Иван Игов пред novini.bg: Не връщайте детето в дома му в Перник преди пълно психологично изследване на майката!
Популярният психолог Иван Игов разяснява пред медията ни жестокия побой на майка над 3-годишното й дете в Перник, публикуван в запис от обществените мрежи. В Агенцията за протекция на детето годишно постъпват по към 1000 сигнала за пребивани български деца. Според проучвания на цивилен организации обаче неофициалният брой на измъчваните българчета и близо пет пъти по-голям. Питам господин Игов, който е бил дълги години учебен психолог, тези срамни обстоятелства признак ли са или пък са изключение от нормата в обществото ни?
Брутално принуждение: Майка качи клип по какъв начин пребива дребното си дете
"Почти съм сигурен, че майката, биеща детето си, има психологично отклоняване, този случай е отвън нормата. Тази жена евентуално има психологични проблеми, а това, че е членувала в някаква фракция още повече е обострило положението й. Моето гледище е да й се направи доста обширно медицински психологично проучване, тъй като
такова социопатно държание не е норма в нашето общество, Слава Богу!
Ще си разреша да направя паралел е сходен случай отпреди двадесет години, когато една майка удуши своя тригодишен наследник и го хвърли в езеро в Южния парк. Тя разгласи тогава, че някой бил отвлякъл детето й, само че след това се оказа, че дамата /б.р.Даниела Терзийска умъртви своят наследник Пепи на 3 март 2000 г./ има тежки психологични увреждания, смяташе, че детото пречи на връзката й с мъжа й, тъй като не се прибирал у дома след работа и така нататък. Подозирам, че в сегашната покруса от Перник отново става въпрос за същото. И се безпокоя, че обществените служби обявиха, че имат желание да върнат това дете при майката. Според мен това не трябва да се случва преди да й се направи подробна психическа експертиза, тъй като не се знае какъв ход би подхванала тази жена, която явно живее в някаква паралелна своя действителност.
Такива психози се обострят измежду тежък стрес,
в какъвто сме всички след дългата карантина поради пандемията Ковид19. Имаше предизвестия за тежкия прочувствен стрес, който идва след многото дни изолираност и прогнозата бе той да обхване над 70% от хората. Този стрес отваря разнообразни положения, в тази ситуация тази жена е била лабилна и по тази причина се е отключила експанзия към личното й дете. Впрочем тук ще направя паралел и с вербалното и физическо принуждение, които заляха освен нашата страна, а и другите страни. Много сътрудници, работещи в Западни страни вършат паралел сред положението на тежък дистрес след пандемията и нелогичното държание на маси от хора. Например не е разумно да рушиш монументи, да спираш метрото, да правиш бутафорни бесилки и така нататък.
Държавите могат да оказват помощ на измъчваните деца
по два известни модела - извънредно рестриктивен, какъвто е употребен в скандинавските страни като Норвегия, където обществените служби изземват децата от такива фамилии незабавно. Другият метод проповядва, че най-хубавата грижа за едно дете, е в фамилията му. Смятам, че най-хубавият метод е баланс сред тези двата. Също по този начин, че нашите институции в този момент, в този съответен случай в Перник, реагираха похвално бързо и съответно като изведоха детето в приемно семейство. И не трябва да бъде връщано в своя дом преди цялостната експертиза на неговата майка, която го е биела и преди, както стана ясно в следствието на случая. Тази жена явно не изпитва наставнически инстинкт, а пречупва през фантазните си облици, че детето й е отговорно за всичко. Това не е обикновено.
Пандемията усили случаите на фамилно принуждение с 1/3,
а и преди у нас те бяха значително. От Организация на обединените нации и други организации към този момент сигнализираха по тази причина. Факт е и, че започнахме да си крещим и да си приказваме доста остро на обществени места. Това се случва и никой не трябва да го отхвърля, а да потърси бързо съответна помощ, с цел да не се трансформира в опасност за обществото. Много са изтрещелите хора, както споделя народът ни, които не могат да мислят разумно и да разсъждават какво би произлязло от дейностите им. Моето предложение е да организираме повече обществени полемики по тази причина по какъв начин хората да се оправят с посттравматичния стрес и боязън. Сега всички приказват за политика и стопанска система, само че никой нищо не загатва за 70-те % жители, които страдат от стрес и страхове след дългата изолираност.
