КС се произнесе: Понятието "пол" следва да се разбира само в неговия биологичен смисъл
Понятието " пол ", съгласно Конституцията, следва да се схваща единствено в неговия биологичен смисъл. Това записа в решение Конституционния съд. То е взето с 11 гласа " за ", а срещу е бил единствено Георги Ангелов. Филип Димитров пък има мнение по част от претекстовете.
Делото беше формирано през март по искане на общото заседание на Гражданска гилдия на Върховния касационен съд (В Конституционен съд ), която от своя страна би трябвало да излезе със наложително пояснение за това дали в България е позволена юридическа смяна на пол а при транссексуалност. Върховните съдии желаеха пояснение по какъв начин следва да се схваща понятието " пол ", из пол звано в Конституцията, и има ли то смисъл, друг от биологичен пол.
Думата " пол " е използвана в Конституцията единствено един път - в член 6, който не разрешава дискриминирането по разнообразни признаци, в това число и по пол. Освен това тя афишира брака за непринуден съюз сред мъж и жена и вкарва особена протекция на дамата майка.
Стъпвайки точно на тези разпореждания през 2018 година Конституционен съд съобщи, че Истанбулската спогодба опонира на Конституцията. Още в това си решение съдът съобщи, че " биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол ", " смисъла на гражданския пол при правното контролиране на обществените връзки (съпружество, родителство) изисква обезпечаване на изясненост, неоспоримост, непоклатимост и сигурност ", " разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание ", а налагането (от Истанбулската конвенция) на " процедури, осигуряващи правно признание на пол , друг от биологичния, е в прорез с Конституцията ".
В този смисъл с днешното му решение на пръв взор се продължава тази линия на пояснение.
Според конституционните съдии наличието на конституционното разбиране " пол " в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на Европейски Съюз и съставлява проявяване на българската национална конституционна еднаквост.
Традиционното бинарно делене на пол овете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия тип, написа в решението на Конституционен съд. Съдиите считат, че би трябвало да се регистрира националната еднаквост в другите й измерения, а също така демографската конюнктура в България не просто е спешна, само че в вероятност слага под въпрос самото оцеляване на нацията.
Полът се дефинира от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното държание на индивидите. Да се одобри противоположното, би означавало всъщност Конституционният съд по тълкувателен път да подмени наличието на конституционния термин " пол ", който биологически се дефинира още все още на зачеването, с " пол ова ориентировка ", т.е. с разбиране, което по своята същина е обществено конструирано и е обвързвано с вътрешното чувство на индивида за пол ова принадлежност без значение от биологичните му белези, написа в решението на Конституционен съд. Съдиите обаче регистрират и проблема с правния статус на транссексуалните лица, само че съгласно магистратите той се основава на научна преценка допълнително от една област на познанието - биология, медицина, логика на психиката, социология, нравственос, право.
Половото самоопределение може да е съображение за смяна на вписания в актовете за гражданско положение пол само в граничната догадка, при която заради отклонения от типичните комбинации на пол овите хромозоми лицето има отличителни пол ови белези и на двата пол а и затова пол овата принадлежност не е биологично детерминирана, написа в решението на съда.
Делото беше формирано през март по искане на общото заседание на Гражданска гилдия на Върховния касационен съд (В Конституционен съд ), която от своя страна би трябвало да излезе със наложително пояснение за това дали в България е позволена юридическа смяна на пол а при транссексуалност. Върховните съдии желаеха пояснение по какъв начин следва да се схваща понятието " пол ", из пол звано в Конституцията, и има ли то смисъл, друг от биологичен пол.
Думата " пол " е използвана в Конституцията единствено един път - в член 6, който не разрешава дискриминирането по разнообразни признаци, в това число и по пол. Освен това тя афишира брака за непринуден съюз сред мъж и жена и вкарва особена протекция на дамата майка.
Стъпвайки точно на тези разпореждания през 2018 година Конституционен съд съобщи, че Истанбулската спогодба опонира на Конституцията. Още в това си решение съдът съобщи, че " биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол ", " смисъла на гражданския пол при правното контролиране на обществените връзки (съпружество, родителство) изисква обезпечаване на изясненост, неоспоримост, непоклатимост и сигурност ", " разбирането за брака като връзка сред мъж и жена е вкоренено надълбоко в българското правосъзнание ", а налагането (от Истанбулската конвенция) на " процедури, осигуряващи правно признание на пол , друг от биологичния, е в прорез с Конституцията ".
В този смисъл с днешното му решение на пръв взор се продължава тази линия на пояснение.
Според конституционните съдии наличието на конституционното разбиране " пол " в неговия биологичен смисъл се вписва в правото на Европейски Съюз и съставлява проявяване на българската национална конституционна еднаквост.
Традиционното бинарно делене на пол овете стои в основата на биологичната репродукция и възпроизводството на човешкия тип, написа в решението на Конституционен съд. Съдиите считат, че би трябвало да се регистрира националната еднаквост в другите й измерения, а също така демографската конюнктура в България не просто е спешна, само че в вероятност слага под въпрос самото оцеляване на нацията.
Полът се дефинира от генетични фактори, наследени от родителите, и обуславя репродуктивното държание на индивидите. Да се одобри противоположното, би означавало всъщност Конституционният съд по тълкувателен път да подмени наличието на конституционния термин " пол ", който биологически се дефинира още все още на зачеването, с " пол ова ориентировка ", т.е. с разбиране, което по своята същина е обществено конструирано и е обвързвано с вътрешното чувство на индивида за пол ова принадлежност без значение от биологичните му белези, написа в решението на Конституционен съд. Съдиите обаче регистрират и проблема с правния статус на транссексуалните лица, само че съгласно магистратите той се основава на научна преценка допълнително от една област на познанието - биология, медицина, логика на психиката, социология, нравственос, право.
Половото самоопределение може да е съображение за смяна на вписания в актовете за гражданско положение пол само в граничната догадка, при която заради отклонения от типичните комбинации на пол овите хромозоми лицето има отличителни пол ови белези и на двата пол а и затова пол овата принадлежност не е биологично детерминирана, написа в решението на съда.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ




