Анелия за катастрофата: „Това ме постави на колене
Поп фолк певицата Анелия даде изявление за Мариян Станков – Мон Дьо в подкаста „ Храмът на историите “.
Пред него тя приказва за злополуката, белязала живота ѝ и този на щерка ѝ, за прошката като избавление и за сложните избори, които е взимала по пътя си.
Случаят е от предходната година – автомобилът на певицата и водача ѝ се блъска в кола с младо семейство. В този момент, споделя Анелия, светът се свива до едно-единствено нещо – щерка ѝ. „ Всяка секунда, в която виждах, че е добре, беше скъпа. Животът е най-важното. “
Инцидентът оставя бездънен отпечатък. „ Това ме сложи на колене, “ признава тя. Певицата дълго мълчи за случилото се, тъй като прочувствената тежест е непостижима, а в същото време се усеща нападната от хора, които не познават събитията.
„ Вечер задрямвам умерено, когато знам, че съм смирена и не съм наранила никого умишлено “, споделя тя за Нова.
Днес гледа на претърпяното като на урок. „ Благодаря на Бог, че всички са добре. “ И прибавя – прошката е не просто жест, а здраве.
Животът на Анелия не е лишен от удари още от ранна възраст. Когато е на 15, губи татко си – събитие, което отключва непредвидена мощ. „ Завърших учебно заведение с инструмент. Но тогава внезапно пропях. Може би неговата сила е в мен “, счита тя.
Така стартира пътят, който я води на сцената. Етикетите не я плашат, даже когато публиката слуша нейната музика, само че рядко го признава. „ Винаги съм усещала почитание и че съм друга “, разясни Анелия.
Зад сцената остава персоналният живот – със своите загуби и отводи. Последната ѝ връзка завършва поради разлики, свързани с това дали да имат дете. „ Не бях подготвена за второ дете. Смятам, че би трябвало да бъдеш почтен – да кажеш: аз не мога да ти дам това “, разясни тя.
За нея любовта сама по себе си не е задоволителна, в случай че липсва шерване. „ Редно е човек да бъде откровен, даже да му коства разлъка “, добави певицата.
И в музиката, и в живота, Анелия върви с ясното схващане, че силата и уязвимостта вървят ръка за ръка. А прошката – към себе си и към другите – остава нейното най-силно оръжие.
