Преживяваме едно от най-масовите измиране на живи същества на Земята от времето на динозаврите
Популациите на дивите животни на Земята са намалели приблизително с 69% за малко от 50 години. Част от аргументите са, че хората не престават да изсичат гори, да употребяват и да замърсяват в промишлен мащаб.
От открития океан до тропическите дъждовни гори, изобилието от птици, риби, земноводни и влечуги е намалялос повече от две трети сред 1970 година и 2018 година, според отчет на WWF и Лондонското зоологическо сдружение (ZSL). За съпоставяне преди две години цифрата беше 68%, преди четири години беше 60%.
Много учени имат вяра, че претърпяваме шестото най-масово измиране на живи същества на Земята от времето на динозаврите. Най-лошото е че то е породено от хората. 89-те създатели на отчета приканват международните водачи да реализират амбициозно съглашение на срещата на върха Cop15 в Канада през декември тази година. Целта е да се понижат въглеродните излъчвания, с цел да се ограничи световното стопляне до под 1,5C през това десетилетие.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество наблюдават съвсем 32 хиляди популации от 5230 типа. Проучванията демонстрират, че биоразнообразието изчезва с друга скорост на другите места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите региони на Латинска Америка и Карибския басейн, изясняват природозащитниците.
Експертите от WWF са обезпокоени, защото тези географски региони са измежду най-богатите на биоразнообразие в света. Те дефинират като извънредно сериозна обстановката в Африка и Азиатско-Тихоокеанския район, където популациите на гръбначни животни са се свили със надлежно 66% и 55%.
„ Днес сме изправени пред две тежки изключителни обстановки, провокирани от индивида: изменението на климата и загубата на биологично многообразие. И двете заплашват нашето богатство, както и това на бъдещите генерации. Половината от международната стопанска система и милиарди хора са директно подвластни от природата. Предприемането на незабавни дейности за прекъсване на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възобновяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително от всеки път “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет шеф на WWF International.
Под максимален напън са сложени сладководните типове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от типове. Според отчета това се дължи най-много на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите типове риби.
Тежка е обстановката с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за стабилно развиване „ Мамирауа “ в Бразилия е спаднала с 2/3 единствено за две десетилетия, сочи отчетът. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „ Каузи-Биега “ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрестанно от 1977 година насам, означават също от WWF.
Докладът дефинира, че главните мотори за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, незаконният дърводобив, въвеждането на инвазивни типове, замърсяването, изменението на климата и заболяванията. Тези фактори въздействат и на природата у нас, разясняват от WWF.
Каква е обстановката в България?
В рамките на пет години инспекциите у нас са записали 2818 потърпевши диви животни, сочи първото по рода си изследване за мащаба на закононарушенията против дивата природа в България, направено от WWF въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции, оповестява Българска телеграфна агенция. Според данните множеството от тях са птици – 2089, следвани от бозайници – 307 и влечуги – 244. Притеснителни са данните за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, показват от WWF. Те предизвестяват, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа, а е хиляди птици стават жертва на човешка интервенция.
„ Кафявите мечки са все по-склонни да трансформират териториалния си обсег поради отрицателно човешко въздействие. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на боклуци в селата, е прелъстителен за тях. Веднъж доближили се до обитаемо място, мечките биват класифицирани като „ проблематични “. Това усилва капацитета за спор сред човек и мечка, както и риска от бракониерство, “ споделя Веселина Кавръкова, изпълнителен шеф на WWF България.
Не по-малко притеснителна е и обстановката с сериозно застрашените Дунавски динозаври – есетрите, показват от организацията. Оцелели през последните 200 милиона години, през днешния ден те са изправени пред редица закани като: бракониерство за противозаконна търговия на месо и хайвер; създаване на язовири, насипи и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им направления, рандеман на пясък и трошляк от речното корито, което води до заличаване на местата им за мятане на хайвер, разясняват специалистите. В дълготраен проект всичко това заплашва да докара до изгубването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа, споделят те.
От открития океан до тропическите дъждовни гори, изобилието от птици, риби, земноводни и влечуги е намалялос повече от две трети сред 1970 година и 2018 година, според отчет на WWF и Лондонското зоологическо сдружение (ZSL). За съпоставяне преди две години цифрата беше 68%, преди четири години беше 60%.
