Популярността на Троянската света обител, а покрай нея и на

Популярността на Троянската света обител, а около нея и на село Орешак е безспорна – доста хора знаят, че се намират покрай Троян.
Но какъв брой са тези, дето знаят, че единствено на 1800 метра от центъра на селото, нагоре в планината се е сгушила живописната махала Баба Стана? За нея малко е писано – жителите ѝ по този начин желаят, и то изцяло основателно. Но всичко по реда си.
Тръгваме към махалата по стеснен скоро асфалтиран път, промушващ се сред вековни дървета. Под нас остава делничната гълчава на Орешак, напред са смълчаните гори. Пътят е по-скоро като алея в парк, а шеметните завои заблуждават, че изкачването трае дълго.

Предварително сме прочели и знаем нещичко за тайнственото населено място, за което информацията е бегла.
Името си му дала вдовицата Стана, която се заселила тук по турско време,
за да избави 12-те си деца от крах. След години нейни потомци пък слезли в по-ниското и с хора от прилежащи махали основали селото на грънчарите и дърворезбарите – Орешак.
Уж сме си “научили урока ”, а се оказваме неподготвени за картината, разкриваща се пред очите ни. И при най-хубаво предпочитание няма по какъв начин да избягаме от клишета като “кът от Рая ” или “неземна хубост ”, откакто стопираме посред махалата. Толкова естествена красота не може да се опише с думи, би трябвало да се види.

60-те къщи, разхвърляни по ската, са като на длан. Всички са в старовремски жанр – достоверни и по-нови. Стройнали са се съвсем като за кино фон. Усещането за недействителност се укрепва от неналичието на хора и животни – не се мяркат на никое място.
В началото на XX век тук са живеели над 600 души. Днес непрекъснатите поданици са едвам 16.
Няма дувари сред къщите – от прага нагазват напряко в кадифената зеленина на поляните. И звънци нямат – викат под прозореца и им отварят.
Стара каменна чешма, по този начин каменен бунар, именуван по тези места геран, и скипрен дребен храм бележат центъра на махалата.

Църковните двери са необятно отворени, а вътре пред красиво изографисания иконостас грижлива ръка е оставила свещи и кибрит. Смирено и молитвено заставаме пред него.

“Отворено е непрекъснато през цялата година ”, изненадва ни глас откъм гърба. Не сме чули идването на фелдшера Милко Шотеков, само че той зорко следи всяка поява на външни хора.

“Преди няколко години пристигнаха ваши сътрудници. Снимаха, писаха и незабавно след туй две къщи бяха обрани до шушка. Не ни би трябвало прокламация къде сме, по какъв начин живеем – неприятно става ”, изяснява опасенията си Шотеков, който е душата, сърцето и моторът на това приказно място. Знае историята му и увлекателно я реди пред всеки подготвен да слуша.

Разказът му стартира с пояснение за параклиса “Животоносный источник ”, построен с негово подаяние и помощта на още 14 балканджии през 2007 година

“Макар и да не съм доста набожен, това е делото на живота ми – построих го безусловно безплатно ”, горделив е от стореното Милко. Името на храма пристигнало от близостта му до най-големия извор в махалата. “Това Богоугодно дело нямаше да бъде допустимо без Джон и Клеър Бризби – те осигуриха средствата ”, добавя Шотеков.

Известният лондонски юрист и кралски юридически консултант Джон Бризби е най-таченият гражданин на махалата – земя на предците му. За българския му корен Милко Шотеков може да приказва с часове, защото е най-довереният му човек тук.

Бризби давал финансите, а фелдшерът вършел цялата работа. “Джон е внук на до неотдавна забравения наш националреволюционер, посланик, предприемач и човеколюбец Константин Хаджикалчев, приключил Робърт лицей в Цариград, който владеел 14 езика – персонален другар на ген. Скобелев и Макгахан. Неговият татко хаджи Калчо Дренски пък бил най-големият покровител на учебното заведение в Баба Стана, учредено през 1861 година ”, споделя Милко.

62-годишният консултант на британската кралица направил ремонт на историческата постройка и тя в този момент е превърната във превъзходен музей. Събрал над 2000 документи и книги за историята на страната ни, част от които се съхраняват в преобразената учебна постройка. Всяко лято деца от Ловеч, Тетевен, Велико Търново, Варна и София изпълват ремонтираното учебно заведение с гълчава. А надарени възпитаници от страната учат тънкостите на иконописта.

Почти всички здания – частни и публични, в Баба Стана са възродени от Бризби. Родовите му корени личат на всички места. Дори в остарелия бунар до новия храм, който бил съграден от дядото Константин и възобновен от внука Джон.

И традицията на всеки 24 май да се дават награди на отличили се възпитаници се продължава в наши дни. Пред плевня от преплетени пръти е построена открита сцена. В края на всяка образователна година деца от троянската община си получават дипломите на нея.

В този оазис на българщината отвън вредностите на цивилизования XXI век постоянно идват доста известни и преуспели люде, внимателно разкрива Шотеков.

Голяма част от иконите в параклиса са дарени от тях. Дава образец с племенницата на Иван Евстатиев Гешов, която решила да кръсти тук тримата си внука, а кръстник им станал генералният шеф на Швейцарската национална банка – неговата майка също била българка.

Чест посетител тук е и сър Доналд, най-старият лорд и ръководител на Камарата на лордовете на Англия – татко на Клеър Бризби. Кметът на Хонконг и притежател на най-голямата банка в Китай също е гостувал в планинския парадайс.

И някогашният дипломат сър Ричард Старк към този момент има къща в махалата Наемател пък е първата пианистка на Лондонската опера Росица Секстанс.

Обичайно хората тук са дълголетници – най-старата жителка е навъртяла 95 лета. Преди години това място се прочу със столетника социалист бай Иван Марешки, който до края на живота си не се раздели с обичания си “Москвич ”. Шотеков твърди, че гените на тукашните са такива – доживяват до дълбока напреднала възраст.

Сред възрастните обаче има и младо семейство. Станко Панталеев се е открил със брачната половинка си тук. През зимата бори преспите с джипа си и по този начин проправя пъртини и за другите. Стегнал е бащината си къща и споделя, че Баба Стана е най-хубавото място на света.

“Искам да запазя достоверния дух и архитектура – новото строителство да е единствено в остарял жанр. Писах до каква степен ли не с молба махалата да получи статут на предпазен разерват, но никой не обръща внимание. Ако не се направи нещо, ще се съсипе всичко ”, с горест изрича Милко Шотеков, пазителят на приказката, наречена Баба Стана.

Инфо: Отговора