Как политиката на Тръмп влияе на междинните избори в САЩ – за БНТ говори проф. Дейвид Шулц
Популярността на Доналд Тръмп е додстигнала покрай най-ниската точка и е 35 % съгласно допитване на Ройтерс и Ипсос. Спадът е изразителен измежду последователите на Републиканската партия, 21 на 100 от тях не утвърждават президента. В същото време обаче някои от най-отявлените му критици като конгресменът Томас Маси, губят позиции. Той беше надвит в конкуренцията кой да се изправи против демократите на междинните избори през ноември. Подкрепеният от Тръмп претендент Ед Галрейн завоюва 55% от гласовете. Още за американските междинни избори и други тематики от проф. Дейвид Шулц - учител по политически науки в университета " Хамлин " в Минеаполис.
- Професор Шулц, сега, до момента в който ние беседваме, Доналд Тръмп организира решаваща среща с президента Си в Китай. Какви са Вашите упования от тази среща?
проф. Дейвид Шулц, учител по политически науки в университета " Хамлин " в Минесота: Моите упования в действителност са много забавни в посока на това, че в този миг и Китай, и Съединени американски щати изхождат от доста разнообразни позиции и доста разнообразни вероятности. По-конкретно, бих споделил, че в този момент Доналд Тръмп е в трагично по-слаба позиция за договаряния, в сравнение с е бил, да речем, преди шест месеца. Казвам това, тъй като преди шест-седем месеца той постановяваше мита по целия свят, в това число и против Китай. Но Върховният съд отслаби способността му да употребява митата като оръжие. Освен това Съединени американски щати са затънали в разгара на войната с Иран, където, казано допустимо най-просто, сега войната не върви добре за Съединените щати и той не реализира задачите, които искаше. Рейтингът му на утвърждение в Съединени американски щати е на рекордно ниски равнища, а Съединени американски щати много отблъснаха от себе си доста от своите съдружници. Казвам всичко това, тъй като даже единствено преди шест месеца той щеше да бъде в доста по-силна позиция в договарянията с Китай. Сега е в доста по-слаба позиция. Така че Тръмп съобщи, че желае да реализира добра договорка с Китай в областта на търговията. Просто сега не е ясно какъв тласък има Китай да договаря. И по този начин, Съединени американски щати са в по-слаба позиция. И назад – това значи, че сега Китай е в доста по-силна позиция във връзка с договарянията.
- Мислите ли, че ще забележим някакъв тип проява на мощ? Видяхме по какъв начин Тръмп беше посрещнат като почитан общественик. Дали президентът Си се пробва да го впечатли, само че може би и да го притисне, с цел да разбере това, което към този момент ми казахте – че този път може би картите не са в него? Тръмп не държи картите, нали?
проф. Дейвид Шулц: Да. Паралелът, който преглеждам тук – спомнете си, че предходната година се организира онази огромна среща на върха с Владимир Путин в Съединени американски щати. И имаше всевъзможни упования за нея. Тръмп се надяваше, несъмнено, на някаква договорка във връзка с Украйна. В огромна степен Путин на процедура надигра Тръмп – действително той не се съгласи на нищо и вследствие на това нищо значително не се случи. Като цяло мисля, че и тук ще забележим същото. Мисля, че Си ще угажда на Тръмп, ще го ласкае. Но в края на краищата Тръмп обича да си мисли, че е доста добър в договарянията. А в действителност не е чак толкоз добър. И допускам, че това, което може би ще получи от договарянията си с Китай, е нещо, което и сега съществува – нищо няма да се е трансформирало, само че Си ще накара Тръмп да се почувства по този начин, като че ли е получил страхотна договорка. И отново споделям – Тръмп има потребност от нещо. Тръмп има потребност от нещо, което да покаже в този миг, тъй като, отново споделям, отиваме към междинните избори в Съединените щати, рейтингът му на утвърждение е невисок. Републиканците са в заплаха да изгубят властта. Тръмп има потребност от нещо и мисля, че Си ще усети, че там има накърнимост.
- Да, ще се върнем на междинните избори по-късно. Но даже по време на предизборната акция на Тръмп още веднъж всички чухме обещанията за „ Америка преди всичко “ и че даде обещание да спре войните, той даде обещание да се погрижи за американците. А явно в действителност наподобява, че фокусът му е главно върху външната политика. Как се отразява това на неговия рейтинг? И мислите ли, че поддръжниците му се усещат предадени?