Много учени имат вяра, че претърпяваме шестото най-масово измиране на живи същества на Земята от времето на динозаврите. Най-лошото е че то е породено от хората. 89-те създатели на отчета приканват международните водачи да реализират амбициозно съглашение на срещата на върха Cop15 в Канада през декември тази година. Целта е да се понижат въглеродните излъчвания, с цел да се ограничи световното стопляне до под 1,5C през това десетилетие.
Учените от WWF и Лондонското зоологическо общество наблюдават съвсем 32 хиляди популации от 5230 типа. Проучванията демонстрират, че биоразнообразието изчезва с друга скорост на другите места по света, като най-поразителен е спадът от 94% в тропическите региони на Латинска Америка и Карибския басейн, изясняват природозащитниците.
Експертите от WWF са обезпокоени, защото тези географски региони са измежду най-богатите на биоразнообразие в света. Те дефинират като извънредно сериозна обстановката в Африка и Азиатско-Тихоокеанския район, където популациите на гръбначни животни са се свили със надлежно 66% и 55%.
„ Днес сме изправени пред две тежки изключителни обстановки, провокирани от индивида: изменението на климата и загубата на биологично многообразие. И двете заплашват нашето богатство, както и това на бъдещите генерации. Половината от международната стопанска система и милиарди хора са директно подвластни от природата. Предприемането на незабавни дейности за прекъсване на по-нататъшната загуба на биоразнообразие и възобновяване на жизненоважни екосистеми е по-наложително от всеки път “, разяснява Марко Ламбертини, общоприет шеф на WWF International.
Под максимален напън са сложени сладководните типове, намалели с цели 83%, повече от която и да е друга група от типове. Според отчета това се дължи най-много на загубата на местообитания, както и на преградите пред маршрутите на мигриращите типове риби.
Тежка е обстановката с Амазонския речен делфин, чиято популация в резервата за стабилно развиване „ Мамирауа “ в Бразилия е спаднала с 2/3 единствено за две десетилетия, сочи отчетът. Източната равнинна горила е намаляла с цели 80% за четвърт век в националния парк „ Каузи-Биега “ в Демократична република Конго, а броят на новородените Австралийски морски лъвове спада непрестанно от 1977 година насам, означават също от WWF.
Докладът дефинира, че главните мотори за намаляването на популациите на диви животни по света са: загубата на местообитания, свръхексплоатацията на земята, незаконният дърводобив, въвеждането на инвазивни типове, замърсяването, изменението на климата и заболяванията. Тези фактори въздействат и на природата у нас, разясняват от WWF.
Каква е обстановката в България?
В рамките на пет години инспекциите у нас са записали 2818 потърпевши диви животни, сочи първото по рода си изследване за мащаба на закононарушенията против дивата природа в България, направено от WWF въз основа на публична информация, получена от отрасловите институции, оповестява Българска телеграфна агенция. Според данните множеството от тях са птици – 2089, следвани от бозайници – 307 и влечуги – 244. Притеснителни са данните за убити екземпляри от предпазения тип кафява мечка, показват от WWF. Те предизвестяват, че бракониерството на диви кози се трансформира в опасност за опазването на типа, а е хиляди птици стават жертва на човешка интервенция.
„ Кафявите мечки са все по-склонни да трансформират териториалния си обсег поради отрицателно човешко въздействие. Лесният достъп до източници на храна, дължащи се на неправилното изхвърляне на боклуци в селата, е прелъстителен за тях. Веднъж доближили се до обитаемо място, мечките биват класифицирани като „ проблематични “. Това усилва капацитета за спор сред човек и мечка, както и риска от бракониерство, “ споделя Веселина Кавръкова, изпълнителен шеф на WWF България.
Не по-малко притеснителна е и обстановката с сериозно застрашените Дунавски динозаври – есетрите, показват от организацията. Оцелели през последните 200 милиона години, през днешния ден те са изправени пред редица закани като: бракониерство за противозаконна търговия на месо и хайвер; създаване на язовири, насипи и водноелектрически централи, блокиращи миграционните им направления, рандеман на пясък и трошляк от речното корито, което води до заличаване на местата им за мятане на хайвер, разясняват специалистите. В дълготраен проект всичко това заплашва да докара до изгубването на последните размножаващи се в естествена среда есетрови популации в Европа, споделят те.
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