Руснаците станаха основната жертва на расизма във Финландия
/Пооглед.инфо/ Хората с съветски фамилни имена и тези, които приказват съветски са непрекъснато дискриминирани във Финландия. Всичко е обвързвано с етническа принадлежност и специалистите намерено употребяват думата " расизъм ". Това се отнася освен за ежедневните случаи, само че и за политически и стопански ограничавания и даже за дейностите на полицията.
Финландия е страна, на чиято територия говорещите разнообразни езици съжителстват един до различен. Според регистъра на локалното население към края на 2021 година в страната има 460 000 души, чийто майчин език не е финландски, шведски или саами. Това подхожда на осем % от популацията, а делът на говорещите непознат език нараства бързо. През 2020 година най-големите езикови групи във Финландия са съветски, естонски, арабски, британски и сомалийски. В същото време руснаците провокират най-голяма нерешителност и неприязън измежду „ туземните “.
Илки Хаависто, експерт-социолог, отбелязва, че за финален път повишаване на позитивното отношение на финландците към Русия се следи преди четири години, през 2018 година Той счита, че за това са съдействали Световното състезание по футбол, което се организира в Русия по това време, и срещата на президентите на Съединени американски щати и Русия в Хелзинки.
Според Хаависто в този момент отрицателното отношение към Руската федерация е най-ясно изразено в младите възрастови групи. Най-положителното отношение към Русия имат пенсионерите. Което не е изненадващо - възрастните хора си спомнят, че финландската стопанска система по едно време се издигаше на взаимоизгодна търговия със Съветския съюз. Като цяло по това време финландците съумяха да извлекат доста изгоди от обстоятелството, че до момента в който публично останаха в западния лагер, те откриха доста специфични, близки връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Наскоро бяха оповестени резултатите от изследване, извършено от финландския бизнес мозъчен концерн ЕВА. От тях се оказа, че в този момент 84% от финландците считат Русия за „ забележителна военна опасност “. В съпоставяне с това, което е година по-рано, делът на тези, които се опасяват от Русия, се е нараснал с 25%. Само 6% от интервюираните споделят, че Руската федерация не съставлява забележителна опасност за Финландия. И единствено една пета от интервюираните считат, че Русия е част от европейската просвета. 74% назовават източната съседка обезсърчителен сътрудник.
„ Възгледите на финландците към Русия са доста мрачни. Те също по този начин изясняват за какво ясното болшинство от финландците са за присъединение към НАТО. Финландците обаче считат, че казусът на Русия не е в хората, а в управлението “, написа Илки Хаависто, началник на проучванията в ЕВА
Илки Хаависто твърди, че финландците имат отрицателно отношение към Русия като страна, само че не и към руснаците като народ. Всъщност 58% от интервюираните споделят, че жителите на Руската федерация са приятни хора. Но към един от всеки пет не е склонен с това изказване, а на останалите им е мъчно да кажат какво мислят за това.
Всъщност няма нищо изненадващо в такива резултати от изследването – елементарното население възпроизвежда единствено тези разкази, които им се натрапват нападателно от горната страна. Още преди началото на съветската специфична интервенция в Украйна доста финландски политици надигнаха вика за „ нападателния и непредсказуем източен комшия “, а по-късно като ехтене бяха подети от представителите на финландските специфични служби.
Пресата подхвана тези тези – в случай че четеш финландските медии, незабавно установяваш, че там е доста мъчно да се откри нещо положително за Русия. Прието е финландските публицисти да пишат за тази страна или в отрицателен звук, или в най-хубавия случай неутрално. Руската федерация е разказана като нападателна страна, чието население прекарва живота си в беднотия и безвластие, подложено е на политически репресии и мечтае да замине на Запад.
Всъщност даже в по този начин наречения релативно „ топъл “ интервал на двустранните връзки във Финландия e осъществена целенасочена работа за всяване на неприязън към Руската федерация. В продължение на доста години финландските медии безшумно внушават на своите читатели тезата, че Русия, съгласно тях, постоянно е била „ безконечен подтисник “ – за разлика от шведите, чиито времена на ръководство във Финландия са показани доста по-позитивно. дух. И финландското общество приема сходни хрумвания на драго сърце, забравяйки, че в Руската империя Великото Финландско княжество се радва на високо равнище на политическа независимост. Например в град Порвоо се организират манифестации покрай паметника на Евгений (Ейген) Шауман, служителят, който убива генерал-губернатора на Финландия Николай Бобриков през 1904 година В днешна Финландия Шауман се счита за народен воин.