проф. Дейвид Шулц: Ще стартира с това, че да, поддръжниците му се усещат предадени, само че той към момента има ядро – едно ядро от към, да речем, 35% или нещо такова от популацията, които са с него без значение от всичко. Но сте безусловно права. Той водеше акция с лозунга „ Америка преди всичко “. Водеше акция за държане на Съединени американски щати настрани от военни интервенции в чужбина, мощно подлагаше на критика Съединени американски щати за присъединяване им в Ирак и Афганистан. Но вижте единствено какво направи в този момент за няколко месеца – намеса във Венецуела, намеса в Иран сега, закани може би за нещо с Куба. Често американските президенти употребяват външнополитически случки като метод за повишение на рейтинга си на утвърждение. Тук това, което е в действителност забавно във връзка с войната в Иран, е, че през цялото време тя не получи поддръжката на болшинството. Често, когато стартира една война, хората, както се споделя, „ се сплотяват към знамето “, поддържат президента и по-късно с течение на времето поддръжката за нея може би отслабва. Този път тя стартира с доста дребна поддръжка от страна на американската общност, частично поради обстоятелството, че когато даде обещанието... Но също по този начин той по този начин и не ангажира Конгреса или американската общност, в никакъв случай не изложи причини за какво би трябвало да влизаме във война. И той към момента не е съумял да изложи тези причини, тъй като в един миг аргументът беше: „ Е, става дума за прекъсване на нуклеарните качества на Иран “, в различен миг беше нещо за може би попречване на опасност за Израел, в различен миг беше в последна сметка запазването на Ормузкия пролив отворен. Той в никакъв случай не обясни за какво сме там. Защо сме там съгласно мен? Мисля, че има няколко аргументи. Едната съгласно мен е, че в огромна степен Израел движи американската външна политика в този миг в Близкия изток. Но второ – Тръмп приема външната политика и доста от решенията доста персонално. И има един яд. Гняв, който датира от 70-те години на предишния век, когато 52-ма американски заложници бяха взети в плен от Иран. И има едно чувство, в което неговата философия „ Да създадем Америка велика още веднъж “ е някак си доста ретро, обърната към предишното. И има доста хора, включително и Тръмп, които постоянно са желали да си го върнат на Иран. Така че мисля, че частично това е персонално, частично е възмездие против Иран, частично е и това, че на нас също не ни харесваше концепцията, че Барак Обама получи самопризнание за договарянията си с Иран. И по този начин, в случай че помните, по време на първия си мандат той на процедура скъса съглашението и сподели: „ Аз мога да се оправя по-добре “. Така че за него всичко е персонално. Лично във връзка с какво? Това, че той не харесва Барак Обама. Лично във връзка с какво? На него не му харесва концепцията, че Иран надделя Съединени американски щати преди съвсем 50 години. Така че за него външната политика не е обвързвана с някакъв по-голям световен набор от проблеми. Мисля, че му приписваме прекалено много заслуги, когато споделяме, че той има някаква визия за това да направи Америка велика още веднъж. Мисля, че това е доста по-лично и доста по-основано на страсти, в сравнение с каквато и да е по-широка или съгласувана тактика за това какво да се прави.
- Дали пък не се пробва да остави своя отпечатък в историята?
проф. Дейвид Шулц: Според мен – да, пробва се. До някаква степен това можем да забележим и в Съединени американски щати – това, че той желае да кръсти всичко на свое име. Мисля, че това, което той вижда в себе си, е да си каже: „ Аз най-сетне ще донеса решение на всички тези проблеми. Ще донеса решение на това, което се случва във Венецуела, което се случва в Куба, което се случва в Иран “. Той по някакъв метод си мисли, че може да го направи. Но също по този начин мисля, че го нервира фактът, че Барак Обама получи Нобелова премия за мир, а Тръмп желае, обезверено желае, нещо като Нобелова премия за мир. Той желае, бих го описал по този начин – той желае нещо, което да напише на надгробния си камък. Не просто, че е бил президент, а че е разрешил някакви огромни проблеми. Ето за какво споделям, че това е доста повече персонално, в сравнение с каквото и да било друго съгласно мен.
- И по този начин, поради неговата персона и въпреки всичко обстоятелството, че той е водач на една от най-могъщите страни в света, какъв мислите, че ще бъде изходът от войната в Иран? Има ли, съгласно Вас, опция за договорка в близко бъдеще или по-скоро чакаме нова ескалация?
