вечер. Уви, там имаше две книги на Остър, само че не и " Лунен замък ". Не я открих и из никоя книжарница или на щандовете на няколкото букиниста в родния ми град. Бях твърдо решен, че ще се сблъскам с този чужд за мен до момента създател точно с тази книга. След като тогава не я открих налична и на уеб страниците за книги втора употреба, трябваше да я изтегля.
Непреклонният стожер на хартиената книга се принуди да прочете творба в електронен вид и се влюби. В метода на писане на Остър, на неговото майсторство, в рафинирания му, гальовен, само че наличен изказ и онази фина граница, по която той грациозно стъпва във всяка една от книгите си – сред вероятното и сюреалистичното. Историята на Марко Фог и неговият " Лунен замък " станаха неизменима част от моя свят, а с годините и всяка от историите на Остър.
Исках да напиша този текст преди година, когато в слънчевата заран на 1 май научих, че " литературната суперзвезда ". Най-малкото тялото му, тъй като духът на Остър продължава да витае – посредством историите, книгите и даже филмите, на които е режисьор или сценарист.
Още по тематиката
2 май 2024 12:35 За всички същински истории
" Докато има един човек, който да има вяра, никоя история не може да не е същинска ", написа Остър в края на, който е вплетен и във кино лентата " Дим ". През тези близо 10 години, в които прочетох съвсем всички художествени книги, които Остър е написал, се убедих в това.
Той има това фино майсторство да те накара да повярваш в невъзможното или най-малкото да се усъмниш в него. Създава светове сред действителното и магичното. Обсебен от многомилионния и цветен Ню Йорк, Остър основава проникновени облици и светове, толкоз човешки и близки до всички нас, и в същото време истории, които даже трите мойри биха се затруднили да изплетат.
В тази негова безкрайност, в която звучи " музиката на случайността " и " боговете играят хазарт ", той разпростира душевността и душeвността на актуалния човек – изгубеният и търсещият. Остър в никакъв случай не пропуща опцията да написа за случайността, ориста, паметта, да прескача сред действителното и имагинерното, сънищата, фантазиите и действителността.
Остър те оставя да вярваш – във филмите на Хектор Ман, които са скрити някъде неоткрити или пък към този момент от дълго време изгорени, в онази синя тетрадка от дребната книжарница на господин Чанг, в мистериозната история на Бенджамин Сакс или в безумните събития от живота на Нейтън Глас, който просто желае да почине на мира.
Художествените творби на Пол Остър, Сн. Mediapool
Пол Остър те оставя да се чудиш може ли и ти сходно на Джим Наш да срещнеш някъде Джак Поци и да заложиш ориста си на игра на карти. Дали някъде съществува " Тимбукту " по този начин, както си го показват господин Боунс и Уили. Разбира се, не може да не посочи и фамозната " Нюйоркска трилогия " или да не отдада значимото на живота на Майлс Хелър или паралелния свят на измъчения, остарял Огъст Брил. Или животът на Фъргюсън, който и да е от животите на Фъргюсън.
Остър е нанадминат в дълбаенето на съществуването, оголването на човешкото и крехкостта посредством неизбежната случайност на битието. Отчуждението и изгнанието виртуозно се преплитат измежду вълнуващите истории и сюжети на писателя.
Помня по какъв начин с годините обиколих десетки антикварни книжарници, по какъв начин непосредствен другар особено откри за мен копие на " Лунен замък " единствено и единствено всяка издавана на български книга на Остър да бъде на специфичен рафт в библиотеката ми.
Сн. Mediapool
Защото той беше и към момента е моят персонален Достоевски, а всеки заслужава да открие своя Достоевски – създателя, чиито истории могат да те измъкнат от бездните на човешката екзистенция.
