Защо обичаме да четем книги?
Популярно е да се твърди, че преди се е четяло повече, тъй като не е имало други развлечения. Нямало е компютърни игри, Интернет, чатове и Facebook. Даже и филм, в случай че искаш да гледаш, е трябвало да отидеш на кино вместо да го дръпнеш от нета. Да не приказваме за музика – касети, радио или на концерт, това е. А в този момент – целият свят ти е на клик разстояние, по какъв начин да си губиш времето с книги.
Всичко това е по този начин и не напълно. Всъщност откогато грамотността е станала повсеместна, хората постоянно са се деляли на четящи и нечетящи, а вторите постоянно са намирали надалеч по-примамливи неща за правене от четенето. Не разпределям присъди кое е по-добро и кое не – всеки има право да бъде себе си. Ала съм “за “ приятните неща в живота и не бих се лишила никога от едно наслаждение допълнително като четенето. Все едно е да избираш сред гледане на филм, четене на книга, слушане на музика, танци или пътешестване до ново място – всичко е еднообразно прелестно и занимателно, няма потребност да се отказваш от което и да е, в случай че имаш опция да го преживееш в този миг.
Мнозина намират, че четенето на книга и гледането на същата история на филм е взаимозаменяемо. Е, не е - това са разнообразни изкуства с разнообразни изразни средства. Само че първото коства доста часове, а второто най-много два плюс обстоятелството, че при киното въпреки всичко си доста по-пасивен участник в цялата работа – сядаш и гледаш.
Защо хората, които обичат да четат книги, избират да го вършат? Отговорите са доста, ето някои от тях.
При четенето на една история прожектираш своя личен филм в главата си, до момента в който погледът бяга по изреченията. Сигурно всеки, който е гледал екранизация на четен преди време разказ, постоянно е изпитвал отчаяние. И не тъй като лентата не е хубава, а тъй като е друго, няма нищо общо твоя личен филм, основан от въображението ти, до момента в който си бил с книга в ръка. Това е едно от най-хубавите неща на четенето – във всеки миг виждаш облици и картини, случки и герои. И в тази твоя мисловна прожекция ти си и режисьора, и постановчика и целия екип на фантазното ти представление. Само ролята на сценариста остава непроменяемо на автора-романист. Преживяването е неповторимо.
Човекът, привикнал книгите да бъдат част от живота му, мъчно ще се откаже от това при каквито и житейски условия да е подложен. Обратното би означавало изменничество към самия себе си. Просто тъй като водещото му предписание е: книгите – това съм аз, те са част от моята еднаквост. Ако от дълго време не посягаш към тях, поради аргументи свързани обичай, ангажираност и липса на време, опциите са две – или и преди книгите не са били твоя вътрешна нужда, или без да се усетиш, си се отказал от себе си.
Книгите са твоя метод да размишляваш и осмисляш нещата от живота. Стойностната книга ти предлага неподозирани гледни точки, тласка те към осъзнаване на житейски истини, които пречупваш през своя житейски опит.
В книгите човек напълно естествено търси себе си и отговорите на своите лични въпроси. Четейки за непознати ориси, сред редовете виждаш нещо от своята. Четенето е шерване на мислите и прекарванията на различен чужд човек – създателя, но когато в тях откриеш част от това, което вълнува теб, когато посредством него прогледнеш и преоткриеш свои персонални неща, прочетеното може да те промени и преобърне.
С времето човек си създава едно просто, само че ефикасно предписание: „ не се притеснявам с книги, които не ме вълнуват “. Оставил е обратно във времето суетата, че е чел еди коя си фешън или доста интелигентна книга. Преодолял е снобизма и даже ината да прочете нещо, което не му доставя онази дълбока приятност за душата и храна за мисълта, давани от положителното четиво.
Така че в случай че на по-млади години си стоял до дребните часове на нощта с книга в ръка, а в този момент казваш „ нямам време “ - върни се към себе си. Нищо не заслужава да платиш цената на отвод от личната си идентичност. Ако пък до момента книгите не са те съблазнявали неустоимо, пробвай с нещо, което би ти било забавно. Може да излезе, че не е чак толкоз неприятна концепция за превозване на времето. Има възможност да се окаже по-приятно, в сравнение с предполагаш.