проф. Дейвид Шулц: Естествено, бъдещето е доста мъчно да се планува сега. С Тръмп съгласно мен в този момент се случват две обособени неща. Едното е, че той желае победа, каквато и да е тази победа в този миг. Но в това време войната към този момент продължава по-дълго, в сравнение с той е очаквал, не върви добре и той е подложен, съгласно мен, на мощен напън да се опита да я приключи. Той към този момент няколко пъти през последните няколко седмици сподели: „ Е, войната съвсем свърши “ или „ Почти приключихме “ и така нататък, и така нататък Той търси тактика за излизане, а добра тактика за излизане за него няма. Преди съвсем 30 години военачалник Пауъл формулира това, което хората назовават „ Доктрината Пауъл “, и сподели, че Съединени американски щати не влизат във войни, в случай че нямат ясни цели какво желаят да реализират и ясна тактика за излизане. Ние нямаме нито едното в тази ситуация. Така че Тръмп търси нещо. Мога да си показва сюжет, при който в този миг да имаме нов спор, макар че новият спор – цялостна ескалация, това, което имахме преди – отново споделям, няма да се отрази добре политически в този миг. Но просто не мисля, че той има ясна тактика какво да прави. Но даже и просто да разгласи победа – той споделя: „ Приключихме, постигнахме го “. А той към този момент го е казвал! Той към този момент сподели: „ Е, към този момент имаме промяна на режима “. Подозирам, че това, с което Тръмп може да се задоволи в този миг, е просто Ормузкият пролив да бъде отворен още веднъж, което е нищо. Той си беше отворен, преди да стартира войната. Така че, още веднъж, моята по-широка теза тук е, че той е под натиска на това, че желае да приключи войната, само че също по този начин е под натиска в даден миг да реши да предприеме нещо, с цел да ескалира войната. Отново мислейки, че това може да докара Иран до масата за договаряния. Но Иран няма съвсем никакъв тласък да договаря в този миг. Те държат контрола над Ормузкия пролив. Последните изследвания и отчети, които излязоха, демонстрират, че бомбардировките, които Съединените щати направиха, в огромната си част не са нанесли трайни вреди на огромна част от военната инфраструктура на Иран. И Иран съгласно мен като цяло гледа на нещата по този начин: колкото по-дълго Съединените щати остават в Иран или в този регион, толкоз повече това ще се отразява на международните цени на силата и толкоз повече от това ще го боли Доналд Тръмп. Така че тук аз виждам доста предпоставки може би не за нещо от вида на това, което видяхме преди няколко месеца, като непрекъснатите бомбардировки и всичко останало, само че сигурно за периодически нови ескалации, от които Съединените щати нямат добър метод да се измъкнат.
- Нека да поговорим малко за войната, която, да, може би не визира Тръмп толкоз доста. Имам поради войната в Украйна – явно. Мислите ли, че той е не запомнил за нея? И в края на краищата, въпрос на его ли е също, в случай че той е този, който успее да реализира мир там? И отново, и отново чуваме обещанията му, че тя ще завърши „ много скоро “, само че го чуваме от месеци насам. Така че какво мислите, че ще се случи там?
Проф. Дейвид Шулц: В огромна степен в този миг Съединени американски щати са отвън войната в Украйна, разбирате ли? Финансирането се измести от Съединените щати към Европейския съюз. Знаете, изключително в светлината на обстоятелството, че имаше, знаете, смяна в държавното управление в Унгария, тъй че в този момент ще можете да задвижите нещата. Мисля, че Тръмп си мислеше, че ще бъде бързо и елементарно. Той просто ще направи нещо, войната ще свърши и това е. А тя не свърши. Мисля, че той на процедура се отдръпна от нея, на процедура престана да се интересува от това какво се случва в Украйна на този стадий. И просто не го виждам да възобновява интереса си. Той към момента не вижда взаимовръзките. Не вижда взаимовръзките в този миг сред войната в Иран и да вземем за пример това, което прави войната в Иран, и по какъв начин тя може би е обвързвана с отдръпването на доста от нашите съдружници в останалата част от света. Защото не забравяйте, че той е сърдит – защо? За това, че НАТО и нашите съдружници не го поддържат в Иран. Е, те също по този начин като цяло споделят: „ Защо вие не ни подкрепяте в Европа? “. Така че Тръмп не вижда тези неща. И не мисля, че той вижда, че Украйна е жизненоважна за европейската, само че също и за американската сигурност. Така че просто считам, че той изцяло е изоставил – в случай че не изцяло, може би не изцяло, само че доста се е отдръпнал – от Украйна, тъй като просто не може на процедура да каже: „ Направете това “ или „ Направете това “.
- А що се отнася до вътрешните работи, Вие самият живеете в Минеаполис и ние също видяхме ужасяващите подиуми там и големите митинги. Как съгласно Вас неговата вътрешна политика въздейства на известността му? И кое е, съгласно Вас, нещото, което може да накара американците да кажат „ стига толкоз “?
