“МО!” - видео експеримент с култовите улични репортажи на Мария Силвестър
Популярната водеща Мария Силвестър показва нов арт план, който сплотява телевизионния подтекст на поредицата нейни паметни репортажи, фокусирани върху хората, чийто глас рядко се чува. Съвременният им живот е под формата на видеа в онлайн пространството, които дават напълно нов прочит на този обществен опит. Визуалната апаратура е в съдействие с ученика и юношески деятел от Пловдив Симеон Марков и образния актьор Калин Серапионов и ще бъде открита публично на.
Инсталацията съставлява изчерпателен разбор на сегашната обществена и политическа конюнктура в страната през призмата на архива на репортажите, който дава опция за следене на наслагванията и процесите. Различният взор върху динамичността на улицата като отражение на цялото общество не е изгубил своята новост и явно минава сполучливо теста на времето.
В началото на своята кариера, в ефира на две към този момент несъществуващи малките екрани - ТV7 и ТV2, Мария Силвестър излиза на улицата и стартира серия от репортажи, в които интервюира отхвърлените и отхвърляните. Подхожда към тях безсрамно, само че не и нападателно, с грижата на воайора, който се пробва да резервира обекта на наблюдението си отдалечен и ненакърним. Тези хора не проповядват, а споделят истините си в неприсъщо успокоение. Те се трансформират в опция на медийното говорене, а Мария се трансформира в опция на морализаторския журналистически фасон у нас.
„ Не съм желала да ставам публицист и май не съм тъкмо в този сектор. Аз съм нещо друго, не знаем тъкмо какво. Точно както не можем да определим като род тези видеа, които разнообразяваха огромни телевизионни шоута като рубрики “, споделя Мария Силвестър.
Репортажите се разполагат на границата сред журналистическото, художественото и политическото, т.е. гражданското. Те могат да бъдат отнесени към концепцията за Гонзо публицистика, както и към традициите на обществения опит. Наивната задача на плана е да назове тези опити, да им даде име и по този начин да ги универсализира като журналистически или живописен принцип.
Парадоксът е непрежалимата спогодба и наложителното изискване за всеки материал; сцената, на която се развива всяко деяние. Затова и е невероятно те да бъдат въображаеми в конкретиката на една единствена концепция, към тях би трябвало да бъде основана система от облици, която да осмисля действителността. Това не е ретроспективна случка, а опция за метаморфоза на визиите – персоналните и публичните.
„ В говоренето с хора има две значими неща: Кой пита и Кого питаш. И от двете ме беше боязън. Това е развой. И вътрешен и външен. Той употребява тялото като изразно средство, влиза в облик, който е преекспониран. Кара го да търси пространство от разновидности за връзка. Така обективът на камерата незабелязано се трансформира в огледало. Независимо Кой пита “, споделя още Мария Силвестър.
Видеоинсталацията е формирана от 3 обособени прожекции с общ звуков дизайн от Ангел Симитчиев, построен само от манипулирания автентичен тон. МО! е разследване на пробна работа с персоналния списък на Мария Силвестър – субективно, само че и писмено отношение към достоверния материал, пародиращо хаоса и принадлежащо на реда, поставящо под подозрение разказите. Преосмисля опциите за нов прочит на репортажите, поставяйки ги в инсценирана среда - симулация на работен процес; проучва използването им в обществените мрежи и платформите за видео шерване през днешния ден, отвън подтекста на малкия екран, поставяйки ги в галерийна обстановка. Разтрогва медийния облик на Мария, а след това грижливо наблюдава правилата, по които е бил изграждан. Идеята се намира в процеса на преход от „ медия “ в техника и от „ техника “ в медия – трансформацията на една медия в друга.
Заглавието на творбата цитира един от най-известните репортажи на Силвестър, в който човек минава през фрагмента, прекъсва изявлението и разгневен споделя по средата му: “МО! ”. Това е реакцията ни на заобикалящия свят, непреводимо възклицание, трансформирало се в синоним на парадоксалното, илюстрация на абсурда; точката, в която границите изтъняват – вярата, че можем да приемем и осъзнаем даже невъобразимото.
„ Никога не разбрахме какво е МО! и то стана знак на тези обстановки в живота – неуместните. Без пояснение. Без логичност. МО! или каквото и да е било… “, добавя Мария.
Мария Силвестър изрича специфични благодарности на Ваня Николова, Мирослав Димитров, Красимир Николов - Стамбини, Мариела Гемишева, Коко Кръстев, доктор Константинос Пагидас и Мария Василева.
