Ще победи ли Тръмп царството на тайната власт и кукловодите в САЩ
Понятието „ дълбока страна “ (deep state) отбелязва съществуването на координирана неофициална мрежа, която държи административни, политически, финансово-икономически и медийни запаси, и е способна да насочва държавните каузи съгласно своите ползи, без значение от легитимираната посредством демократични избори политическа власт, написа Борислав Цеков в разбор за "Труд ".
В Съединени американски щати се счита, че тази мрежа има своите сътрудници на въздействие в държавни институции, специфични служби, партии, медии. Още през 1956 година известният американски социолог Чарлз Милс разказва в „ Управляваща класа “ съществуването на властова прослойка, която дирижира ръководството постоянно без оглед на волята на гласоподавателите.
Проф. Джейсън Линдзи от щатския университет в Минесота, писа неотдавна, че „ дълбоката страна “ е „ царството на тайната власт, упражнявана от специфичните служби “.
През 70-те години на ХХ век, тази мрежа съумя да се разправи с Ричард Никсън, чието дългогодишно политически господство дразнеше „ дълбоката страна “, изтласка обичайните американски консерватори в миманса и по този начин отвори път на симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, която завладя двете американски партии по времето на Роналд Рейгън.
Оттогава формалната политическа власт във Вашингтон действаше абсолютно като върха на айсберга на „ дълбоката страна “. Идването на власт на 45-ия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп обаче разтресе системата. Върхът на айсберга стартира да се разпада, а най-влиятелният политически център във властовата конструкция на Америка – Белият дом – пое по независим път.
Първоначално, глашатаите на статуквото, открито от „ дълбоката страна “ – неолиберален модел на глобализация и еднополюсен свят, управителен от Съединени американски щати – ехидно се подсмихваха, че Тръмп щял да бъде „ питомен “.
Политиката на новия американски президент обаче ги опроверга – макар ожесточената война, която „ дълбоката страна “ поведе, към този момент съумява да отвоюва педя след педя властовата територия, окупирана от тайната власт.
Ефективно отстрани неолибералните съглашения за свободна търговия, които предават цялата икономическа власт на транснационалната капиталистическа класа, за сметка на суверенните народи. Сложи кол в колелата на цитаделите на неолибералния глобализъм – Световната комерсиална организация, Г-7, Парижкото съглашение. Деескалира в известна степен напрежението с Русия, предоговаря връзките с Китай, преформатира близкоизточната политика и прати в полагаемото им се районно кьоше привикналите да се изживяват като „ световен фактор “ на гърба на американските данъкоплатци Германия и Франция, респ. Европейски Съюз.
Поредните епизоди от този конфликт се случиха предходната седмица. Първият епизод беше останалото съвсем неусетно в медийния дискурс унищожително мнение на Държавния департамент на Съединени американски щати по занопроекта DASKA. Тази абревиатура значи: „ Закон за отбрана на американската сигурност от кремълската експанзия “.
През 2018 година, група сенатори от двете партии го внесоха, с цел да усилят натиска против Тръмп по отношение на разговора с Русия. Предвиждаше изключително твърди наказания, които влизат в действие с приемането на закона. „ Санкции от пъкъла “, по думите на авторитетния сенатор от Републиканската партия – Линдзи Греъм, който другояче е корав покровител на Тръмп.
Този законопроект се търкаля от този момент из коридорите на Сената, не за друго, а поради безапелационната опозиция на Белия дом. В мнението, което сенаторите получиха предходната седмица, планът е изцяло непризнат като „ непотребен “ и „ възпрепятстващ гъвките благоприятни условия “ на президентската администрация да управлява външната политика, както изисква американската конституция.
Конкретният резултат е, че вносителите се принудиха да правят отстъпка и внесоха корекция, съгласно която плануваните наказания не са наложителни и възможното им налагане няма да е по убеждение на Конгреса, а единствено в случай че са изчерпани опциите на президента да подсигурява националната сигурност на Съединени американски щати. За следващ път Тръмп съумява да вземе тактическо предимство пред „ дълбоката страна “, която продължава да тласка към остра борба с Русия.
