Около 73 000 делфина обитават Черно море, но популацията се възстановява трудно
Популацията на делфините в Черно море към момента не може да се възвърне изцяло. Масовото им изтребване в средата на предишния век е нанесло тежки вреди. Тези данни се съдържат в последните отчети на Института по океанология във Варна. Към момента делфините в българската акватория на Черно море са към 73 000. Броят им остава сериозно невисок спрямо историческите равнища от преди десетилетия.
Масовият лов на делфини стартира в края на 40-те години на ХХ век. България основава специфична флотилия от кораби за тази активност. Плавателните съдове са навлизали на 200 километра във вътрешността в морето. Самолети са помагали на ловците, като са подавали информация за придвижването на стадата. Донка Николова от Държавен архив-Варна разказва комплицираната организация на тези групи.
“Една делфиноловна група е обхвалаща око 7-8 души. Капитанът на съответния кораб, имало е и стрелци, с ловни и военни пушки са били отстрелвали делфините. Имало е хора с куки, които да прибират животните. Имало е гмуркачи, които да преследват раненото животно. ”
Методите за улов са ставали все по-ефективни и смъртоносни с времето. доцент Марина Панайотова от Института по океанология коментира въвеждането на гъргърския лов на риба. Това са големи мрежи, които заграждат цели делфинови стада в капан. След заграждането животните са били всеобщо избивани с пушки.
„ Тогава се вкарва и гъргърския лов на риба – това са едни големи мрежи, които заграждат делфиновите стада. След това ги избиват с пушки. “
Причините за този огромен лов са били напълно стопански. Делфините са убивани поради скъпата им мехлем. Тя се е отличавала с доста високо наличие на Витамин D. Месото на бозайниците се е предложило като деликатес в черноморските заведения. Само през 1959 година в България са убити 59 000 делфина. Едва седем години по-късно уловът им е публично неразрешен у нас. Оттогава делфините са оповестени за предпазен тип.
Възстановяването на типа обаче се оказва извънредно муден и сложен развой. доцент Марина Панайотова изяснява, че делфините имат доста ниска репродуктивна дарба. Женските човеци от типа афала стават полово зрели сред 5 и 10 години. Мъжките доближават зрялост едвам на 10-годишна възраст. Бременността продължава сред 10 и 12 месеца. Майките поставят грижи за дребните си в продължение на три години. През този интервал те ги учат на обществено държание и ловни умения.
„ Техните популации доста мъчно се възвръщат. Имат ниска репродуктивна дарба. Делфините афалата, индивидите стават полово зрели женските на 5-10 години, мъжките на 10, бременността е 10-12 месеца, и поставят 3 години грижи за дребните, с цел да ги научат на обществено държание, ловни умения. “
Рибарят Костадин Паунов споделя за инстинктите на тези интелигентни животни. Той споделя случаи на взаимност сред индивидите в стадото.
„ В момента, в който гръмнат делфина той скача и го държи на водата, до момента в който го приберат. Ако не го приберат, останалите делфини го вземат и го потапят долу на дъното. “
Въпреки възбраната за лов, популацията е изложена на нови модерни закани. Замърсяването на морската среда и рибарските мрежи остават съществени рискови фактори. Костадин Паунов споделя, че делфините постоянно се заплитат в мрежите за паламуд. Рибарите постоянно се пробват да ги освободят, в случай че са живи. За страдание, доста постоянно животните се удавят преди да бъдат открити.
„ Аз съм имал случай с мрежите, когато хващаме паламуд, те плават, от горната страна се закачат делфинчета. Обикаля майката в профил. Когато са живи постоянно сме ги пускали, светотатство е да убиеш това животно. Но има случаи, когато са удавени на мрежите. Там няма какво да създадем. “
Нови проучвания разкриват спомагателни рискове за морските бозайници. В края на октомври 2025 година е маркиран внезапен растеж на смъртността в региона на Анапа. Регистрирани са 19 случая на мъртви делфини за къс интервал. Сред тях са 8 афалини, 5 белобочки и 6 азовки. Учените свързват тези произшествия с евентуално изтичане на мазут. Нефтените артикули въздействат пагубно на имунната система на животните.
Друг сериозен проблем е намаляването на хранителната база. Усиленото риболовство е довело до дефицит на риба в Черно море. Това отслабва имунитета на делфините и ги прави податливи на инфекции. Антропогенният звук от корабите също пречи на тяхната ехолокация.
За справяне с тези проблеми започва план за първата мобилна лаборатория. Тя ще учи здравето на делфините непосредствено в морето. Очаква се първите значими резултати от нейната работа да бъдат подготвени в средата на 2026 година Лабораторията ще се концентрира върху битката с инфекциите и бракониерството.
В българските териториални води сега живеят три типа делфини. Това са Афала, Муткур и елементарен делфин. Всички те са под строга отбрана според настоящото законодателство. Учените не престават да наблюдават тяхното положение посредством годишни изследвания. Целта е да се открият точните аргументи за съмненията в числеността им.