Всичко това е по този начин и не напълно. Всъщност откогато грамотността е станала повсеместна, хората постоянно са се деляли на четящи и нечетящи, а вторите постоянно са намирали надалеч по-примамливи неща за правене от четенето. Не разпределям присъди кое е по-добро и кое не – всеки има право да бъде себе си. Ала съм “за “ приятните неща в живота и не бих се лишила никога от едно наслаждение допълнително като четенето. Все едно е да избираш сред гледане на филм, четене на книга, слушане на музика, танци или пътешестване до ново място – всичко е еднообразно прелестно и занимателно, няма потребност да се отказваш от което и да е, в случай че имаш опция да го преживееш в този миг.
Мнозина намират, че четенето на книга и гледането на същата история на филм е взаимозаменяемо. Е, не е - това са разнообразни изкуства с разнообразни изразни средства. Само че първото коства доста часове, а второто най-много два плюс обстоятелството, че при киното въпреки всичко си доста по-пасивен участник в цялата работа – сядаш и гледаш.
Защо хората, които обичат да четат книги, избират да го вършат? Отговорите са доста, ето някои от тях.
При четенето на една история прожектираш своя личен филм в главата си, до момента в който погледът бяга по изреченията. Сигурно всеки, който е гледал екранизация на четен преди време разказ, постоянно е изпитвал отчаяние. И не тъй като лентата не е хубава, а тъй като е друго, няма нищо общо твоя личен филм, основан от въображението ти, до момента в който си бил с книга в ръка. Това е едно от най-хубавите неща на четенето – във всеки миг виждаш облици и картини, случки и герои. И в тази твоя мисловна прожекция ти си и режисьора, и постановчика и целия екип на фантазното ти представление. Само ролята на сценариста остава непроменяемо на автора-романист. Преживяването е неповторимо.
Човекът, привикнал книгите да бъдат част от живота му, мъчно ще се откаже от това при каквито и житейски условия да е подложен. Обратното би означавало изменничество към самия себе си. Просто тъй като водещото му предписание е: книгите – това съм аз, те са част от моята еднаквост. Ако от дълго време не посягаш към тях, поради аргументи свързани обичай, ангажираност и липса на време, опциите са две – или и преди книгите не са били твоя вътрешна нужда, или без да се усетиш, си се отказал от себе си.
Книгите са твоя метод да размишляваш и осмисляш нещата от живота. Стойностната книга ти предлага неподозирани гледни точки, тласка те към осъзнаване на житейски истини, които пречупваш през своя житейски опит.
В книгите човек напълно естествено търси себе си и отговорите на своите лични въпроси. Четейки за непознати ориси, сред редовете виждаш нещо от своята. Четенето е шерване на мислите и прекарванията на различен чужд човек – създателя, но когато в тях откриеш част от това, което вълнува теб, когато посредством него прогледнеш и преоткриеш свои персонални неща, прочетеното може да те промени и преобърне.
С времето човек си създава едно просто, само че ефикасно предписание: „ не се притеснявам с книги, които не ме вълнуват “. Оставил е обратно във времето суетата, че е чел еди коя си фешън или доста интелигентна книга. Преодолял е снобизма и даже ината да прочете нещо, което не му доставя онази дълбока приятност за душата и храна за мисълта, давани от положителното четиво. Така че в случай че на по-млади години си стоял до дребните часове на нощта с книга в ръка, а в този момент казваш „ нямам време “ - върни се към себе си. Нищо не заслужава да платиш цената на отвод от личната си идентичност. Ако пък до момента книгите не са те съблазнявали неустоимо, пробвай с нещо, което би ти било забавно. Може да излезе, че не е чак толкоз неприятна концепция за превозване на времето. Има възможност да се окаже по-приятно, в сравнение с предполагаш.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ




