Неделя Щонова изкрейзи от радост
Популярната докторка Неделя Щонова през днешния ден чества своя имен ден, само че празникът се оказва двоен, тъй като майка й има рожден ден.
Д-р Щонова означи фамилните празници с пост в мрежата. с който изуми почитателите си:
" 7 юли. Денят, в който православната Църква свежда глава пред една велика душа - Света великомъченица Неделя. Символ на непоклатимата религия, на женска мощ и безстрашна обич към Бога - обич, която не се опасява от болката, нито от кръста, нито от мълчанието на небесата.
Нека Света Неделя ни закриля. Нека бди над здравето и крехкостта на съществуването ни - в дома, в любовта, в дребните жестове на реципрочност и грижа.
Дори когато небесните камбани мълчат, даже когато хоризонтът ни сервира болежка и недоумение, звездите в душата ни угасват една по една, сезоните на вярата се отсрочват, а ние самите се усещаме великомъченици в личната си история...
Дори тогава към момента можем да изберем вярността. Вярност към любовта. Към светлината. Към другия. Да бъдеш влюбен в живота - ей по този начин, без причина. Да вярваш - не тъй като всичко е ясно, а тъй като всичко е свещенодействие. Да страдаш с достолепие. Да обичаш макар. Да мълчиш със смисъл. Да се молиш с цялото си създание. Да прощаваш. Това е най-тихата, най-дълбоката, най-женската форма на святост.
Честит празник на всички, които носят в себе си пламъка на нежната мощ.
Моята майка. Моята любов. Моята тиха опора. Днес има рожден ден. Благодаря ти, блага моя, майчице свята. За живота. За наличието. За всичко. Бъди ни жива и здрава. Честит празник. С признателност, с вътрешен реверанс, с наличие и любов, Неделя ".
Д-р Щонова означи фамилните празници с пост в мрежата. с който изуми почитателите си:
" 7 юли. Денят, в който православната Църква свежда глава пред една велика душа - Света великомъченица Неделя. Символ на непоклатимата религия, на женска мощ и безстрашна обич към Бога - обич, която не се опасява от болката, нито от кръста, нито от мълчанието на небесата.
Нека Света Неделя ни закриля. Нека бди над здравето и крехкостта на съществуването ни - в дома, в любовта, в дребните жестове на реципрочност и грижа.
Дори когато небесните камбани мълчат, даже когато хоризонтът ни сервира болежка и недоумение, звездите в душата ни угасват една по една, сезоните на вярата се отсрочват, а ние самите се усещаме великомъченици в личната си история...
Дори тогава към момента можем да изберем вярността. Вярност към любовта. Към светлината. Към другия. Да бъдеш влюбен в живота - ей по този начин, без причина. Да вярваш - не тъй като всичко е ясно, а тъй като всичко е свещенодействие. Да страдаш с достолепие. Да обичаш макар. Да мълчиш със смисъл. Да се молиш с цялото си създание. Да прощаваш. Това е най-тихата, най-дълбоката, най-женската форма на святост.
Честит празник на всички, които носят в себе си пламъка на нежната мощ.
Моята майка. Моята любов. Моята тиха опора. Днес има рожден ден. Благодаря ти, блага моя, майчице свята. За живота. За наличието. За всичко. Бъди ни жива и здрава. Честит празник. С признателност, с вътрешен реверанс, с наличие и любов, Неделя ".
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ




