Популярната българска актриса Яна Маринова написа дълъг пост във фейсбук

Популярната българска актриса Яна Маринова написа дълъг пост във фейсбук страницата си, започващ с думите " Нещо меланхолично да ви споделя... ". Публикацията й провокира вълна от мнения.

Публикуваме го без редакторска интервенция: 

" Нещо меланхолично да ви споделя... Чувствам се по този начин от време на време, късно вечер нормално, само че постоянно изкристализира сутринта. Откъсвам се от това въодушевление с работата, която просто би трябвало да бъде свършена. Или с класики в света на филмите, киното и музиката.
Но, по тематиката. 
Не е ли е необичайно по какъв начин в дадени моменти от живота, заобикалящите ви хора, с които имате някакви, да не кажа напряко близки взаимоотношения, ненадейно ви упрекват за нещо. Нещо, което е ясно, че не зависи от вас, тъй като просто е ориста на различен човек. Добра или неприятна орис, въпросният човек или самичък я е заслужил с неприятни избори или има някаква обремененост от родителите си или предшественици, която се пада на самия него да заплаща. И тъй като доста институции и държавни организации в България не  работят на нужното равнище, хора, които са в потребност внезапно се озлобяват към някой към себе си.

И то към някой, към който им се коства безвредно и елементарно да се озлобят. Защото на себе си им е тежко да се скарат, а пък на някой безсърдечен и всевластен - подсъзнателно не смеят. Та ти простакът, помагаш колкото можеш, без да си задължен, само че тъй като си забъркан непредпазливо, попадаш в полезрението на индивида, който изпитва болежка заради дадения проблем и той/тя внезапно афишира теб за отговорен!?! Първо се ядосваш и ти става обидно, само че след това осъзнаваш, че е значимо да бъдеш разбиращ и понасящ несправедливите обвинявания, тъй като чувстваш, че отсрещният страда и прощаваш. Добре, де, само че обвиняванията не престават, без даже да знаеш в какво си отговорен или набеден. 
В един миг не ти остава друго, с изключение на да махнеш с ръка и да кажеш " Край, аз бях до тук. Повече не желая и да слушам за вас ". Да, нормално след години се схваща истината и вероятно ще ти кажат едно " извинявай ", само че и постоянно, както в турски сериал получаваш едно " Абе тази ли!? Оооо, ти знаеш ли тая каква е?! Тя е отговорна, че аз еди-какво си тогава, само че аз ѝ дадох да се разбере! ".
А напълно най-после се оказва, че са те мразели, тъй като мислят, че си се борил за едни пари, само че в този момент схващат, че не си подобен човек. Е, в случай че това се окаже в моя случай - ще се усмихна с горест. И ще съм щастлива, тъй като за следващ път ще се убедя, че за мислещите животът е комедия, а за чувстващите - покруса. 
Псп: А за какво отново се усмихвам на фотографията!? Такава съм си, да се усмихна в сложен миг ме кара да се сетя, че всичко минава... "