Тъй като обстановката към Украйна ескалира от края на предходната година, от ден на ден рускоговорящи поданици на Финландия питат в обществените мрежи по какъв начин да реагират на възходящия брой неприятни въпроси и коси погледи, да вземем за пример от сътрудници от работата? „ Много хора имат чувството, че са следени, обвинени са в нещо “, споделя финландският социолог Теему Ойво. Той следи настроенията на съветските поданици на Финландия, като чете техните полемики в обществените мрежи.
Ойво признава, че съветските страхове от дискриминация не са нови. Много представители на локалната рускоговоряща диаспора си спомнят скандални случаи на етническо подтисничество, случили се в близкото минало, изключително през 90-те години на предишния век.
Тук би трябвало да се означи, че съгласно последните данни във Финландия има повече от 80 хиляди рускоговорящи. Заедно те съставляват третата по величина етническа общественост в тази страна след самите финландци, както и шведите. В същото време обаче съветските финландци постоянно се оплакват от дискриминация, която се демонстрира по-специално при търсене на работа.
От относително скорошни образци: финландската преса цитира историята на 35-годишния Иля, който в този момент дава отговор на фамилното име Тимонен, заимствано от баба му карелка. Първоначалното му фамилно име е съветско и до момента в който е в паспорта му, Иля не може да откри прилична работа във Финландия. Сега той предлага на всички поданици на страната, които имат " непознато " фамилно име, да последват образеца му.
Иля не е единственият във Финландия, който има проблеми с намирането на работа поради семейството си. В хода на изследванията към половината от руснаците, живеещи в страната, споделиха, че са се сблъсквали със случаи на неприязън към себе си на национална основа. Предразсъдъците към „ рюсята “ (унизителен термин за руснаците) могат да се проявят да вземем за пример в дискриминация при търсене на работа, в нежеланието на финландците да дадат чартърен къща или транспортно средство на гостуващи руснаци.
“Просто ми отхвърлиха работата, наеха по-малко експерт, само че финландец. А, и персонално един път ми беше казано персонално: emme ota ryssä tänne („ няма да вземем рюся на това място ”). Един от работодателите - благодаря, че най-малко на краткотраен контракт ме нае! - ми предложи да не споделям на никого, че съм с руско-украински корени...”, споделя 43-годишната Ксения, която преди време се мести във Финландия от Русия.
Финландското министерство на правораздаването даже обърна внимание на обстановката, когато проучиха резултатите от миналогодишните избори за самоуправление. През 2021 година 37% от всички претенденти, които са емигранти от Сомалия, 6% от претендентите, пристигнали от Естония, и единствено 3% от рускоговорящите влизат в общинските препоръки на страната. Съставителите на отчета се затрудниха да посочат точната причина за сходна статистика. „ Причината за това не е напълно ясна, само че релативно високият показател на посланичество на сомалийско говорещите най-малко демонстрира сполучлива готовност на общинските избори. Възможно е предразсъдъците и расизмът да въздействат на ниското посланичество на рускоговорящите “, изяснява отчетът.
Докладът на финландското министерство на правораздаването отбелязва, че управлението на политическите партии играе основна роля при определянето на броя на родените в чужбина претенденти. Те могат просто да останат без поддръжка в партията. Друг фактор, възпрепятстващ кандидатурата на някогашен бежанец, специалистите наричатфакта, че имигрантите и чуждоезичните поданици се опасяват да не станат цел за националисти и расисти. Докладът отбелязва, че изолацията задълбочава сегрегацията.
Само една пета от рускоезичните поданици на страната, които имат право да гласоподават на общинските избори, доближават до изборните секции - единствено локалните естонци са по-малко дейни. Йозефина Сипинен, политолог от университета в Тампере, споделя, че това значително се дължи на отношението, с което се свързват политически дейните „ чужденци “.
Сипинен изяснява: „ За финландците рускоговорещ човек, който е деен в политиката, може да бъде като червен парцал. Те се питат: може ли рускоговорящ въобще да има мнение за финландската политика? За нашето изследване интервюирахме един претендент за общински депутати. Той сподели, че щом получава отличаваща се позиция, незабавно стартират да го назовават " рюся ". Поради дискриминация даже тези рускоговорящи, които схващат, че имат политически права, не желаят да ги употребяват.”
