Популярният крими герой Петър Попчев – Попчето ще лежи в

Популярният крими воин Петър Попчев – Попчето ще лежи в пандиза. Бургаският апелативен съд удостовери присъдата му за убийството на Николай Георгиев през 2016 година в градинката до ж.п.гарата. Попчев е наказан от Окръжен съд – Бургас на 20 години отнемане от независимост при първичен непоколебим режим.

През 2020 година окръжните съдии признаха Петър за отговорен в това, че вечерта на 18 юни против 19 юни 2016 година към 00.00 часа на площад “Царица Йоанна “, в градинката до ж.п. гарата при изискванията на рисков рецидив и по хулигански подбуди съзнателно умъртвил бездомния Николай, посредством нанасяне на голям брой мощни удари с юмруци и ритници по главата и лицето, като убийството е осъществено, по изключително непосилен метод за потърпевшия и с особена свирепост.

Първоинстанционната присъда е протестирана от страна на държавното обвиняване и обжалвана от частния обвинител и от бранителя на подсъдимия. Пред въззивната инстанция прокуратурата пледира за пожизнен затвор за Петър П., за същото наказване упорства и частният обвинител. Защитата на подсъдимия оспорва авторството на действието и квалификацията му и развива тезата за ликвидиране при превишаване рамките на неизбежната защита, като показва, че свидетелските показания установявали нахлуване с нож от страна на потърпевшия Николай.

Бургаският апелативен съд, откакто се срещна с всички материали по делото и ревизира атакуваната присъда по недоволствата на прокурора и жалбоподателите и служебно изяло, направи извода, че въззивният митинг и въззивните тъжби са неоснователни.

Апелативните съдии намират за вярно заключението на първата инстанция, че подсъдимият с дейното си държание, осъществено посредством нанасянето на голям брой мощни удари с ръце и крайници по главата и лицето на потърпевшия, му е предизвикал черепно-мозъчна контузия, довела до изпадането на потърпевшия в положение на кома и следващ летален край в болничното заведение. Втората инстанция приема, че направеният разбор на доказателствените материали обосновава извода и за липса на осъществено от страна на потърпевшия посягане с нож по отношение на личността на дееца Попчев.

Вещите лица по делото са установили, че все още на действието Петър не е бил в положение на нерешителност, разстройване или физиологичен афект и е могъл да управлява съответно постъпките си. Въз основа на заключенията на съдебнобиологическите експертизи двете правосъдни инстанции одобряват за несъмнено потвърдено, че следите по сандалите и по краката на подсъдимия съдържали кръв от потърпевшия Николай Г., каквато е била открита и конфискувана при първия оглед на местопроизшествието, до момента в който по маратонките на очевидеца. Тихомир Д.,(посочен от отбраната като създател на действието или най-малкото с присъединяване при причиняването на смъртта), липсвали следи с биологичен генезис и не се извлича ДНК – профил.

Законосъобразни са изводите, на база доказателствата в делото, че убийството е осъществено по изключително непосилен за жертвата метод и с особена свирепост. Престъплението е с висока степен на социална заплаха, както и висока лична заплаха на самия Петър   предвид обремененото му правосъдно минало, включващо наказание за опит за ликвидиране, както и данните за висящо против него друго наказателно произвеждане за телесни повреди в районен съд – Бургас и полицейските му регистрации, сочещи еднопосочно на податливост към принуждение против трети лица.

Въззивната инстанция откри както настояването на прокурора и частния обвинител за налагане на по-тежкото наказване пожизнен затвор, по този начин и настояването на бранителя на подсъдимия за понижаване размера на наказването отнемане от независимост - за неоснователни.

Според апелативните съдии наложеното наказване в размер на 20 години отнемане от независимост изцяло подхожда на типа и интензитета на закононарушението, на породения вредоносен резултат, на осъществените с действието квалифициращи признаци и на високата социална заплаха на личността на подсъдимия. Наред с това наказването ще способства за реализиране на всички цели на наказателната принуда и най-много на персоналната предварителна защита – да се обезпечи коригиране, превъзпитание и предизвестие на подсъдимия. За сполучливото реализиране на тези цели подсъдимият следва да бъде изолиран от обществото за нескончаем интервал от време, през който по отношение на него да се упражнява интензивно пенитенциарно влияние в следената среда на местата за отнемане от независимост.

Присъдата е доказана и в частта, в която подсъдимият е наказан да заплати на наследниците сумата от общо 200 000 лв. и разноските по погребението на потърпевшия.

Решението предстои на касационно обжалване и протестиране пред Върховен касационен съд на Република България в 15-дневен период от съобщаването на страните, че е направено.