проф. Дейвид Шулц: Добре, значи тук има няколко разнообразни неща. Първо, би трябвало да разберем нещо за американската политика, която сега е необикновено поляризирана на партийна основа. Това, което се случи в Минеаполис през последните няколко месеца, във връзка с това по какъв начин го оценявате, зависи от това към коя политическа партия се числите – дали сте демократ, или самостоятелен. Минеаполис представляваше всъщност това, което аз назовавам окупационна мощ. Аз пребивавам в Сейнт Пол – Минеаполис, и там безусловно се усещаше по този начин, като че ли държавното управление на Съединените щати реализира военна окупация на региона. Дори хора, които наподобяват като мен – бели мъже от европеидната раса, американски жители – бяхме уплашени. Бяхме уплашени поради всичко, което се случваше. Така че, в случай че бяхте в Минеаполис, в случай че сте демократ или самостоятелен в народен мащаб, вие осъждате това. Но в случай че инцидентно сте републиканец, в случай че инцидентно живеете в селските региони, гледахте на дейностите като на какви? Законни. Но в народен мащаб евентуално над 60% от американската общност оцени протичащото се в Минеаполис като несъразмерна приложимост на мощ и неточност. Но това няма да бъде преобладаващият въпрос, който движи или въздейства на американската политика тази година. Дори преди ICE, даже преди войната в Иран, най-големият въпрос беше всъщност това, което аз назовавам „ мляко, самун и яйца “. И това, което имам поради под това, е, че през последните няколко години въпросът за ценовата досегаемост е проблем – инфлацията се увеличи и американците се борят да заплащат за това, което назовавам съществени потребности. Знаете защо иде тирада – отиваш да пазаруваш, би трябвало да купиш мляко, би трябвало да купиш самун, би трябвало да купиш яйца, би трябвало да купиш, какво, може би облекла за децата си или нещо сходно. А цените се повишават. Това е въпросът, за който множеството американци приказват – че нещата са доста по-скъпи. И тъкмо по този въпрос той е оценен извънредно отрицателно в този миг, като 60 до 70% от американската общност в изследванията на публичното мнение споделят, че не поддържат икономическата му политика. Сега прибавете към това войната в Иран, която просто спомогна за още по-голям скок на инфлацията. Хората го виждат, когато отидат да си изпълнят резервоара с бензин, когато заплащат за гориво, когато заплащат главните си сметки за отопление и така нататък Ако погледнем къде се намира Тръмп сега в целия набор – във връзка с стопанската система, имиграцията, на съвсем всички съществени политики – в този миг той има неподходящ имидж. Но в Америка, а това доста добре може да е правилно и във вашата страна, нормално икономическите въпроси са огромните мотори, които засягат утвърждението на държавните управления и по този начин нататък. И евентуално точно стопанската система, повече от всичко друго, ще окаже въздействие върху нашите междинни избори в Съединени американски щати. Не забравяйте, че Доналд Тръмп не може да се кандидатира още веднъж за президент. Следващите ни президентски избори в Съединени американски щати са чак през 2028 година Истинският огромен въпрос в този момент е какво ще се случи на нашите междинни избори през ноември тази година, където цялата ни Камара на представителите – долната камара на Конгреса – и една трета от нашия Сенат се явяват за преизбиране.
- Ще забележим ли изместване на властта в Конгреса съгласно Вас?
проф. Дейвид Шулц: Мисля, че да, само че... Малко по-сложно е, в сравнение с беше преди. Ако това изявление беше, да кажем, при започване на войната в Иран, щях да кажа, че е много евентуално демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите на Съединени американски щати. И може би даже над Сената на Съединени американски щати. Исторически видяно, на междинните избори партията на президента се показва зле, губи места. И колкото по-нисък е рейтингът на утвърждение на президента, толкоз по-зле се показва неговата партия. А Доналд Тръмп има рекордно невисок рейтинг на утвърждение в този миг – някъде над 30%. Това би трябвало да вещае положителни резултати за демократите. Освен това така наречен „ обща бюлетина “, т.е. по какъв начин хората виждат коя партия желаят да управлява държавното управление, облагодетелства демократите. Всичко работи в интерес на демократите… С изключение на едно огромно нещо. И това огромно нещо е, че на демократите също се гледа неподходящо. Че излизайки от изборите през 2026 година, за първи път от 100 години насам, в случай че попитаме хората по какъв начин се дефинират – повече хора се дефинират като републиканци, към една трета, по-късно самостоятелни, по-късно демократи. Около 60% от американската общност също споделя, че няма удобно мнение за демократите и, влизайки в тези избори, демократите може би вършат същата неточност, която правеха през последните няколко години, а точно да мислят, че това просто да не си Тръмп е задоволително. През 2016 година, когато Хилъри Клинтън се кандидатира, и през 2024 година, когато Камала Харис се кандидатира – да, част от загубата им се дължеше на сексизма, няма подозрение в това. Но и двете водеха акция на правилото „ ние не сме Тръмп “ и демократите се надяваха, че този яд против Тръмп ще бъде задоволителен. Причината, заради която загатвам това: мисля, че през 2026 година демократите също се осланят на това, че гневът против Тръмп ще бъде задоволителен. В прогнозните модели, които съм съставил, имам общо четири разнообразни модела. Най-добрият сюжет е това, което се назовава „ синя вълна “. Демократите печелят съкрушителни избори – доста огромна победа. Те имат към 250 места в Камарата на представителите на Съединени американски щати, ясно болшинство, а също по този начин печелят мощно болшинство в Сената. Въпреки това, в случай че – в случай че! – вземем поради казуса с партийната марка, ги виждам едва-едва да завоюват Камарата на представителите, а в Сената на Съединени американски щати разликата е прекомерно дребна, с цел да се предвижда. Но и в двата случая, без значение дали ще завоюват изборите мощно, или просто едва-едва ще победят, имайте поради обстоятелството, че има две неща, които ще попречат на демократите да имат действителна власт. Първото е – не забравяйте, че президентът има право на несъгласие. Демократите ще завоюват места, само че не задоволително, с цел да преодолеят президентско несъгласие. И второ – в Сената на Съединени американски щати имаме едно такова необичайно нещо, наречено „ филибъстър “, което всъщност изисква 60 гласа, с цел да се свърши каквото и да било. Демократите няма да имат задоволително гласове, с цел да го преодолеят. Така че в най-хубавия случай демократите може и да съумеят да завоюват изборите, само че да не съумеят да придвижат политическия си дневен ред – в случай че въобще имат подобен.