Би било неправилно обаче да се каже, че финландската ксенофобия се отнася единствено за рускоговорящите. Далеч от това. През 2019 година социологът Ахлак Ахмад изпраща 5000 молби за работа, подписани с разнообразни имена, до финландски компании. Всички фиктивни претенденти имат една и съща подготовка, просветително равнище и трудов опит, само че някои имат финландски, други британски, трети съветски, четвърти иракски и пети сомалийски фамилни имена.
В отговор на хиляда заявки " финландците " получават 390 предложения за изявление. Дори за " англичаните " тази цифра е доста по-ниска и възлиза на 269. За " руснаците " е 228, за " иракчаните " - 134 и за " сомалийците " - 99. Въз основа на тези резултати Ахлак Ахмад стига до заключението, че на пазара на труда във Финландия съществува „ етническа подчиненост “.
Ксенофобия може да се види в дейностите освен на финландските работодатели, само че и на полицията. Според информация, изтекла в медиите, от представители на националните малцинства, живеещи във Финландия, годишно идват към хиляда заявки за „ расистки изказвания “ и „ несъответстващо държание “ от чиновници на реда.
Но сходни тъжби водят до предварителни следствия, да не приказваме за обвинявания или присъди, единствено в доста редки случаи. Представителите на националните малцинства свидетелстват, че постоянно самият „ подозрителен” етнически генезис може да послужи като причина за предубеждения към тях. Има доказателства, че има „ безшумно “ обединение на служители на реда с десните радикали, които последователно проникват в правоохранителните органи. Някои от интервюираните от пресата служители на реда не отхвърлят, че са познавали някои сътрудници, които може да бъдат обвинени, че симпатизират на десния екстремизъм.
„ Заплахата от крайната десница е действителна и нейните пипала се простират чак до полицията “, призна един интервюиран чиновник. „ Финландското общество никога не е свободно от расизъм. От друга страна, през последните години общественият дискурс ескалира. Би било необичайно, в случай че ескалацията на споровете в обществото и повишаването на расизма не се отрази на активността на полицията “, споделя социологът Аура Костяйнен. Експертът отбелязва, че като цяло полицията е по-„ дясна “ и „ консервативна “ от междинния финландец.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Финландия е страна, на чиято територия говорещите разнообразни езици съжителстват един до различен. Според регистъра на локалното население към края на 2021 година в страната има 460 000 души, чийто майчин език не е финландски, шведски или саами. Това подхожда на осем % от популацията, а делът на говорещите непознат език нараства бързо. През 2020 година най-големите езикови групи във Финландия са съветски, естонски, арабски, британски и сомалийски. В същото време руснаците провокират най-голяма нерешителност и неприязън измежду „ туземните “.
Илки Хаависто, експерт-социолог, отбелязва, че за финален път повишаване на позитивното отношение на финландците към Русия се следи преди четири години, през 2018 година Той счита, че за това са съдействали Световното състезание по футбол, което се организира в Русия по това време, и срещата на президентите на Съединени американски щати и Русия в Хелзинки.
Според Хаависто в този момент отрицателното отношение към Руската федерация е най-ясно изразено в младите възрастови групи. Най-положителното отношение към Русия имат пенсионерите. Което не е изненадващо - възрастните хора си спомнят, че финландската стопанска система по едно време се издигаше на взаимоизгодна търговия със Съветския съюз. Като цяло по това време финландците съумяха да извлекат доста изгоди от обстоятелството, че до момента в който публично останаха в западния лагер, те откриха доста специфични, близки връзки със Съюз на съветските социалистически републики.
Наскоро бяха оповестени резултатите от изследване, извършено от финландския бизнес мозъчен концерн ЕВА. От тях се оказа, че в този момент 84% от финландците считат Русия за „ забележителна военна опасност “. В съпоставяне с това, което е година по-рано, делът на тези, които се опасяват от Русия, се е нараснал с 25%. Само 6% от интервюираните споделят, че Руската федерация не съставлява забележителна опасност за Финландия. И единствено една пета от интервюираните считат, че Русия е част от европейската просвета. 74% назовават източната съседка обезсърчителен сътрудник.
