Нова конституция е голям икономически риск
Популярно е схващането у нас, че с цел да забогатее българинът и да настигне средностатистическия европеец, е нужен доста по-висок ритъм на стопански напредък. Не в границите на 3-4% на година, а най-малко два пъти по-бързо. Защо не като Китай от първото десетилетие на 21 век, когато растежът там беше в границите на 10% на година?
Подобно разбиране е годно, само че то пропуща нещо извънредно значимо. Устойчивото замогване и настигане на средностатистическия европеец изисква не просто интензивен напредък, само че и неналичието за дълъг интервал от време на огромен макроикономически неуспех. В исторически проект България се е препъвала не толкоз в ниския напредък, колкото в поредицата от макроикономически провали.
Последното е изключително правилно за годините на прехода. Това, което характеризира целия преход, не беше бавният напредък, а големият макроикономически неуспех през 90-те години. Нещо, което не се следи в други страни в Централна и Източна Европа и в този момент те са много по-напред. Последните 20 години, въпреки това, демонстрират, че подемът е резистентен тогава, когато се натрупат години на макроикономическа непоклатимост и относително непрекъснат напредък. Средният растеж на стопанската система на България за тези 20 години е точно в границите на 3-4%, което докара до действително удвояване на стопанската система на страната. Да, преди 2008 година имаше и години с над 6% растеж, само че те бяха поправени от Голямата криза. Това, което е значимо, е, че за последните 20 години имаме 19 години на стопански напредък.
Неведнъж сме посочвали, че този резистентен напредък е вероятен заради съществуването на някои макроикономически котви. Двете съществени са постоянните пари (валутен борд) и рационалната фискална политика (без огромни дефицити). И двете котви изискват непрекъсната отбрана от всевъзможни популисти и фискални илюзионисти. Въпреки това те са в действие към този момент 20 години. Може да се спори за успеваемостта на една или друга бюджетна стратегия, да се разясняват най-различни образци за тотално хабене на средства, само че фискалната макрокотва се държи и това дава резултат. Ефектът на макростабилността бие даже прахосването на родната администрация.
Има обаче и една трета макрокотва, която не постоянно се загатва, защото е напълно базова. Това е конституционната уредба в страната, върху която стъпва цялата нормативна рамка на стопанския живот. Свободата на стопанска самодейност, неприкосновеността на частната благосъстоятелност и закрилата на вложенията са единствено част от текстовете в Конституцията, които дават основата на стопанските връзки у нас. Държавният бюджет също стъпва на конституционни текстове – там да вземем за пример е записано, че учебното образование е наложително, а главното и приблизително обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис. Това не е политика на дадена партия, а парламентарен текст.
Подобно разбиране е годно, само че то пропуща нещо извънредно значимо. Устойчивото замогване и настигане на средностатистическия европеец изисква не просто интензивен напредък, само че и неналичието за дълъг интервал от време на огромен макроикономически неуспех. В исторически проект България се е препъвала не толкоз в ниския напредък, колкото в поредицата от макроикономически провали.
Последното е изключително правилно за годините на прехода. Това, което характеризира целия преход, не беше бавният напредък, а големият макроикономически неуспех през 90-те години. Нещо, което не се следи в други страни в Централна и Източна Европа и в този момент те са много по-напред. Последните 20 години, въпреки това, демонстрират, че подемът е резистентен тогава, когато се натрупат години на макроикономическа непоклатимост и относително непрекъснат напредък. Средният растеж на стопанската система на България за тези 20 години е точно в границите на 3-4%, което докара до действително удвояване на стопанската система на страната. Да, преди 2008 година имаше и години с над 6% растеж, само че те бяха поправени от Голямата криза. Това, което е значимо, е, че за последните 20 години имаме 19 години на стопански напредък.
Неведнъж сме посочвали, че този резистентен напредък е вероятен заради съществуването на някои макроикономически котви. Двете съществени са постоянните пари (валутен борд) и рационалната фискална политика (без огромни дефицити). И двете котви изискват непрекъсната отбрана от всевъзможни популисти и фискални илюзионисти. Въпреки това те са в действие към този момент 20 години. Може да се спори за успеваемостта на една или друга бюджетна стратегия, да се разясняват най-различни образци за тотално хабене на средства, само че фискалната макрокотва се държи и това дава резултат. Ефектът на макростабилността бие даже прахосването на родната администрация.
Има обаче и една трета макрокотва, която не постоянно се загатва, защото е напълно базова. Това е конституционната уредба в страната, върху която стъпва цялата нормативна рамка на стопанския живот. Свободата на стопанска самодейност, неприкосновеността на частната благосъстоятелност и закрилата на вложенията са единствено част от текстовете в Конституцията, които дават основата на стопанските връзки у нас. Държавният бюджет също стъпва на конституционни текстове – там да вземем за пример е записано, че учебното образование е наложително, а главното и приблизително обучение в държавните и общинските учебни заведения е гратис. Това не е политика на дадена партия, а парламентарен текст.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