Поради опасенията, че България няма да успее да подаде в

Поради опасенията, че България няма да успее да подаде в период своя Социален проект за климата , което би означавало да загубим плануваните средства, дванадесет цивилен организации , измежду които „ За Земята “, WWF, „ Хабитат България “, „ ЕнЕфект “, се сплотиха и подадоха мнение към виновните институции по отношение на подготовката на Социалния фонд за климата. Той планува България да получи близо 2.5 милиарда евро за интервала от 2026 до 2032 година Средствата, в случай че бъдат получени, би трябвало бъдат ориентирани към най-уязвимите групи семейства и микропредприятия, а точно — в положение на енергийна или транспортна беднотия .

Социалният проект за климата

България е с най-високото равнище на енергийна беднотия в Европейския съюз. Цели 1.8 млн. души или към 30% от популацията на страната са с формален приход под 728 лева през 2023 година по данни на Агенцията за стабилно енергийно развиване. Съгласно признатата преди година формулировка , това ги дефинира като „ енергийно небогати “ . Това прави още по-важно правенето на Социалния проект за климата. Неговата цел е да смекчи обществените последствия от включването на излъчванията на парникови газове от постройките, автомобилния превоз и спомагателни браншове в обсега на Директива 2003/87/ЕО, въвеждаща Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания (ЕСТЕ 2).

Особен мотив за терзание е, че Социалният проект за климата би трябвало да бъде показан на Европейската комисия до края на юни тази година. В същото време координационното звено към – Дирекция „ Стратегическо обмисляне “ – което стартира работа с голямо забавяне преди няколко месеца, само че със сериозна поръчка за съблюдаване на периодите, беше закрита  преди седмица. В момента липсват избрана времева рамка, ясно написани стадии, правила за бистрота, работен график и структурирана процедура за програмирането му с присъединяване на заинтригуваните страни, както и стъпки за начало на действието на Плана.

„ Разработването на Социалния проект за климата би трябвало да се основава на транспарантни процеси с интензивно гражданско присъединяване. Обществените съвещания би трябвало да обезпечат осведоменост по отношение на идните ценови промени, свързани с Европейската скица за търговия с излъчвания, както и опциите за облекчения посредством приходите от Социалния климатичен фонд ”, разяснява Теодора Пенева , старши специалист „ Климат и сила “ във WWF и един от създателите на мнението. „ Съществен проблем е неналичието на необятна осведомителна акция, която да изясни както изгодите от въвеждането на европейските политики за българските жители, по този начин и пречките, които имаме при тяхното осъществяване “.

Какво оферират гражданските организации?

В името на гладкото протичане на процеса по подготовката на Социалния проект за климата, неправителственият бранш предлага следното:

1. Да се излъчат наблюдаващи от гражданското общество в Междуведомствената комисия;
2. Да се основат експертни работни групи с гражданско посланичество във всяко отраслово министерство;
3. Да се дефинира мониторингов комитет, който да следи процеса по подготовка и осъществяване на Социалния проект за климата. В него също да има присъединяване на НПО-сектора.

Държавата има потребност от помощ, с цел да ръководи процеса

Експертите от гражданските организации припомнят, че управителните органи би трябвало да разполагат с задоволителен потенциал за дейно ръководство на процеса. За страдание, досега Министерският съвет към момента не е определил виновна институция, която да сътвори и поддържа осведомителна система за семействата в състояние на енергийна беднотия. Необходимо е също по този начин да се ускори и институционалния потенциал на локалните управляващи, икономическите и обществени сътрудници и гражданските организации, с цел да могат и те да вземат ефективно присъединяване в подготовката, осъществяването, мониторинга и последващата оценка на Социалния проект за климата.

„ Смятаме, че е извънредно значимо да се сътвори опростена процедура, която да облекчи кандидатстването на жителите за средствата по Фонда. Това включва понижаване на административните бариери и спънки, тъй че средствата да станат налични за всички обществени групи, включително и за най-уязвимите групи, и лицата с трайни увреждания. Възможни решения са да вземем за пример обезпечаването на мобилни IHRS центрове, както и „ обществени посредници “ , разяснява Светослав Стойков , координатор „ Сградно Обновяване в Европейски Съюз “, „ За Земята “.

Важно е да се означи, че размерът на средствата в Социалния климатичен фонд , избран на 65 милиарда евро , е единствено 34% от приходите от Европейската скица за търговия с квоти за излъчвания за интервала 2026-2032 година Общо 5,746 млн. квоти ще бъдат продадени на търг и при междинна цена от 45 евро за квота , общите доходи ще възлезат на близо 260 милиарда евро . Останалите 66% ще отидат непосредствено в страните членки, които са свободни да усилят % на съфинансиране за своите Социални проекти за климата над наложителния най-малко от 25% .

Становището е изпратено от името на:

1. Екологично съдружие „ За Земята ”;
2. Сдружение с нестопанска цел „ Орион – Грижа за Лидери и Авторитети ” (Орион грид);
3. WWF България;
4. „ Грийнпийс “ – България;
5. Фондация „ Подслон за човечеството ”/Хабитат България;
6. Софийска енергийна организация СОФЕНА;
7. Център за енергийна успеваемост ЕнЕфект;
8. Институт Кръгова Икономика;
9. Ноу-хау център за различни грижи за деца, Нов Български Университет;
10. БАКК;
11. Институт за икономическа политика;
12. Институт за зелена политика.

Становището е направено с поддръжката на Черноморският проучвателен енергиен център (ЧИЕЦ).