Писателката Розмари Де Мео разказа своята история за 9-ти септември
Популярната писателка и създател на романа " Стопанката на Господ " Розмари Де Мео сподели своята история за 9-ти септември. Тя посвещава спомените си на своя татко и приключва със заключението:
На 48 години знам по кое време ще се оправи България.
КОГАТО СИ ОТИДАТ ТЕЗИ, КОИТО ТЪГУВАТ ЗА ГОДИНИТЕ, В КОИТО НЕ СА БИЛИ СВОБОДНИ!!!
Публикуваме историята, споделена в персоналния ѝ фейсбук профил, без редакторска интервенция.
*****
9-ти септември...
на татко ми
На 48 години съм. Пораснах и вървях на учебно заведение по времето на социализма. Имах прелестно детство. Сладоледът струваше 20 стотинки, обичаната ми масленка - 4 стотинки. Бях чавдарче и пионерче. Имахме униформи и никой не страдаше, че другият има по-скъпи и по-готини облекла. Всяка година ходех с баба на море, на Обзор. Бях отряден ръководител на класа и отличничка. С голяма пристрастеност пишех месечни и годишни отчети за активността на нашия отряд „ Георги Иванов ”. Хвалеха ме, че са написани на високо художествено равнище. Мечтаех да стана комсомолски секретар на учебното заведение. „ Рапорт даден! ” викаше звеневият на трето звено от класа. „ Рапорт признат! ” - изревавах и аз над грейналата си алена връзка. Имах си Тимуровска команда, с която помагахме на възрастни хора. Пишех си с три русначета. Събирах салфетки и сапуни и беше огромна наслада някой да донесе нещо от Кореком. С голям хъс се записвах на всевъзможни кръжоци и танци. Ходих на бригади и на военно образование. И на митинги.
Но имах татко, който беше от различен свят.
В къщи се слушаше джаз. И Пинк Флойд.
И Висоцки. Имахме голяма библиотека. Четях Хемингуей и Джек Лондон. Баща ми и майка ми участваха в огромната регата по Дунава и гребяха всяка година. В къщи идваха приятелите им от чужбина. На нашата улица ние първи се оказахме с двукасетъчен касетофон. Правех записи като луда. Баща ми направи зрелище със заглавие „ И аз съм Америка ”. На плаката имаше чернокож с верига към врата. Заведе ме да виждам „ Ах, този джаз! ”. Контрольорката изясни, че филмът е неразрешен до 16 години, а баща сподели „ Аз съм й татко и към момента аз вземам решение кое да забраня на щерка си! ”
Гледах „ Коса ”... Започнаха въпросите...
В учебно заведение трябваше да попълням разнообразни описи с данни за родителите си. Какво в действителност работеше баща от един миг нататък? В коя партия членуваше? Един ден разбрах, че дядо ми е бил политически пандизчия, наказан на гибел във Варненския затвор, в следствие амнистиран и екстрадиран в Елена.
Дядо?! Който беше доктор, рисуваше необикновено и в Елена го обожаваха?
Оказа се, че фамилията ми не може да пътува в чужбина. Оказаха се доста...неща.
Вече не помня по какъв начин и от кое място е почнало всичко.
Бях в осми клас – на 16 години. Започнах с девет двойки. Четири, от които – по литература. Отсъствия, бягства, дребен пожар... Разпрана бяла якичка на престилката. Зашити червени копчета, вместо мрачно сини. Фибите, с които забождах бретона си, преди да вляза в учебно заведение. Идиотската барета, която започнахме да носим със Силвия. Калците на райета, които баба ми оплете и след това нищо не можеше да спре девойките...
Родителски срещи, отводът на татко ми да върви в учебно заведение...Намалено държание, изключване...
Помня майка ми с побелелия си кичур коса, която вечер излизаше да обикаля улиците и да ме търси. Какво ли е било в главата й? Какъв ли смут е изпитвала, че ще ме хване някой „ отрядник ” и ще ме открие в Детска педагогическа стая? Дали някой от днешните възпитаници знае какво е това? А за ТВУ дали са чували?