„ Възгледите на финландците към Русия са доста мрачни. Те също по този начин изясняват за какво ясното болшинство от финландците са за присъединение към НАТО. Финландците обаче считат, че казусът на Русия не е в хората, а в управлението “, написа Илки Хаависто, началник на проучванията в ЕВА
Илки Хаависто твърди, че финландците имат отрицателно отношение към Русия като страна, само че не и към руснаците като народ. Всъщност 58% от интервюираните споделят, че жителите на Руската федерация са приятни хора. Но към един от всеки пет не е склонен с това изказване, а на останалите им е мъчно да кажат какво мислят за това.
Всъщност няма нищо изненадващо в такива резултати от изследването – елементарното население възпроизвежда единствено тези разкази, които им се натрапват нападателно от горната страна. Още преди началото на съветската специфична интервенция в Украйна доста финландски политици надигнаха вика за „ нападателния и непредсказуем източен комшия “, а по-късно като ехтене бяха подети от представителите на финландските специфични служби.
Пресата подхвана тези тези – в случай че четеш финландските медии, незабавно установяваш, че там е доста мъчно да се откри нещо положително за Русия. Прието е финландските публицисти да пишат за тази страна или в отрицателен звук, или в най-хубавия случай неутрално. Руската федерация е разказана като нападателна страна, чието население прекарва живота си в беднотия и безвластие, подложено е на политически репресии и мечтае да замине на Запад.
Всъщност даже в по този начин наречения релативно „ топъл “ интервал на двустранните връзки във Финландия e осъществена целенасочена работа за всяване на неприязън към Руската федерация. В продължение на доста години финландските медии безшумно внушават на своите читатели тезата, че Русия, съгласно тях, постоянно е била „ безконечен подтисник “ – за разлика от шведите, чиито времена на ръководство във Финландия са показани доста по-позитивно. дух. И финландското общество приема сходни хрумвания на драго сърце, забравяйки, че в Руската империя Великото Финландско княжество се радва на високо равнище на политическа независимост. Например в град Порвоо се организират манифестации покрай паметника на Евгений (Ейген) Шауман, служителят, който убива генерал-губернатора на Финландия Николай Бобриков през 1904 година В днешна Финландия Шауман се счита за народен воин.
Тъй като обстановката към Украйна ескалира от края на предходната година, от ден на ден рускоговорящи поданици на Финландия питат в обществените мрежи по какъв начин да реагират на възходящия брой неприятни въпроси и коси погледи, да вземем за пример от сътрудници от работата? „ Много хора имат чувството, че са следени, обвинени са в нещо “, споделя финландският социолог Теему Ойво. Той следи настроенията на съветските поданици на Финландия, като чете техните полемики в обществените мрежи.
Ойво признава, че съветските страхове от дискриминация не са нови. Много представители на локалната рускоговоряща диаспора си спомнят скандални случаи на етническо подтисничество, случили се в близкото минало, изключително през 90-те години на предишния век.
Тук би трябвало да се означи, че съгласно последните данни във Финландия има повече от 80 хиляди рускоговорящи. Заедно те съставляват третата по величина етническа общественост в тази страна след самите финландци, както и шведите. В същото време обаче съветските финландци постоянно се оплакват от дискриминация, която се демонстрира по-специално при търсене на работа.
От относително скорошни образци: финландската преса цитира историята на 35-годишния Иля, който в този момент дава отговор на фамилното име Тимонен, заимствано от баба му карелка. Първоначалното му фамилно име е съветско и до момента в който е в паспорта му, Иля не може да откри прилична работа във Финландия. Сега той предлага на всички поданици на страната, които имат " непознато " фамилно име, да последват образеца му.
Иля не е единственият във Финландия, който има проблеми с намирането на работа поради семейството си. В хода на изследванията към половината от руснаците, живеещи в страната, споделиха, че са се сблъсквали със случаи на неприязън към себе си на национална основа. Предразсъдъците към „ рюсята “ (унизителен термин за руснаците) могат да се проявят да вземем за пример в дискриминация при търсене на работа, в нежеланието на финландците да дадат чартърен къща или транспортно средство на гостуващи руснаци.
“Просто ми отхвърлиха работата, наеха по-малко експерт, само че финландец. А, и персонално един път ми беше казано персонално: emme ota ryssä tänne („ няма да вземем рюся на това място ”). Един от работодателите - благодаря, че най-малко на краткотраен контракт ме нае! - ми предложи да не споделям на никого, че съм с руско-украински корени...”, споделя 43-годишната Ксения, която преди време се мести във Финландия от Русия.
