Популярната телевизионна водеща д-р Неделя Щонова загуби баща си. Във

Популярната телевизионна водеща доктор Неделя Щонова загуби татко си. Във фейсбук тя пусна фотография с него и написа:

" Неразделни

Нямам къде да се скрия от тази болежка.

И от тази горест.

Най-прекрасните сини очи на света угаснаха.

Но... благи тате, твоята синева ще живее в очите на нашите деца, на нашите внуци и правнуци.

И това ще бъде твоето Възкресение.

Вечна да бъде твоята генетична памет.

Защото ти, тате, си най-достойният човек на света!

Благодаря ти, тате.

За живота, който ми даде.

За любовта. За крилете.

За всички правдиви полезности.

За бащиното крило, под което дружно с Васко пораснахме здрави, щастливи и работливи.

За това, че ме научи да се боря, да притискам зъби, да обичам реда, труда и дисциплината.

Да бъда командос!

Благодаря ти за щастието в очите на мама.

За всичко, на което ти ме научи, благодаря.

Благодаря на Вселената, на фамилията ни, за опцията да се въплътя в това, което съм. И да имам брат като Vassil Shtonov.

Тате, да съм твоя дъщеря… да си приказваме, да ме гушкаш… да ми се караш и все да ме изграждаш… беше чудо.

И постоянно ще е по този начин.

Аз в този момент няма къде да се скрия от тази горест. И извънредно боли.

Но тате, всяка вечер ще те диря измежду звездите и ще те очаквам в съня си. Идвай, апелирам те, апелирам те…

Ще виждам родопската гора, боровите връхчета, ще виждам звездите, ще виждам и усещам теб и всичко обвързвано с теб. Небето ще плаче дружно с мен, ще ми бъде тъжно, доста тъжно, ще усещаме твоята свята обич и протекция.

А ти и от там ще бдиш над нас, над съня и дните ни, ще ни пазиш и водиш към светлината... постоянно и вечно.

А аз постоянно и вечно ще си остана детето ти, това пет годишно мъниче, твоето обичано Недялче, което ти водеше на морето в Обзор. По ръцете ни кацаха калинки, ние играехме на пясъка, а ти се смееше и беше толкоз млад, хубав, синеок, висок, безрезервен... и непоколебим. Очите ти се усмихваха по-сини и светли от зората и от небето. А до нас се разплискваше морето.

Морето... което в този момент реве с цялостна мощ...

Тате, да съм твоя щерка и твоето мъниче е моята най-голяма ризница и по този начин ще бъде до края на дните ми.

Обичам те!

Благодаря ти, благи баща!

За всичко, което си построил в нас.

Аз съм твоето зидарче Мингу.

Почивай в мир.

Спи умерено.

С благодраност падам на колене пред паметта ти и... и...

И ти си в мен, тате.

Ти живееш в нас.

От името на цялото ни семейство благодаря на всички лекари, които през годините ни помагахте. Благодарим с любов, благодарност и почит.

Бяхте прелестни! "