Ах, този майстор
Преди месеци измъкнах една книга от многочислените лавици в голямата книжарница " Дусман " в сърцето на Берлин. Тя падна и вдигайки я, в ъгъла на най-долното рафтче, забелязах " Auster " и внезапно пред себе си открих всички художествени книги на Остър, даже и тези, които не са превеждани в България. Сред тях беше и Баумгартнър. Лебедовата ария на Остър, неговата епитафия в света на литературата.
През февруари книгата бе издадена и на български език. Нежна, друга, проникновена и видно прощаване със света. Както самият Остър бе предположил, това беше последното му произведение. И с всяка страница си проличава красивото прощаване. Преплитането сред това, което си отива и всичко, което следва. Четейки красивата история, тъгувах, че Остър няма да може да сътвори повече светове. Болката проникваше през страниците, любовта обаче също.
Мислех си, че тук Остър е друг, че музиката на случайността няма да зазвучи и в тази история и това е едно красиво, осъзнато прощаване. Той обаче припомня на всички, които са мечтали с творчеството му, че " каквито и да ги разправят от доста години насам видните последователи на рационализма, боговете са най-доволни и се усещат задоволени, когато играят хазартни игри с вселената ".
" Шибан занаятчия ", споделих си с задоволство в оня момент. Винаги съм описвал Остър по този начин. Защото за мен той ще остане непостижим в тънките игри със ориста.
Остър, Господинов и аз
Големият български публицист Георги Господинов има прелестна история с Остър, почтена за роман от калибъра на американския публицист.
И аз имам такава история, обвързвана и с Господинов, и с Остър.
Помня по какъв начин към момента бях възпитаник, въздухар, опитващ се да написа стихове и разкази и да се прави, че доста го схваща тоя живот. Една вечер пиехме с другари и внезапно класната ми ми изпрати известие – на идната заран Георги Господинов щял да има среща с млади създатели в София, за какво не отида и аз. " Защо не ", споделих си. Още един джин, ще поспя няколко часа и ще хвана най-ранния трен за столицата.
И по този начин – на идната заран бях в една далечна за един провинциалист постройка на Българска академия на науките, пиех едно от дребното си кафета в този живот, и чаках срещата с другите млади въздухари и Георги Господинов.
В средата на диалога ни за литература Господинов ни попита за обичаните ни създатели. Буковски, Бегбеде, Камю, Сартр, Остин, Достоевски, Хесе, Хемингуей и сходни литературни имена – изцяло обикновено за едни младежи. Аз обаче споделих Пол Остър и Георги Господинов нежно се усмихна. Разказа частично тъкмо тази история, която показа преди година при гибелта на огромния американски повествовател. Препоръча ми кино лентата " Дим " ( след време осъзнах, че е еманация на творчеството на Остър), аз записах рекомендацията на един лист и с времето той се изгуби някъде из множеството документи и папки у дома.
По време на пандемията с татко ми имахме кино вечер всеки четвъртък в седмицата. Първият филм, който инцидентно избрахме от безплатната видеотека на телевизионния оператор, беше " Дим ". " Страхотен филм ", отбелязахме сбито и двамата в края му, без да обърнем внимание на сценариста.
На идващия ден майка ми ми даде една директория от Българска академия на науките, която намерила, до момента в който разчиствала жилището. Разтворих я и видях " Дим – филм от Пол Остър по рекомендация на Г.Г ".
Няколко години по-късно срещнах Господинов на едно събитие, приближих се, поздравих го и му описах всичко това. А той се усмихна по този начин, както преди години. Може би, тъй като това беше история в духа на Остър по този начин, както неговата. Или най-малко ми се желае да имам вяра в това.
Не загатнах нищо за " Изобретяване на самотата ", тъй като това е проникновена и персонална история. Книга за живота и гибелта и демонстрира един уязвим и друг Пол Остър. Но всеки би трябвало да я усети самичък. Единствено ще приключа този текст, по този начин както Остър завършва своята изповед в " Изобретяване на самотата ":
" Беше. Вече в никакъв случай няма да бъде. Помни. "
Помня по какъв начин видях този откъс от " Лунен замък " из някоя страница във Фейсбук и хукнах към читалищната библиотека, с цел да взема и прочета въпросната книга още същата вечер. Уви, там имаше две книги на Остър, само че не и " Лунен замък ". Не я открих и из никоя книжарница или на щандовете на няколкото букиниста в родния ми град. Бях твърдо решен, че ще се сблъскам с този чужд за мен до момента създател точно с тази книга. След като тогава не я открих налична и на уеб страниците за книги втора употреба, трябваше да я изтегля.