Вижте повече във видеото
- Професор Шулц, сега, до момента в който ние беседваме, Доналд Тръмп организира решаваща среща с президента Си в Китай. Какви са Вашите упования от тази среща?
проф. Дейвид Шулц, учител по политически науки в университета " Хамлин " в Минесота: Моите упования в действителност са много забавни в посока на това, че в този миг и Китай, и Съединени американски щати изхождат от доста разнообразни позиции и доста разнообразни вероятности. По-конкретно, бих споделил, че в този момент Доналд Тръмп е в трагично по-слаба позиция за договаряния, в сравнение с е бил, да речем, преди шест месеца. Казвам това, тъй като преди шест-седем месеца той постановяваше мита по целия свят, в това число и против Китай. Но Върховният съд отслаби способността му да употребява митата като оръжие. Освен това Съединени американски щати са затънали в разгара на войната с Иран, където, казано допустимо най-просто, сега войната не върви добре за Съединените щати и той не реализира задачите, които искаше. Рейтингът му на утвърждение в Съединени американски щати е на рекордно ниски равнища, а Съединени американски щати много отблъснаха от себе си доста от своите съдружници. Казвам всичко това, тъй като даже единствено преди шест месеца той щеше да бъде в доста по-силна позиция в договарянията с Китай. Сега е в доста по-слаба позиция. Така че Тръмп съобщи, че желае да реализира добра договорка с Китай в областта на търговията. Просто сега не е ясно какъв тласък има Китай да договаря. И по този начин, Съединени американски щати са в по-слаба позиция. И назад – това значи, че сега Китай е в доста по-силна позиция във връзка с договарянията.
- Мислите ли, че ще забележим някакъв тип проява на мощ? Видяхме по какъв начин Тръмп беше посрещнат като почитан общественик. Дали президентът Си се пробва да го впечатли, само че може би и да го притисне, с цел да разбере това, което към този момент ми казахте – че този път може би картите не са в него? Тръмп не държи картите, нали?
проф. Дейвид Шулц: Да. Паралелът, който преглеждам тук – спомнете си, че предходната година се организира онази огромна среща на върха с Владимир Путин в Съединени американски щати. И имаше всевъзможни упования за нея. Тръмп се надяваше, несъмнено, на някаква договорка във връзка с Украйна. В огромна степен Путин на процедура надигра Тръмп – действително той не се съгласи на нищо и вследствие на това нищо значително не се случи. Като цяло мисля, че и тук ще забележим същото. Мисля, че Си ще угажда на Тръмп, ще го ласкае. Но в края на краищата Тръмп обича да си мисли, че е доста добър в договарянията. А в действителност не е чак толкоз добър. И допускам, че това, което може би ще получи от договарянията си с Китай, е нещо, което и сега съществува – нищо няма да се е трансформирало, само че Си ще накара Тръмп да се почувства по този начин, като че ли е получил страхотна договорка. И отново споделям – Тръмп има потребност от нещо. Тръмп има потребност от нещо, което да покаже в този миг, тъй като, отново споделям, отиваме към междинните избори в Съединените щати, рейтингът му на утвърждение е невисок. Републиканците са в заплаха да изгубят властта. Тръмп има потребност от нещо и мисля, че Си ще усети, че там има накърнимост.
- Да, ще се върнем на междинните избори по-късно. Но даже по време на предизборната акция на Тръмп още веднъж всички чухме обещанията за „ Америка преди всичко “ и че даде обещание да спре войните, той даде обещание да се погрижи за американците. А явно в действителност наподобява, че фокусът му е главно върху външната политика. Как се отразява това на неговия рейтинг? И мислите ли, че поддръжниците му се усещат предадени?
