Едуард Мърфи Джуниър и Законите на Мърфи
Попадате в огромно запушване. Повече от всичко желаете да се приберете у дома, само че забелязвате, че колите във всички останали платна на пътя се движат. Минавате в друго платно, само че още веднъж колите във вашето платно въобще не помръдват.
Добре пристигнали в света на Законите на Мърфи. Този идиом значи, че каквото може да се обърка, ще се обърка. Може би е тъкмо по този начин. Това не се дължи на някаква тайнствена мощ, която имат законите. Всъщност ние самите даваме значение на Законите на Мърфи. Когато животът върви отлично, никой не обръща внимание на това. Всички чакаме нещата да се получават и когато нещо се обърка започваме да търсим аргументи за това.
Законите на Мърфи преглеждат наклонността ни да гледаме непрекъснато от отрицателната страна на нещата и да подценяваме позитивната. Сякаш ни се подиграват и употребяват разпоредбите на вероятността нещо да се случи.
Законите на Мърфи са събирани в книги и уеб уеб сайтове. Няколко групи са кръстени на тях, а в Ирландия са известно име за кръчми и таверни. Дори има филм с това име.
Кой е бил капитан Едуард Мърфи Джуниър?
Ако щете вярвайте, само че Мърфи в действителност е съществувал и е живял в Съединени американски щати до гибелта си през 1990г. Капитан Едуард Мърфи Джуниър бил инженер във въздушните сили. Въпреки че той взел участие в доста проби и като боен и като граждански, един от тези проби дава началото на Законите на Мърфи.
През 1949г. във базата Едуардс в Калифорния, офицери провеждали проби от план MX981 с цел да дефинират какъв брой пъти G (силата на земното притегляне) може да издържи човек. Надявали се, че резултатите ще им оказват помощ при проектирането на бъдещите самолети.
Екипът от плана употребявали ракетна шейна с цел да симулират силите, настоящи при самолетна злополука. Шейната се движела с повече от 320км/ч. по дългата 800 метра писта и трябвало да спре внезапно за елементи от секундата. Проблемът бил, че с цел да дефинират какъв брой може да издържи човек, имали потребност от същински човек. Тук идва полковник Джон Пол Стап. Той бил известен доктор за Водоснабдителна система и непринудено поискал да яхне шейната. В продължение на няколко месеца Стап взел участие в няколко опита. При тях си чупи кости, получава разтърсвания и кръвоизливи в очите, всичко в името на науката.
Мърфи провел един от тестванията, като употребявал датчици, които могат тъкмо да измерят гравитационната мощ при внезапното прекъсване на ракетата.
Има няколко истории за случилото се този ден и за това по какъв начин са се появили Законите на Мърфи.
При първият тест датчиците отчели нулева гравитация – оказало се, че всички датчици са свързани неправилно. Всеки от тях можело да бъде обвързван по два метода и всеки един бил обвързван неверно.
Когато Мърфи схванал за грешката смъмрил нещо за техника, който отнесъл цялата виновност. Казал нещо от сорта на „ Ако има два метода да се направи нещо и един от методите води до цялостна злополука, той ще го направи тъкмо по този метод. ”
Малко по-късно Мърфи се прибрал в базата. Стап, обаче, бил прочут с възприятието си за комизъм и бързата си мисъл и незабавно видял концепция в казаното от Мърфи. В конференция той споделил, че опитите се организират по Законите на Мърфи. Казал, че „ Какво има да се обърква, ще се обърка. ”
Само това било нужно. Законите на Мърфи влизат в изявленията и си проправят път в поп културата, а през 70-те години даже излиза книга по тематиката.
Други универсални истини
Въпреки, че Законите на Мърфи улавят всичко песимистично по много добър метод, те не са единствените. След популяризирането на законите, някои си измислят свои.
Така да вземем за пример Принципът на Питър гласи, че всички хора вероятно ще бъдат нараснали до равнището на личната си непросветеност или коментара на О’Тул за Законите на Мърфи, в който той твърди, че Мърфи е бил оптимист. Има хиляди правила, закони, правила и наблюдения, които са измислени след Законите на Мърфи. Някои са смешни, а други са мъдри. Ето някои от тях:
- Наблюдение на Етор – Колите в другото платно се движат по-бързо.
- Разделението на Барт – Има два вида хора в света: такива, които разделят хората на видове и такива, които не ги разделят.
- Законът на Бууб – Винаги откривате нещо на последното място, където бихте търсели.
- Третият закон на Кларк – Този който не чака нищо, няма да остане отчаян.
- Закон на Исави за пътя на напредъка – Прекият път е най-дългото разстояние сред две точки.
- Законът на Менкен – Тези, които могат – вършат. Тези, които не могат – учат другите.
- Закон на Патън – Добрият проект през днешния ден е по-добър от съвършения проект на следващия ден.
Фатализма и Законите на Мърфи
Фатализъм е концепцията, че всички сме безпомощни пред волята на ориста. Това ще рече, че нещата, които ни се случват са неизбежни.
Фатализмът е в несъгласие с друга концепция – свободната воля. Това е концепцията, че хората имат свободна воля и сами вършим изборите си, след които идват и следствията от тях.
Може би връзката ни със Законите на Мърфи е резултат от конфликта сред свободната воля и фатализма. От една страна те ни разкриват личната неоспорима нелепост. Ако ни бъде дадена опция да сгрешим нещо, ние ще го сгрешим при половината случаи. Това, обаче, е следствие от личните ни избори. От друга страна Законите на Мърфи ни демонстрират, че нямаме надзор, както когато постоянно ни наподобява, че сме в най-бавно вървящото платно на пътния трафик.
Законите на Мърфи не потвърждават нищо. Дори и не изясняват нищо. Те просто декларират, че нещата ще се объркат.
Да избегнем Законите на Мърфи
Докато някои от нас ценят Законите на Мърфи поради способността им да обяснят възприятието ни на беззащитност при избрани обстановки, други ги употребяват по различен метод. Поне един човек ги вижда като математическо уравнение, което може да предскаже възможностите нещо да се обърка. Джоел Пел, инженер биолог в Университета на Британска Колумбия, основава формула, която планува Законите на Мърфи.
Формулата употребява константа равна на едно, фактор, който е променлив и няколко променливи. В нея Пел употребява значимостта на събитието (I), сложността на системата (C), потребността от това системата да проработи (U) и какъв брой постоянно се употребява (F).
За едно списание Пел дава образец с водач, които би трябвало да измине с Тойота Терцел 100 километра до дома си в дъждовна стихия без съединителят да откаже. С помощта на уравнението, Пел стига до отговор 1, което значи, че съединителят сигурно ще откаже. Въпреки, че всеки осведомен с този модел на Тойота знае това, някак хубаво е, че може да се потвърди и математически.
Законите на Мърфи припомнят на инженери, програмисти и учени за едно – системите отхвърлят.
Източник: HowStuffWorks