Непреклонният стожер на хартиената книга се принуди да прочете творба в електронен вид и се влюби. В метода на писане на Остър, на неговото майсторство, в рафинирания му, гальовен, само че наличен изказ и онази фина граница, по която той грациозно стъпва във всяка една от книгите си – сред вероятното и сюреалистичното. Историята на Марко Фог и неговият " Лунен замък " станаха неизменима част от моя свят, а с годините и всяка от историите на Остър.
Исках да напиша този текст преди година, когато в слънчевата заран на 1 май научих, че " литературната суперзвезда ". Най-малкото тялото му, тъй като духът на Остър продължава да витае – посредством историите, книгите и даже филмите, на които е режисьор или сценарист.
Още по тематиката
2 май 2024 12:35 За всички същински истории
" Докато има един човек, който да има вяра, никоя история не може да не е същинска ", написа Остър в края на, който е вплетен и във кино лентата " Дим ". През тези близо 10 години, в които прочетох съвсем всички художествени книги, които Остър е написал, се убедих в това.
Той има това фино майсторство да те накара да повярваш в невъзможното или най-малкото да се усъмниш в него. Създава светове сред действителното и магичното. Обсебен от многомилионния и цветен Ню Йорк, Остър основава проникновени облици и светове, толкоз човешки и близки до всички нас, и в същото време истории, които даже трите мойри биха се затруднили да изплетат.
В тази негова безкрайност, в която звучи " музиката на случайността " и " боговете играят хазарт ", той разпростира душевността и душeвността на актуалния човек – изгубеният и търсещият. Остър в никакъв случай не пропуща опцията да написа за случайността, ориста, паметта, да прескача сред действителното и имагинерното, сънищата, фантазиите и действителността.
Остър те оставя да вярваш – във филмите на Хектор Ман, които са скрити някъде неоткрити или пък към този момент от дълго време изгорени, в онази синя тетрадка от дребната книжарница на господин Чанг, в мистериозната история на Бенджамин Сакс или в безумните събития от живота на Нейтън Глас, който просто желае да почине на мира.
Художествените творби на Пол Остър, Сн. Mediapool
Пол Остър те оставя да се чудиш може ли и ти сходно на Джим Наш да срещнеш някъде Джак Поци и да заложиш ориста си на игра на карти. Дали някъде съществува " Тимбукту " по този начин, както си го показват господин Боунс и Уили. Разбира се, не може да не посочи и фамозната " Нюйоркска трилогия " или да не отдада значимото на живота на Майлс Хелър или паралелния свят на измъчения, остарял Огъст Брил. Или животът на Фъргюсън, който и да е от животите на Фъргюсън.
Остър е нанадминат в дълбаенето на съществуването, оголването на човешкото и крехкостта посредством неизбежната случайност на битието. Отчуждението и изгнанието виртуозно се преплитат измежду вълнуващите истории и сюжети на писателя.
Помня по какъв начин с годините обиколих десетки антикварни книжарници, по какъв начин непосредствен другар особено откри за мен копие на " Лунен замък " единствено и единствено всяка издавана на български книга на Остър да бъде на специфичен рафт в библиотеката ми.
Сн. Mediapool
Защото той беше и към момента е моят персонален Достоевски, а всеки заслужава да открие своя Достоевски – създателя, чиито истории могат да те измъкнат от бездните на човешката екзистенция.