проф. Дейвид Шулц: Ще стартира с това, че да, поддръжниците му се усещат предадени, само че той към момента има ядро – едно ядро от към, да речем, 35% или нещо такова от популацията, които са с него без значение от всичко. Но сте безусловно права. Той водеше акция с лозунга „ Америка преди всичко “. Водеше акция за държане на Съединени американски щати настрани от военни интервенции в чужбина, мощно подлагаше на критика Съединени американски щати за присъединяване им в Ирак и Афганистан. Но вижте единствено какво направи в този момент за няколко месеца – намеса във Венецуела, намеса в Иран сега, закани може би за нещо с Куба. Често американските президенти употребяват външнополитически случки като метод за повишение на рейтинга си на утвърждение. Тук това, което е в действителност забавно във връзка с войната в Иран, е, че през цялото време тя не получи поддръжката на болшинството. Често, когато стартира една война, хората, както се споделя, „ се сплотяват към знамето “, поддържат президента и по-късно с течение на времето поддръжката за нея може би отслабва. Този път тя стартира с доста дребна поддръжка от страна на американската общност, частично поради обстоятелството, че когато даде обещанието... Но също по този начин той по този начин и не ангажира Конгреса или американската общност, в никакъв случай не изложи причини за какво би трябвало да влизаме във война. И той към момента не е съумял да изложи тези причини, тъй като в един миг аргументът беше: „ Е, става дума за прекъсване на нуклеарните качества на Иран “, в различен миг беше нещо за може би попречване на опасност за Израел, в различен миг беше в последна сметка запазването на Ормузкия пролив отворен. Той в никакъв случай не обясни за какво сме там. Защо сме там съгласно мен? Мисля, че има няколко аргументи. Едната съгласно мен е, че в огромна степен Израел движи американската външна политика в този миг в Близкия изток. Но второ – Тръмп приема външната политика и доста от решенията доста персонално. И има един яд. Гняв, който датира от 70-те години на предишния век, когато 52-ма американски заложници бяха взети в плен от Иран. И има едно чувство, в което неговата философия „ Да създадем Америка велика още веднъж “ е някак си доста ретро, обърната към предишното. И има доста хора, включително и Тръмп, които постоянно са желали да си го върнат на Иран. Така че мисля, че частично това е персонално, частично е възмездие против Иран, частично е и това, че на нас също не ни харесваше концепцията, че Барак Обама получи самопризнание за договарянията си с Иран. И по този начин, в случай че помните, по време на първия си мандат той на процедура скъса съглашението и сподели: „ Аз мога да се оправя по-добре “. Така че за него всичко е персонално. Лично във връзка с какво? Това, че той не харесва Барак Обама. Лично във връзка с какво? На него не му харесва концепцията, че Иран надделя Съединени американски щати преди съвсем 50 години. Така че за него външната политика не е обвързвана с някакъв по-голям световен набор от проблеми. Мисля, че му приписваме прекалено много заслуги, когато споделяме, че той има някаква визия за това да направи Америка велика още веднъж. Мисля, че това е доста по-лично и доста по-основано на страсти, в сравнение с каквато и да е по-широка или съгласувана тактика за това какво да се прави.
- Дали пък не се пробва да остави своя отпечатък в историята?
проф. Дейвид Шулц: Според мен – да, пробва се. До някаква степен това можем да забележим и в Съединени американски щати – това, че той желае да кръсти всичко на свое име. Мисля, че това, което той вижда в себе си, е да си каже: „ Аз най-сетне ще донеса решение на всички тези проблеми. Ще донеса решение на това, което се случва във Венецуела, което се случва в Куба, което се случва в Иран “. Той по някакъв метод си мисли, че може да го направи. Но също по този начин мисля, че го нервира фактът, че Барак Обама получи Нобелова премия за мир, а Тръмп желае, обезверено желае, нещо като Нобелова премия за мир. Той желае, бих го описал по този начин – той желае нещо, което да напише на надгробния си камък. Не просто, че е бил президент, а че е разрешил някакви огромни проблеми. Ето за какво споделям, че това е доста повече персонално, в сравнение с каквото и да било друго съгласно мен.
- И по този начин, поради неговата персона и въпреки всичко обстоятелството, че той е водач на една от най-могъщите страни в света, какъв мислите, че ще бъде изходът от войната в Иран? Има ли, съгласно Вас, опция за договорка в близко бъдеще или по-скоро чакаме нова ескалация?
проф. Дейвид Шулц: Естествено, бъдещето е доста мъчно да се планува сега. С Тръмп съгласно мен в този момент се случват две обособени неща. Едното е, че той желае победа, каквато и да е тази победа в този миг. Но в това време войната към този момент продължава по-дълго, в сравнение с той е очаквал, не върви добре и той е подложен, съгласно мен, на мощен напън да се опита да я приключи. Той към този момент няколко пъти през последните няколко седмици сподели: „ Е, войната съвсем свърши “ или „ Почти приключихме “ и така нататък, и така нататък Той търси тактика за излизане, а добра тактика за излизане за него няма. Преди съвсем 30 години военачалник Пауъл формулира това, което хората назовават „ Доктрината Пауъл “, и сподели, че Съединени американски щати не влизат във войни, в случай че нямат ясни цели какво желаят да реализират и ясна тактика за излизане. Ние нямаме нито едното в тази ситуация. Така че Тръмп търси нещо. Мога да си показва сюжет, при който в този миг да имаме нов спор, макар че новият спор – цялостна ескалация, това, което имахме преди – отново споделям, няма да се отрази добре политически в този миг. Но просто не мисля, че той има ясна тактика какво да прави. Но даже и просто да разгласи победа – той споделя: „ Приключихме, постигнахме го “. А той към този момент го е казвал! Той към този момент сподели: „ Е, към този момент имаме промяна на режима “. Подозирам, че това, с което Тръмп може да се задоволи в този миг, е просто Ормузкият пролив да бъде отворен още веднъж, което е нищо. Той си беше отворен, преди да стартира войната. Така че, още веднъж, моята по-широка теза тук е, че той е под натиска на това, че желае да приключи войната, само че също по този начин е под натиска в даден миг да реши да предприеме нещо, с цел да ескалира войната. Отново мислейки, че това може да докара Иран до масата за договаряния. Но Иран няма съвсем никакъв тласък да договаря в този миг. Те държат контрола над Ормузкия пролив. Последните изследвания и отчети, които излязоха, демонстрират, че бомбардировките, които Съединените щати направиха, в огромната си част не са нанесли трайни вреди на огромна част от военната инфраструктура на Иран. И Иран съгласно мен като цяло гледа на нещата по този начин: колкото по-дълго Съединените щати остават в Иран или в този регион, толкоз повече това ще се отразява на международните цени на силата и толкоз повече от това ще го боли Доналд Тръмп. Така че тук аз виждам доста предпоставки може би не за нещо от вида на това, което видяхме преди няколко месеца, като непрекъснатите бомбардировки и всичко останало, само че сигурно за периодически нови ескалации, от които Съединените щати нямат добър метод да се измъкнат.