"Почти съм сигурен, че майката, биеща детето си, има психологично отклоняване, този случай е отвън нормата. Тази жена евентуално има психологични проблеми, а това, че е членувала в някаква фракция още повече е обострило положението й. Моето гледище е да й се направи доста обширно медицински психологично проучване, тъй като
такова социопатно държание не е норма в нашето общество, Слава Богу!
Ще си разреша да направя паралел е сходен случай отпреди двадесет години, когато една майка удуши своя тригодишен наследник и го хвърли в езеро в Южния парк. Тя разгласи тогава, че някой бил отвлякъл детето й, само че след това се оказа, че дамата /б.р.Даниела Терзийска умъртви своят наследник Пепи на 3 март 2000 г./ има тежки психологични увреждания, смяташе, че детото пречи на връзката й с мъжа й, тъй като не се прибирал у дома след работа и така нататък. Подозирам, че в сегашната покруса от Перник отново става въпрос за същото. И се безпокоя, че обществените служби обявиха, че имат желание да върнат това дете при майката. Според мен това не трябва да се случва преди да й се направи подробна психическа експертиза, тъй като не се знае какъв ход би подхванала тази жена, която явно живее в някаква паралелна своя действителност.
Такива психози се обострят измежду тежък стрес,
в какъвто сме всички след дългата карантина поради пандемията Ковид19. Имаше предизвестия за тежкия прочувствен стрес, който идва след многото дни изолираност и прогнозата бе той да обхване над 70% от хората. Този стрес отваря разнообразни положения, в тази ситуация тази жена е била лабилна и по тази причина се е отключила експанзия към личното й дете. Впрочем тук ще направя паралел и с вербалното и физическо принуждение, които заляха освен нашата страна, а и другите страни. Много сътрудници, работещи в Западни страни вършат паралел сред положението на тежък дистрес след пандемията и нелогичното държание на маси от хора. Например не е разумно да рушиш монументи, да спираш метрото, да правиш бутафорни бесилки и така нататък.
Държавите могат да оказват помощ на измъчваните деца
по два известни модела - извънредно рестриктивен, какъвто е употребен в скандинавските страни като Норвегия, където обществените служби изземват децата от такива фамилии незабавно. Другият метод проповядва, че най-хубавата грижа за едно дете, е в фамилията му. Смятам, че най-хубавият метод е баланс сред тези двата. Също по този начин, че нашите институции в този момент, в този съответен случай в Перник, реагираха похвално бързо и съответно като изведоха детето в приемно семейство. И не трябва да бъде връщано в своя дом преди цялостната експертиза на неговата майка, която го е биела и преди, както стана ясно в следствието на случая. Тази жена явно не изпитва наставнически инстинкт, а пречупва през фантазните си облици, че детето й е отговорно за всичко. Това не е обикновено.
Пандемията усили случаите на фамилно принуждение с 1/3,
а и преди у нас те бяха значително. От Организация на обединените нации и други организации към този момент сигнализираха по тази причина. Факт е и, че започнахме да си крещим и да си приказваме доста остро на обществени места. Това се случва и никой не трябва да го отхвърля, а да потърси бързо съответна помощ, с цел да не се трансформира в опасност за обществото. Много са изтрещелите хора, както споделя народът ни, които не могат да мислят разумно и да разсъждават какво би произлязло от дейностите им. Моето предложение е да организираме повече обществени полемики по тази причина по какъв начин хората да се оправят с посттравматичния стрес и боязън. Сега всички приказват за политика и стопанска система, само че никой нищо не загатва за 70-те % жители, които страдат от стрес и страхове след дългата изолираност.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