Медицината страда от здравеопазването
Попитахме няколко дами да ни споделят какво виждат от висотата на своя връх в кариерата.
Знаем, че отвисоко се вижда надалече. Хората стигнали до един връх, са извървели пътя до такава степен. Минали са пред своите компликации, само че пътешествието продължава към нови върхове. Те са подготвени да разясняват верни и неправилни решения, които оказват помощ или пречат да се развиваме.
Участник в тематиката е д-р Цветелина Спиридонова, cобственик на лечебни заведения „ Хигия ".
В българската здравна система има многопластови течения, част от които ни свързват с посткомунистическите показа за здравна грижа, и други, които се пробват да постановат европейските стандарти. Управлението на системата в тази политическа действителност е нелека задача и това е повода за огромното текучество в Министерството на здравеопазването. Да бъдеш министър е отговорност. Да бъдеш здравен министър е „ жертвоприношение “. От индивида на този пост се изисква да съчетае тези течения и да даде работещ модел. Политиците се зареждат осведомително от периферни източници. Така сме очевидци на мантри за опазването на здравето, които са неточни и към този момент стават нездравословни:
В опазването на здравето няма пари
Когото и да попитате дали парите са му задоволителни, ще получите един отговор – в случай че можеше още малко от горната страна. Парите имат свойството в никакъв случай да не са задоволителна. И въпреки всичко 8.1 млрд. лева. за една година е внушителна сума за бюджет на НЗОК. Но за всяка добра стопанка, както е споделила Маргарет Тачър, в един бюджет е значим освен приходът, само че и оптимизацията на разноските, както и елиминирането на скритите течове и пробойни. Във финансите на българското опазване на здравето казусът е точно в тези пробойни, като тук не приказваме единствено за възможни умишлени злоупотреби, а и за случаи на законово неуплътнени благоприятни условия за ексклузивен разход от бюджета на НЗОК. Ролята на управителните органи в тези структури е да ги разпознават и поправят.
Болниците са доста
България е може би единствената страна, която се оплаква, че има доста лечебни заведения. Бих го схванала, в случай че се оплакваме от доста заведения за хранене и казина. Но да повтаряш мантрата „ Много са лечебните заведения “, които обезпечават здравна грижа за хората, е необичайно. Явно бързо забравихме какво ни аргументи пандемията. Разбира се, че има подмолни лобистки придвижвания, които пробват да закриват лечебни структури, да лимитират действия, с цел да може пациентите да бъдат ориентирани към избрани лечебни заведения. В опазването на здравето конкурентността ражда качеството. Конституционно обезпеченото свободно придвижване на пациентите допуска точно тази свободна конкуренция и реализиране на все по-добри резултати.
Пациентите заплащат доста за здраве
Българският пациент се обезпечава здравно с едни от най-ниските вноски в цяла Европа. На процедура самоосигуряващите се пациенти заплащат 22.50 лева на месец. Максималната осигурителна вноска, при оптимален застрахователен предел до неотдавна от 3400 лева, възлиза на 136 лева от осигуряващия се. Другата половина идва от работодателя. Така честните български пациенти, които си заплащат здравната осигуровка при оптимален застрахователен приход, за 40-годишен застрахователен интервал, внасят в здравната система средства, които през днешния ден биха стигнали за една интервенция в Турция, Франция или Германия. Рядко се загатва обстоятелството, че има към 1 милион неосигурени българи - те употребяват здравната система, като черпят ресурса на здравноосигурените.
Накъде
На фона на всички тези послания е същинско мъжество и смелост да инвестираш в опазване на здравето в България. Ако си управител или вложител, би трябвало да наливаш пари, да решаваш проблеми и да отговаряш на условия, като в същото време не спираш да правиш нововъведения, с цел да си конкурентен. Така ръководството на опазването на здравето изисква да си издигнат високо на пръсти, да развиваш непрекъснато своята еластичност, само че и да останеш тънък и внимателен. Защото специалността ни задължава!