Вторият епизод от конфликта с „ дълбоката страна “ несъмнено е злощастният опит на опозиционното болшинство на демократите в долната камара на американския Конгрес да повдигне обвинявания против президента Тръмп. Журналисти от „ Уошинтън поуст “ туитнаха в обществената мрежа овации и си честитиха събитието. Същото сториха и редица техни сътрудници от ляво-либералните медии отпред със CNN. Тъжно удостоверение за упадъка на част от американската публицистика и свеждането на в миналото иконични със своята обективност издания до равнището на пропагандно дадзибао и инструмент на „ дълбоката страна “ за манипулиране на публичното мнение.
Тръмп обаче удържа безапелационна победа, която ще му помогне по пътя към втори мандат. Какво се случи? Нефелният и правно, и политически маскарад на опозицията, наименуван „ импийчмънт на президента Тръмп “, се трансформира в същинско ритуално самоубийство за демократите.
Американската конституция планува улеснена процедура за покачване на обвиняване – всеки обособен конгресмен може да внесе план, който може да се одобри с нормално болшинство от присъстващите. Това не е премахване от власт на президента. Единствената правна последица е, че Сенатът би трябвало да прегледа повдигнатите обвинявания и да се произнесе.
Американската конституционна и политическа процедура са открили, че с цел да бъде законна такава процедура, обвиняването би трябвало да е подкрепено освен от едната партия, а и от допустимо повече представители на другата, т. е. да има толкоз съществени и солидни юридически причини, че въпросът да не надвишава партийните пристрастености.
Не е нужно обвиняванията да са свързани с осъществено закононарушение, само че е основно да са потвърдени толкоз безспорни и тежки действия на президента, че и в двете партии да преценяват, че оставането му на власт би увредило националния интерес.
Несъгласията с политиката не могат да са учредения за импийчмънт. Заедно с това обвиняванията би трябвало да са за дейности, свързани с пълномощията на Белия дом, а не с персоналния живот на президента – по тази причина Бил Клинтън беше оневинен по случаите с Моника Люински и Пола Джоунс.
В случая с Тръмп обаче имаме чисто партизанско гласоподаване единствено от опозицията, която управлява долната камара. При това даже те не са единни, а се разцепиха – трима конгресмени от Демократическата партия не поддържаха импийчмънт-а – 2 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “, а 1 поддържа единствено едното обвиняване. Въпреки истеричните операции на ляво-либералните медии по време на „ следствието “ в Камарата на представителите не се появиха никакви доказателства, че Тръмп е сторил нещо неправилно. Всичко беше „ споделиха ми, че един човек е чул, че президента бил споделил “. И това, при съществуване на формален документ – записа от диалога с украинския президент Зеленски.
Това автоматизирано значи, че Сенатът ще отхвърли без доста полемики несъстоятелното предложение на долната камара. Именно Сенатът е конституционният орган, който може да в профил от власт както президента, по този начин и доста други висши длъжностни лица (министри, съдии, шефове на организации и пр.).
За да бъде отхвърлен от власт президентът, е належащо квалифицирано болшинство от 2/3 от всички сенатори. Нулева е вероятността такова болшинство да бъде реализирано във връзка с президента Тръмп.
Екипът на Доналд Тръмп победи, само че за да активизират до краен лимит електоралната база на президента, обществено заемат по-обрана позиция, с цел да наподобяват като жертва на партиен произвол от една анархистична съпротива.
Иначе, политическите резултати от импийчмънт-а са напълно в интерес на Тръмп: Републиканската партия се консолидира като същинска цитадела зад него – повече от 95%, което е рядко срещана мобилизация; публичното доверие в президента се увеличи със приблизително 5 пункта от началото на процедурата, съгласно другите изследвания.
В желанието непременно да спасят Обама и Байдън от разкрития за гигантска корупция по украинския случай, демократите пробваха да отклонят вниманието посредством импийчмънт, само че се самоубиха.
Това са единствено епизоди. Но за всеки безпристрастен наблюдаващ е ясно, че Тръмп съумява не просто да се съпротивлява на „ дълбоката страна “, само че и печели основни сражения. Нещо повече, в ход е ремонт на остарялата мрежа, която нелегитимно се пробва да диктува формалната политика.
При възможен втори мандат на Тръмп, ръцето му ще бъдат изцяло развързани, а „ дълбоката страна “ – подчинена на новите световни действителности и политически цели на Белия дом. Дали това ще стане, зависи най-много от неотслабващото доверие в Тръмп на междинния американец, който е удовлетворен от неговото ръководство. И въпреки всичко, огромната борба с „ дълбоката страна “ занапред следва.