Финландското министерство на правораздаването даже обърна внимание на обстановката, когато проучиха резултатите от миналогодишните избори за самоуправление. През 2021 година 37% от всички претенденти, които са емигранти от Сомалия, 6% от претендентите, пристигнали от Естония, и единствено 3% от рускоговорящите влизат в общинските препоръки на страната. Съставителите на отчета се затрудниха да посочат точната причина за сходна статистика. „ Причината за това не е напълно ясна, само че релативно високият показател на посланичество на сомалийско говорещите най-малко демонстрира сполучлива готовност на общинските избори. Възможно е предразсъдъците и расизмът да въздействат на ниското посланичество на рускоговорящите “, изяснява отчетът.
Докладът на финландското министерство на правораздаването отбелязва, че управлението на политическите партии играе основна роля при определянето на броя на родените в чужбина претенденти. Те могат просто да останат без поддръжка в партията. Друг фактор, възпрепятстващ кандидатурата на някогашен бежанец, специалистите наричатфакта, че имигрантите и чуждоезичните поданици се опасяват да не станат цел за националисти и расисти. Докладът отбелязва, че изолацията задълбочава сегрегацията.
Само една пета от рускоезичните поданици на страната, които имат право да гласоподават на общинските избори, доближават до изборните секции - единствено локалните естонци са по-малко дейни. Йозефина Сипинен, политолог от университета в Тампере, споделя, че това значително се дължи на отношението, с което се свързват политически дейните „ чужденци “.
Сипинен изяснява: „ За финландците рускоговорещ човек, който е деен в политиката, може да бъде като червен парцал. Те се питат: може ли рускоговорящ въобще да има мнение за финландската политика? За нашето изследване интервюирахме един претендент за общински депутати. Той сподели, че щом получава отличаваща се позиция, незабавно стартират да го назовават " рюся ". Поради дискриминация даже тези рускоговорящи, които схващат, че имат политически права, не желаят да ги употребяват.”
Би било неправилно обаче да се каже, че финландската ксенофобия се отнася единствено за рускоговорящите. Далеч от това. През 2019 година социологът Ахлак Ахмад изпраща 5000 молби за работа, подписани с разнообразни имена, до финландски компании. Всички фиктивни претенденти имат една и съща подготовка, просветително равнище и трудов опит, само че някои имат финландски, други британски, трети съветски, четвърти иракски и пети сомалийски фамилни имена.
В отговор на хиляда заявки " финландците " получават 390 предложения за изявление. Дори за " англичаните " тази цифра е доста по-ниска и възлиза на 269. За " руснаците " е 228, за " иракчаните " - 134 и за " сомалийците " - 99. Въз основа на тези резултати Ахлак Ахмад стига до заключението, че на пазара на труда във Финландия съществува „ етническа подчиненост “.
Ксенофобия може да се види в дейностите освен на финландските работодатели, само че и на полицията. Според информация, изтекла в медиите, от представители на националните малцинства, живеещи във Финландия, годишно идват към хиляда заявки за „ расистки изказвания “ и „ несъответстващо държание “ от чиновници на реда.
Но сходни тъжби водят до предварителни следствия, да не приказваме за обвинявания или присъди, единствено в доста редки случаи. Представителите на националните малцинства свидетелстват, че постоянно самият „ подозрителен” етнически генезис може да послужи като причина за предубеждения към тях. Има доказателства, че има „ безшумно “ обединение на служители на реда с десните радикали, които последователно проникват в правоохранителните органи. Някои от интервюираните от пресата служители на реда не отхвърлят, че са познавали някои сътрудници, които може да бъдат обвинени, че симпатизират на десния екстремизъм.
„ Заплахата от крайната десница е действителна и нейните пипала се простират чак до полицията “, призна един интервюиран чиновник. „ Финландското общество никога не е свободно от расизъм. От друга страна, през последните години общественият дискурс ескалира. Би било необичайно, в случай че ескалацията на споровете в обществото и повишаването на расизма не се отрази на активността на полицията “, споделя социологът Аура Костяйнен. Експертът отбелязва, че като цяло полицията е по-„ дясна “ и „ консервативна “ от междинния финландец.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