Трудово възпитателно учебно заведение!
Не, не стигнах до там. Но доста мои другари стигнаха.
След отводът на пет учебни заведения да ме одобряват, директорката на Техникума по облекло се съгласи. В първия образователен ден ме извади пред строя и прочете пред цялото учебно заведение, че съм „ външен хулиганстващ детайл ”. И всеки, който се опита да дружи с мен е заплашен да бъде „ измамен идеологически и морално ”. В моя клас имаше единствено девойки – 90 % туркини със заменени към този момент имена. Имах възприятието, че всички се споделяха Севдалина.
Омъжих се след абитуриентския си бал.
Ако брачният партньор ми опише тази история, тя ще звучи по тъкмо противоположния метод. Както звучат доста други истории на деца от фамилии на комунисти, простете – на социалисти. И двете фамилии се оповестиха срещу брака ни. Не желаех да виждам татко си години наред.
Демокрацията пристигна седем месеца откакто родих сина си. Бях на 20 години.
И ние, които не сме родени в независимост, станахме родители. В момента упрекваме поколението, което ние създадохме. Растейки в несвобода, упрекваме децата си, че не знаят по какъв начин да живеят свободно!
Синът ми е пораснал на две планети по едно и също време.
На едната планета имаше дядо, който назоваха „ зложелател на народа ”, а на другата имаше баба – партиен секретар.
Сега, на едната планета тъгуват за „ тези години ”, а на другата честват края им.
На 48 години знам по кое време ще се оправи България.
КОГАТО СИ ОТИДАТ ТЕЗИ, КОИТО ТЪГУВАТ ЗА ГОДИНИТЕ, В КОИТО НЕ СА БИЛИ СВОБОДНИ!!!
Все още е невероятно, тъй като доста от връстниците ми и техните родители живяха на другата планета. Но ще пристигна ден, в който ще мога да приказвам с внучката си. Смятам, че съм длъжна!
Вярвам, че тя ще разбере, тъй като има родители, родени в независимост!
П.П. Татко, благодаря ти, че ме направи свободна, когато доста други татковци не съумяха!
На 48 години знам по кое време ще се оправи България.
КОГАТО СИ ОТИДАТ ТЕЗИ, КОИТО ТЪГУВАТ ЗА ГОДИНИТЕ, В КОИТО НЕ СА БИЛИ СВОБОДНИ!!!
Публикуваме историята, споделена в персоналния ѝ фейсбук профил, без редакторска интервенция.
*****
9-ти септември...
на татко ми
На 48 години съм. Пораснах и вървях на учебно заведение по времето на социализма. Имах прелестно детство. Сладоледът струваше 20 стотинки, обичаната ми масленка - 4 стотинки. Бях чавдарче и пионерче. Имахме униформи и никой не страдаше, че другият има по-скъпи и по-готини облекла. Всяка година ходех с баба на море, на Обзор. Бях отряден ръководител на класа и отличничка. С голяма пристрастеност пишех месечни и годишни отчети за активността на нашия отряд „ Георги Иванов ”. Хвалеха ме, че са написани на високо художествено равнище. Мечтаех да стана комсомолски секретар на учебното заведение. „ Рапорт даден! ” викаше звеневият на трето звено от класа. „ Рапорт признат! ” - изревавах и аз над грейналата си алена връзка. Имах си Тимуровска команда, с която помагахме на възрастни хора. Пишех си с три русначета. Събирах салфетки и сапуни и беше огромна наслада някой да донесе нещо от Кореком. С голям хъс се записвах на всевъзможни кръжоци и танци. Ходих на бригади и на военно образование. И на митинги.
Но имах татко, който беше от различен свят.
В къщи се слушаше джаз. И Пинк Флойд.