Тръмп явно има и воля, и „ амуниции “ да я води. Дали ще реализира дефинитивна победа? Ще поживеем, ще забележим.
В Съединени американски щати се счита, че тази мрежа има своите сътрудници на въздействие в държавни институции, специфични служби, партии, медии. Още през 1956 година известният американски социолог Чарлз Милс разказва в „ Управляваща класа “ съществуването на властова прослойка, която дирижира ръководството постоянно без оглед на волята на гласоподавателите.
Проф. Джейсън Линдзи от щатския университет в Минесота, писа неотдавна, че „ дълбоката страна “ е „ царството на тайната власт, упражнявана от специфичните служби “.
През 70-те години на ХХ век, тази мрежа съумя да се разправи с Ричард Никсън, чието дългогодишно политически господство дразнеше „ дълбоката страна “, изтласка обичайните американски консерватори в миманса и по този начин отвори път на симбиозата на неоконсерватори и неолиберали, която завладя двете американски партии по времето на Роналд Рейгън.
Оттогава формалната политическа власт във Вашингтон действаше абсолютно като върха на айсберга на „ дълбоката страна “. Идването на власт на 45-ия президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп обаче разтресе системата. Върхът на айсберга стартира да се разпада, а най-влиятелният политически център във властовата конструкция на Америка – Белият дом – пое по независим път.
Първоначално, глашатаите на статуквото, открито от „ дълбоката страна “ – неолиберален модел на глобализация и еднополюсен свят, управителен от Съединени американски щати – ехидно се подсмихваха, че Тръмп щял да бъде „ питомен “.
Политиката на новия американски президент обаче ги опроверга – макар ожесточената война, която „ дълбоката страна “ поведе, към този момент съумява да отвоюва педя след педя властовата територия, окупирана от тайната власт.
Ефективно отстрани неолибералните съглашения за свободна търговия, които предават цялата икономическа власт на транснационалната капиталистическа класа, за сметка на суверенните народи. Сложи кол в колелата на цитаделите на неолибералния глобализъм – Световната комерсиална организация, Г-7, Парижкото съглашение. Деескалира в известна степен напрежението с Русия, предоговаря връзките с Китай, преформатира близкоизточната политика и прати в полагаемото им се районно кьоше привикналите да се изживяват като „ световен фактор “ на гърба на американските данъкоплатци Германия и Франция, респ. Европейски Съюз.
Поредните епизоди от този конфликт се случиха предходната седмица. Първият епизод беше останалото съвсем неусетно в медийния дискурс унищожително мнение на Държавния департамент на Съединени американски щати по занопроекта DASKA. Тази абревиатура значи: „ Закон за отбрана на американската сигурност от кремълската експанзия “.
През 2018 година, група сенатори от двете партии го внесоха, с цел да усилят натиска против Тръмп по отношение на разговора с Русия. Предвиждаше изключително твърди наказания, които влизат в действие с приемането на закона. „ Санкции от пъкъла “, по думите на авторитетния сенатор от Републиканската партия – Линдзи Греъм, който другояче е корав покровител на Тръмп.
Този законопроект се търкаля от този момент из коридорите на Сената, не за друго, а поради безапелационната опозиция на Белия дом. В мнението, което сенаторите получиха предходната седмица, планът е изцяло непризнат като „ непотребен “ и „ възпрепятстващ гъвките благоприятни условия “ на президентската администрация да управлява външната политика, както изисква американската конституция.
Конкретният резултат е, че вносителите се принудиха да правят отстъпка и внесоха корекция, съгласно която плануваните наказания не са наложителни и възможното им налагане няма да е по убеждение на Конгреса, а единствено в случай че са изчерпани опциите на президента да подсигурява националната сигурност на Съединени американски щати. За следващ път Тръмп съумява да вземе тактическо предимство пред „ дълбоката страна “, която продължава да тласка към остра борба с Русия.
Вторият епизод от конфликта с „ дълбоката страна “ несъмнено е злощастният опит на опозиционното болшинство на демократите в долната камара на американския Конгрес да повдигне обвинявания против президента Тръмп. Журналисти от „ Уошинтън поуст “ туитнаха в обществената мрежа овации и си честитиха събитието. Същото сториха и редица техни сътрудници от ляво-либералните медии отпред със CNN. Тъжно удостоверение за упадъка на част от американската публицистика и свеждането на в миналото иконични със своята обективност издания до равнището на пропагандно дадзибао и инструмент на „ дълбоката страна “ за манипулиране на публичното мнение.
