От кой родител наследяваме чувството за хумор? Науката намери отговор
Популярните „ бащински “ смешки и каламбури, които нормално се появяват на фамилни събирания, рядко впечатляват децата, само че съгласно ново научно проучване няма причина да се тревожите, че ще унаследите този характерен жанр на комизъм. Екип от учени открива, че за разлика от интелигентността или цвета на очите, възприятието за комизъм не се предава по генетичен път.
Резултатите са оповестени в влиятелното списание Twin Research and Human Genetics и са първите, които проучват въздействието на наследствеността и средата върху комедийния гений. В рамките на проучването, повече от хиляда близнаци – както еднояйчни (с 100% идентична ДНК), по този начин и двуяйчни (с 50% общи гени) – са помолени да измислят занимателни надписи към комикси. Целта е да се ревизира дали близнаците, които споделят идентична приемственост, ще показват по-сходно възприятие за комизъм.
Оказва се, че няма разлика сред равнищата на комизъм при еднояйчните и двуяйчните близнаци – всички участници демонстрират сходни качества без значение от генетиката. Това води до заключението, че хуморът се образува основно под въздействие на средата, а не се наследява. Възможността за слаб генетичен резултат не се изключва изцяло, само че не е открита статистически значима връзка.
Ръководителят на изследването, доктор Гил Грингрос от университета в Абъристуит, изяснява: „ Въпреки значимостта на хумора, малко се знае за това по какъв начин развиваме това качество или за какво един брат може да е занимателен, а различен – не. Откритието, че тези умения не са наследствени, опонира на множеството проучвания за наследимостта на когнитивните качества като креативност и математически умения. “
Според специалистите, хуморът е сложна и неповторима линия, оформяна от разнородни психически и личностни фактори, а не просто от приемственост. Това може да изясни и за какво в света на комедията има относително малко сполучливи фамилни дуети – за разлика от музиката, актьорството или литературата, където фамилната последователност е по-честа.
Резултатите слагат и по-широки въпроси пред учените – в случай че хуморът не се предава от родителите, какво в действителност ни прави занимателни ? Каква е ролята на обкръжението и обществените контакти? Изследването има значение и за разбирането на еволюционната роля на хумора и неговото въздействие върху обществените и сантиментални взаимоотношения.
Д-р Грингрос показва, че способността да разсмиваш другите може да бъде преимущество при намирането на сътрудник и построяването на сполучливи връзки. Предишни проучвания демонстрират, че дамите ценят повече комедийния гений у сътрудниците си, до момента в който мъжете отдават значение на това дамите да правят оценка тяхното възприятие за комизъм.
Въпреки че „ бащинските “ смешки постоянно провокират ужас у децата, специалисти настояват, че те са значими за образуването на умеенето децата да одобряват неудобството и да построяват личния си обществен опит.