- Нека да поговорим малко за войната, която, да, може би не визира Тръмп толкоз доста. Имам поради войната в Украйна – явно. Мислите ли, че той е не запомнил за нея? И в края на краищата, въпрос на его ли е също, в случай че той е този, който успее да реализира мир там? И отново, и отново чуваме обещанията му, че тя ще завърши „ много скоро “, само че го чуваме от месеци насам. Така че какво мислите, че ще се случи там?
Проф. Дейвид Шулц: В огромна степен в този миг Съединени американски щати са отвън войната в Украйна, разбирате ли? Финансирането се измести от Съединените щати към Европейския съюз. Знаете, изключително в светлината на обстоятелството, че имаше, знаете, смяна в държавното управление в Унгария, тъй че в този момент ще можете да задвижите нещата. Мисля, че Тръмп си мислеше, че ще бъде бързо и елементарно. Той просто ще направи нещо, войната ще свърши и това е. А тя не свърши. Мисля, че той на процедура се отдръпна от нея, на процедура престана да се интересува от това какво се случва в Украйна на този стадий. И просто не го виждам да възобновява интереса си. Той към момента не вижда взаимовръзките. Не вижда взаимовръзките в този миг сред войната в Иран и да вземем за пример това, което прави войната в Иран, и по какъв начин тя може би е обвързвана с отдръпването на доста от нашите съдружници в останалата част от света. Защото не забравяйте, че той е сърдит – защо? За това, че НАТО и нашите съдружници не го поддържат в Иран. Е, те също по този начин като цяло споделят: „ Защо вие не ни подкрепяте в Европа? “. Така че Тръмп не вижда тези неща. И не мисля, че той вижда, че Украйна е жизненоважна за европейската, само че също и за американската сигурност. Така че просто считам, че той изцяло е изоставил – в случай че не изцяло, може би не изцяло, само че доста се е отдръпнал – от Украйна, тъй като просто не може на процедура да каже: „ Направете това “ или „ Направете това “.
- А що се отнася до вътрешните работи, Вие самият живеете в Минеаполис и ние също видяхме ужасяващите подиуми там и големите митинги. Как съгласно Вас неговата вътрешна политика въздейства на известността му? И кое е, съгласно Вас, нещото, което може да накара американците да кажат „ стига толкоз “?
проф. Дейвид Шулц: Добре, значи тук има няколко разнообразни неща. Първо, би трябвало да разберем нещо за американската политика, която сега е необикновено поляризирана на партийна основа. Това, което се случи в Минеаполис през последните няколко месеца, във връзка с това по какъв начин го оценявате, зависи от това към коя политическа партия се числите – дали сте демократ, или самостоятелен. Минеаполис представляваше всъщност това, което аз назовавам окупационна мощ. Аз пребивавам в Сейнт Пол – Минеаполис, и там безусловно се усещаше по този начин, като че ли държавното управление на Съединените щати реализира военна окупация на региона. Дори хора, които наподобяват като мен – бели мъже от европеидната раса, американски жители – бяхме уплашени. Бяхме уплашени поради всичко, което се случваше. Така че, в случай че бяхте в Минеаполис, в случай че сте демократ или самостоятелен в народен мащаб, вие осъждате това. Но в случай че инцидентно сте републиканец, в случай че инцидентно живеете в селските региони, гледахте на дейностите като на какви? Законни. Но в народен мащаб евентуално над 60% от американската общност оцени протичащото се в Минеаполис като несъразмерна приложимост на мощ и неточност. Но това няма да бъде преобладаващият въпрос, който движи или въздейства на американската политика тази година. Дори преди ICE, даже преди войната в Иран, най-големият въпрос беше всъщност това, което аз назовавам „ мляко, самун и яйца “. И това, което имам поради под това, е, че през последните няколко години въпросът за ценовата досегаемост е проблем – инфлацията се увеличи и американците се борят да заплащат за това, което назовавам съществени потребности. Знаете защо иде тирада – отиваш да пазаруваш, би трябвало да купиш мляко, би трябвало да купиш самун, би трябвало да купиш яйца, би трябвало да купиш, какво, може би облекла за децата си или нещо сходно. А цените се повишават. Това е въпросът, за който множеството американци приказват – че нещата са доста по-скъпи. И тъкмо по този въпрос той е оценен извънредно отрицателно в този миг, като 60 до 70% от американската общност в изследванията на публичното мнение споделят, че не поддържат икономическата му политика. Сега прибавете към това войната в Иран, която просто спомогна за още по-голям скок на инфлацията. Хората го виждат, когато отидат да си изпълнят