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Знаем, че отвисоко се вижда надалече. Хората стигнали до един връх, са извървели пътя до такава степен. Минали са пред своите компликации, само че пътешествието продължава към нови върхове. Те са подготвени да разясняват верни и неправилни решения, които оказват помощ или пречат да се развиваме.
Участник в тематиката е д-р Цветелина Спиридонова, cобственик на лечебни заведения „ Хигия ".
В българската здравна система има многопластови течения, част от които ни свързват с посткомунистическите показа за здравна грижа, и други, които се пробват да постановат европейските стандарти. Управлението на системата в тази политическа действителност е нелека задача и това е повода за огромното текучество в Министерството на здравеопазването. Да бъдеш министър е отговорност. Да бъдеш здравен министър е „ жертвоприношение “. От индивида на този пост се изисква да съчетае тези течения и да даде работещ модел. Политиците се зареждат осведомително от периферни източници. Така сме очевидци на мантри за опазването на здравето, които са неточни и към този момент стават нездравословни:
В опазването на здравето няма пари
Когото и да попитате дали парите са му задоволителни, ще получите един отговор – в случай че можеше още малко от горната страна. Парите имат свойството в никакъв случай да не са задоволителна. И въпреки всичко 8.1 млрд. лева. за една година е внушителна сума за бюджет на НЗОК. Но за всяка добра стопанка, както е споделила Маргарет Тачър, в един бюджет е значим освен приходът, само че и оптимизацията на разноските, както и елиминирането на скритите течове и пробойни. Във финансите на българското опазване на здравето казусът е точно в тези пробойни, като тук не приказваме единствено за възможни умишлени злоупотреби, а и за случаи на законово неуплътнени благоприятни условия за ексклузивен разход от бюджета на НЗОК. Ролята на управителните органи в тези структури е да ги разпознават и поправят.
Болниците са доста
България е може би единствената страна, която се оплаква, че има доста лечебни заведения. Бих го схванала, в случай че се оплакваме от доста заведения за хранене и казина. Но да повтаряш мантрата „ Много са лечебните заведения “, които обезпечават здравна грижа за хората, е необичайно. Явно бързо забравихме какво ни аргументи пандемията. Разбира се, че има подмолни лобистки придвижвания, които пробват да закриват лечебни структури, да лимитират действия, с цел да може пациентите да бъдат ориентирани към избрани лечебни заведения. В опазването на здравето конкурентността ражда качеството. Конституционно обезпеченото свободно придвижване на пациентите допуска точно тази свободна конкуренция и реализиране на все по-добри резултати.
Пациентите заплащат доста за здраве
Българският пациент се обезпечава здравно с едни от най-ниските вноски в цяла Европа. На процедура самоосигуряващите се пациенти заплащат 22.50 лева на месец. Максималната осигурителна вноска, при оптимален застрахователен предел до неотдавна от 3400 лева, възлиза на 136 лева от осигуряващия се. Другата половина идва от работодателя. Така честните български пациенти, които си заплащат здравната осигуровка при оптимален застрахователен приход, за 40-годишен застрахователен интервал, внасят в здравната система средства, които през днешния ден биха стигнали за една интервенция в Турция, Франция или Германия. Рядко се загатва обстоятелството, че има към 1 милион неосигурени българи - те употребяват здравната система, като черпят ресурса на здравноосигурените.
Накъде
На фона на всички тези послания е същинско мъжество и смелост да инвестираш в опазване на здравето в България. Ако си управител или вложител, би трябвало да наливаш пари, да решаваш проблеми и да отговаряш на условия, като в същото време не спираш да правиш нововъведения, с цел да си конкурентен. Така ръководството на опазването на здравето изисква да си издигнат високо на пръсти, да развиваш непрекъснато своята еластичност, само че и да останеш тънък и внимателен. Защото специалността ни задължава!
Текстът е част от бр. 119 на сп. „ Икономика “. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско съглашение сред двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съответстват безусловно с публицистичната политика на Economic.bg.
Източник: economic.bg
КОМЕНТАРИ