Тръмп обаче удържа безапелационна победа, която ще му помогне по пътя към втори мандат. Какво се случи? Нефелният и правно, и политически маскарад на опозицията, наименуван „ импийчмънт на президента Тръмп “, се трансформира в същинско ритуално самоубийство за демократите.
Американската конституция планува улеснена процедура за покачване на обвиняване – всеки обособен конгресмен може да внесе план, който може да се одобри с нормално болшинство от присъстващите. Това не е премахване от власт на президента. Единствената правна последица е, че Сенатът би трябвало да прегледа повдигнатите обвинявания и да се произнесе.
Американската конституционна и политическа процедура са открили, че с цел да бъде законна такава процедура, обвиняването би трябвало да е подкрепено освен от едната партия, а и от допустимо повече представители на другата, т. е. да има толкоз съществени и солидни юридически причини, че въпросът да не надвишава партийните пристрастености.
Не е нужно обвиняванията да са свързани с осъществено закононарушение, само че е основно да са потвърдени толкоз безспорни и тежки действия на президента, че и в двете партии да преценяват, че оставането му на власт би увредило националния интерес.
Несъгласията с политиката не могат да са учредения за импийчмънт. Заедно с това обвиняванията би трябвало да са за дейности, свързани с пълномощията на Белия дом, а не с персоналния живот на президента – по тази причина Бил Клинтън беше оневинен по случаите с Моника Люински и Пола Джоунс.
В случая с Тръмп обаче имаме чисто партизанско гласоподаване единствено от опозицията, която управлява долната камара. При това даже те не са единни, а се разцепиха – трима конгресмени от Демократическата партия не поддържаха импийчмънт-а – 2 „ срещу “ и 1 „ въздържал се “, а 1 поддържа единствено едното обвиняване. Въпреки истеричните операции на ляво-либералните медии по време на „ следствието “ в Камарата на представителите не се появиха никакви доказателства, че Тръмп е сторил нещо неправилно. Всичко беше „ споделиха ми, че един човек е чул, че президента бил споделил “. И това, при съществуване на формален документ – записа от диалога с украинския президент Зеленски.
Това автоматизирано значи, че Сенатът ще отхвърли без доста полемики несъстоятелното предложение на долната камара. Именно Сенатът е конституционният орган, който може да в профил от власт както президента, по този начин и доста други висши длъжностни лица (министри, съдии, шефове на организации и пр.).
За да бъде отхвърлен от власт президентът, е належащо квалифицирано болшинство от 2/3 от всички сенатори. Нулева е вероятността такова болшинство да бъде реализирано във връзка с президента Тръмп.
Екипът на Доналд Тръмп победи, само че за да активизират до краен лимит електоралната база на президента, обществено заемат по-обрана позиция, с цел да наподобяват като жертва на партиен произвол от една анархистична съпротива.
Иначе, политическите резултати от импийчмънт-а са напълно в интерес на Тръмп: Републиканската партия се консолидира като същинска цитадела зад него – повече от 95%, което е рядко срещана мобилизация; публичното доверие в президента се увеличи със приблизително 5 пункта от началото на процедурата, съгласно другите изследвания.
В желанието непременно да спасят Обама и Байдън от разкрития за гигантска корупция по украинския случай, демократите пробваха да отклонят вниманието посредством импийчмънт, само че се самоубиха.
Това са единствено епизоди. Но за всеки безпристрастен наблюдаващ е ясно, че Тръмп съумява не просто да се съпротивлява на „ дълбоката страна “, само че и печели основни сражения. Нещо повече, в ход е ремонт на остарялата мрежа, която нелегитимно се пробва да диктува формалната политика.
При възможен втори мандат на Тръмп, ръцето му ще бъдат изцяло развързани, а „ дълбоката страна “ – подчинена на новите световни действителности и политически цели на Белия дом. Дали това ще стане, зависи най-много от неотслабващото доверие в Тръмп на междинния американец, който е удовлетворен от неговото ръководство. И въпреки всичко, огромната борба с „ дълбоката страна “ занапред следва.
Тръмп явно има и воля, и „ амуниции “ да я води. Дали ще реализира дефинитивна победа? Ще поживеем, ще забележим.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