резервоара с бензин, когато заплащат за гориво, когато заплащат главните си сметки за отопление и така нататък Ако погледнем къде се намира Тръмп сега в целия набор – във връзка с стопанската система, имиграцията, на съвсем всички съществени политики – в този миг той има неподходящ имидж. Но в Америка, а това доста добре може да е правилно и във вашата страна, нормално икономическите въпроси са огромните мотори, които засягат утвърждението на държавните управления и по този начин нататък. И евентуално точно стопанската система, повече от всичко друго, ще окаже въздействие върху нашите междинни избори в Съединени американски щати. Не забравяйте, че Доналд Тръмп не може да се кандидатира още веднъж за президент. Следващите ни президентски избори в Съединени американски щати са чак през 2028 година Истинският огромен въпрос в този момент е какво ще се случи на нашите междинни избори през ноември тази година, където цялата ни Камара на представителите – долната камара на Конгреса – и една трета от нашия Сенат се явяват за преизбиране.
- Ще забележим ли изместване на властта в Конгреса съгласно Вас?
проф. Дейвид Шулц: Мисля, че да, само че... Малко по-сложно е, в сравнение с беше преди. Ако това изявление беше, да кажем, при започване на войната в Иран, щях да кажа, че е много евентуално демократите да си върнат контрола над Камарата на представителите на Съединени американски щати. И може би даже над Сената на Съединени американски щати. Исторически видяно, на междинните избори партията на президента се показва зле, губи места. И колкото по-нисък е рейтингът на утвърждение на президента, толкоз по-зле се показва неговата партия. А Доналд Тръмп има рекордно невисок рейтинг на утвърждение в този миг – някъде над 30%. Това би трябвало да вещае положителни резултати за демократите. Освен това така наречен „ обща бюлетина “, т.е. по какъв начин хората виждат коя партия желаят да управлява държавното управление, облагодетелства демократите. Всичко работи в интерес на демократите… С изключение на едно огромно нещо. И това огромно нещо е, че на демократите също се гледа неподходящо. Че излизайки от изборите през 2026 година, за първи път от 100 години насам, в случай че попитаме хората по какъв начин се дефинират – повече хора се дефинират като републиканци, към една трета, по-късно самостоятелни, по-късно демократи. Около 60% от американската общност също споделя, че няма удобно мнение за демократите и, влизайки в тези избори, демократите може би вършат същата неточност, която правеха през последните няколко години, а точно да мислят, че това просто да не си Тръмп е задоволително. През 2016 година, когато Хилъри Клинтън се кандидатира, и през 2024 година, когато Камала Харис се кандидатира – да, част от загубата им се дължеше на сексизма, няма подозрение в това. Но и двете водеха акция на правилото „ ние не сме Тръмп “ и демократите се надяваха, че този яд против Тръмп ще бъде задоволителен. Причината, заради която загатвам това: мисля, че през 2026 година демократите също се осланят на това, че гневът против Тръмп ще бъде задоволителен. В прогнозните модели, които съм съставил, имам общо четири разнообразни модела. Най-добрият сюжет е това, което се назовава „ синя вълна “. Демократите печелят съкрушителни избори – доста огромна победа. Те имат към 250 места в Камарата на представителите на Съединени американски щати, ясно болшинство, а също по този начин печелят мощно болшинство в Сената. Въпреки това, в случай че – в случай че! – вземем поради казуса с партийната марка, ги виждам едва-едва да завоюват Камарата на представителите, а в Сената на Съединени американски щати разликата е прекомерно дребна, с цел да се предвижда. Но и в двата случая, без значение дали ще завоюват изборите мощно, или просто едва-едва ще победят, имайте поради обстоятелството, че има две неща, които ще попречат на демократите да имат действителна власт. Първото е – не забравяйте, че президентът има право на несъгласие. Демократите ще завоюват места, само че не задоволително, с цел да преодолеят президентско несъгласие. И второ – в Сената на Съединени американски щати имаме едно такова необичайно нещо, наречено „ филибъстър “, което всъщност изисква 60 гласа, с цел да се свърши каквото и да било. Демократите няма да имат задоволително гласове, с цел да го преодолеят. Така че в най-хубавия случай демократите може и да съумеят да завоюват изборите, само че да не съумеят да придвижат политическия си дневен ред – в случай че въобще имат подобен.
Вижте повече във видеото
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