И Висоцки. Имахме голяма библиотека. Четях Хемингуей и Джек Лондон. Баща ми и майка ми участваха в огромната регата по Дунава и гребяха всяка година. В къщи идваха приятелите им от чужбина. На нашата улица ние първи се оказахме с двукасетъчен касетофон. Правех записи като луда. Баща ми направи зрелище със заглавие „ И аз съм Америка ”. На плаката имаше чернокож с верига към врата. Заведе ме да виждам „ Ах, този джаз! ”. Контрольорката изясни, че филмът е неразрешен до 16 години, а баща сподели „ Аз съм й татко и към момента аз вземам решение кое да забраня на щерка си! ”
Гледах „ Коса ”... Започнаха въпросите...
В учебно заведение трябваше да попълням разнообразни описи с данни за родителите си. Какво в действителност работеше баща от един миг нататък? В коя партия членуваше? Един ден разбрах, че дядо ми е бил политически пандизчия, наказан на гибел във Варненския затвор, в следствие амнистиран и екстрадиран в Елена.
Дядо?! Който беше доктор, рисуваше необикновено и в Елена го обожаваха?
Оказа се, че фамилията ми не може да пътува в чужбина. Оказаха се доста...неща.
Вече не помня по какъв начин и от кое място е почнало всичко.
Бях в осми клас – на 16 години. Започнах с девет двойки. Четири, от които – по литература. Отсъствия, бягства, дребен пожар... Разпрана бяла якичка на престилката. Зашити червени копчета, вместо мрачно сини. Фибите, с които забождах бретона си, преди да вляза в учебно заведение. Идиотската барета, която започнахме да носим със Силвия. Калците на райета, които баба ми оплете и след това нищо не можеше да спре девойките...
Родителски срещи, отводът на татко ми да върви в учебно заведение...Намалено държание, изключване...
Помня майка ми с побелелия си кичур коса, която вечер излизаше да обикаля улиците и да ме търси. Какво ли е било в главата й? Какъв ли смут е изпитвала, че ще ме хване някой „ отрядник ” и ще ме открие в Детска педагогическа стая? Дали някой от днешните възпитаници знае какво е това? А за ТВУ дали са чували?
Трудово възпитателно учебно заведение!
Не, не стигнах до там. Но доста мои другари стигнаха.
След отводът на пет учебни заведения да ме одобряват, директорката на Техникума по облекло се съгласи. В първия образователен ден ме извади пред строя и прочете пред цялото учебно заведение, че съм „ външен хулиганстващ детайл ”. И всеки, който се опита да дружи с мен е заплашен да бъде „ измамен идеологически и морално ”. В моя клас имаше единствено девойки – 90 % туркини със заменени към този момент имена. Имах възприятието, че всички се споделяха Севдалина.
Омъжих се след абитуриентския си бал.
Ако брачният партньор ми опише тази история, тя ще звучи по тъкмо противоположния метод. Както звучат доста други истории на деца от фамилии на комунисти, простете – на социалисти. И двете фамилии се оповестиха срещу брака ни. Не желаех да виждам татко си години наред.
Демокрацията пристигна седем месеца откакто родих сина си. Бях на 20 години.
И ние, които не сме родени в независимост, станахме родители. В момента упрекваме поколението, което ние създадохме. Растейки в несвобода, упрекваме децата си, че не знаят по какъв начин да живеят свободно!
Синът ми е пораснал на две планети по едно и също време.
На едната планета имаше дядо, който назоваха „ зложелател на народа ”, а на другата имаше баба – партиен секретар.
Сега, на едната планета тъгуват за „ тези години ”, а на другата честват края им.
На 48 години знам по кое време ще се оправи България.
КОГАТО СИ ОТИДАТ ТЕЗИ, КОИТО ТЪГУВАТ ЗА ГОДИНИТЕ, В КОИТО НЕ СА БИЛИ СВОБОДНИ!!!
Все още е невероятно, тъй като доста от връстниците ми и техните родители живяха на другата планета. Но ще пристигна ден, в който ще мога да приказвам с внучката си. Смятам, че съм длъжна!
Вярвам, че тя ще разбере, тъй като има родители, родени в независимост!
П.П. Татко, благодаря ти, че ме направи свободна, когато доста други татковци не съумяха!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