Ах, този майстор
Преди месеци измъкнах една книга от многочислените лавици в голямата книжарница " Дусман " в сърцето на Берлин. Тя падна и вдигайки я, в ъгъла на най-долното рафтче, забелязах " Auster " и внезапно пред себе си открих всички художествени книги на Остър, даже и тези, които не са превеждани в България. Сред тях беше и Баумгартнър. Лебедовата ария на Остър, неговата епитафия в света на литературата.
През февруари книгата бе издадена и на български език. Нежна, друга, проникновена и видно прощаване със света. Както самият Остър бе предположил, това беше последното му произведение. И с всяка страница си проличава красивото прощаване. Преплитането сред това, което си отива и всичко, което следва. Четейки красивата история, тъгувах, че Остър няма да може да сътвори повече светове. Болката проникваше през страниците, любовта обаче също.
Мислех си, че тук Остър е друг, че музиката на случайността няма да зазвучи и в тази история и това е едно красиво, осъзнато прощаване. Той обаче припомня на всички, които са мечтали с творчеството му, че " каквито и да ги разправят от доста години насам видните последователи на рационализма, боговете са най-доволни и се усещат задоволени, когато играят хазартни игри с вселената ".
" Шибан занаятчия ", споделих си с задоволство в оня момент. Винаги съм описвал Остър по този начин. Защото за мен той ще остане непостижим в тънките игри със ориста.
Остър, Господинов и аз
Големият български публицист Георги Господинов има прелестна история с Остър, почтена за роман от калибъра на американския публицист.
И аз имам такава история, обвързвана и с Господинов, и с Остър.
Помня по какъв начин към момента бях възпитаник, въздухар, опитващ се да написа стихове и разкази и да се прави, че доста го схваща тоя живот. Една вечер пиехме с другари и внезапно класната ми ми изпрати известие – на идната заран Георги Господинов щял да има среща с млади създатели в София, за какво не отида и аз. " Защо не ", споделих си. Още един джин, ще поспя няколко часа и ще хвана най-ранния трен за столицата.
И по този начин – на идната заран бях в една далечна за един провинциалист постройка на Българска академия на науките, пиех едно от дребното си кафета в този живот, и чаках срещата с другите млади въздухари и Георги Господинов.
В средата на диалога ни за литература Господинов ни попита за обичаните ни създатели. Буковски, Бегбеде, Камю, Сартр, Остин, Достоевски, Хесе, Хемингуей и сходни литературни имена – изцяло обикновено за едни младежи. Аз обаче споделих Пол Остър и Георги Господинов нежно се усмихна. Разказа частично тъкмо тази история, която показа преди година при гибелта на огромния американски повествовател. Препоръча ми кино лентата " Дим " ( след време осъзнах, че е еманация на творчеството на Остър), аз записах рекомендацията на един лист и с времето той се изгуби някъде из множеството документи и папки у дома.
По време на пандемията с татко ми имахме кино вечер всеки четвъртък в седмицата. Първият филм, който инцидентно избрахме от безплатната видеотека на телевизионния оператор, беше " Дим ". " Страхотен филм ", отбелязахме сбито и двамата в края му, без да обърнем внимание на сценариста.
На идващия ден майка ми ми даде една директория от Българска академия на науките, която намерила, до момента в който разчиствала жилището. Разтворих я и видях " Дим – филм от Пол Остър по рекомендация на Г.Г ".
Няколко години по-късно срещнах Господинов на едно събитие, приближих се, поздравих го и му описах всичко това. А той се усмихна по този начин, както преди години. Може би, тъй като това беше история в духа на Остър по този начин, както неговата. Или най-малко ми се желае да имам вяра в това.
Не загатнах нищо за " Изобретяване на самотата ", тъй като това е проникновена и персонална история. Книга за живота и гибелта и демонстрира един уязвим и друг Пол Остър. Но всеки би трябвало да я усети самичък. Единствено ще приключа този текст, по този начин както Остър завършва своята изповед в " Изобретяване на самотата ":
" Беше. Вече в никакъв случай няма да бъде. Помни. "
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