Най-големите съперничества в историята на тениса
Понякога, зад сходни съперничества на корта стоят огромни другарства отвън него
Като всеки самостоятелен спорт, тенисът е конфликт на персони. И както във всеки различен спорт с дълга история, и в тениса има именити съперничества, в които двама тенисисти мач след мач вземат решение безконечния спор “Кой е по-добър? ”
Понякога, зад сходни съперничества на корта стоят огромни другарства отвън него, само че с първия сервис на следващия основен мач, всичко друго остава на назад във времето и тези съвременни гладиатори още веднъж са непримирими врагове.
А водещият български, прочут с това, че е спонсор на Българската федерация по тенис и на футболния гранд ЦСКА предлага на своите клиенти опцията да добавят удоволствието и страстта от горещите тенис борби с разнородни пазари и специфични оферти.
Кен Роузуол, Панчо Гонзалес и Род Лейвър
Книгата с върховете споделя, че няма друго с сходен брой срещи на корта. В публични мачове американецът Панчо Гонсалес и австралиецът Кен Роузуол са се срещали умопомрачителните 204 пъти! Над една трета от тези срещи са изиграни единствено през 1957 година, когато промоутърът Джак Креймър основава първият професионален тур, състоящ се от шепа играчи, осмелили се да подпишат контракт против възнаграждение и да се лишат от право на присъединяване в шампионатите от Големия шлем.
Въпросната натрупа обикаля в продължение на шест месеца Австралия, Нова Зеландия и Съединени американски щати и на практика най-малко пет дни в седмицата (а сред 23 април и 5 май в 12 поредни дни) Гонсалес и Роузуол застават един против различен.
Напук на упованията за погром, Гонсалес, считан за №1 в света по това време, печели „ единствено “ 58% от мачовете. Общият баланс е в негова изгода (117:87), а последния си мач в кариерата си Панчо изиграва на 45 през 1973 година, когато губи от надарен юноша на име Джими Конърс.
Встрани от късата, въпреки и необикновено продуктивна кариера на Бьорн Борг, това е съперничеството, което е водещо в мъжкия тенис от средата на 80-те доникъде на 90-те години. По думите на Конърс, „ Явно сме оставили диря, щом за мачовете ни се приказва толкоз дълго след края на кариерите ни. “
Джимбо печели първия мач посред им на полуфинала на Уимбълдън през 1977 година и след епичния край отново там през 1982 година повежда в 11:8 в статистиката. Но 11 от идващите 12 срещи отиват в сметката на Макенроу, който приключва и с задатък в общото съответствие – 20:14.
Години по-късно двамата се срещат неведнъж в тура за ветерани, само че най-големият им принос е, че около това съревнование малкия екран в Съединени американски щати открива цената на мачовете в праймтайма. Отчасти поради тях двамата, US Open става първият шампионат от Шлема, който предлага мачове на изкуствено осветяване в най-гледаното телевизионно време – процедура, която от дълго време е призната за норма.
Последното десетилетие на 20-и век мина под знака на двамата американци, като съперничеството им бързо излезе оттатък рамките на корта. Там Сампрас имаше неоспоримо преимущество – 20:14 и най-хубавият вероятен хепиенд, когато през 2002 година завоюва финала на US Open в последния си професионален мач.
Но „ Пистолетния Пийт “ постоянно завижда на Агаси за по-добре подплатените финансово рекламни контракти дотолкоз, че в един интервал просто отхвърля да взе участие в взаимни промоционални събития на общия им спонсор „ Найки “. Което не пречи двамата да вземат участие в именитата телевизионна реклама от 1996 година с безкрайната точка, преиграна откакто един от подавачите отпаднал изтърва топка на корта.
В тенис отношение Агаси против Сампрас беше двубой на крайностите – експанзията на Пийт против най-хубавият ретур за всички времена. И триумфът на Агаси от крайната линия докара до тактическа гражданска война в играта, премествайки дейностите надалеч от мрежата.
“Трибоят за властта ” в тениса продължи от 2006 до 2021 година В този интервал някой от тримата бе №1 в ранглистата в продължение на 794 от 835 вероятни седмици. С поддръжката на Анди Мъри, тримата откриха монопол върху купите от Шлема (само Стан Вавринка, Хуан Мартин Дел Потро, Марин Чилич и Диминик Тийм съумяха да се вредят от тях) и хвърлената дебела сянка умъртви очакванията и остави с празни ръце най-малко две генерации.
В този интервал, на Australian Open, „ Ролан Гарос “, „ Уимбълдън “ и US Open въпросът беше кой с изключение на тези тримата ще стигне до полуфинал и първите пет кръга бяха в общи линии подготовка за тях за финалния уикенд.
Общият баланс в мачовете дава леко преимущество на Джокович (57 победи против 50 за Надал и 38 за Федерер), а пък и сърбинът оформи три кариерни шлема против два на Надал и един на Федерер. Но пък в това време Надал стана олимпийски първенец и на сингъл, и на двойки.
Дебатът „ Кой е №1 за всички времена? “ мъчно може да бъде решен еднопосочно, само че на тримата сигурно се дължи стремглавият скок на интереса към играта и галактическото повишаване на хонорарите за присъединяване е наградните фондове като цяло.
След отдръпването на Федерер и Надал (Джокович по инерция още е в тура, само че не плаши никого с резултатите си) се очакваше да се получи вакуум във властта, само че Яник Синер бързо го запълни.
Рижият тиролец завоюва три от последните пет трофеи от Големия шлем и изключително през тази година на Australian Open преимуществото му пред останалите бе голямо. Толкова, че всички се разсърдиха на Световната антидопингова организация за това, че бе осъден единствено за три месеца за микроскопично съществуване на нано равнище на неразрешен препарат в негова допинг проба.
Талантът на Синер е толкоз огромен, че като се изключи Карлос Алкарас не се вижда кой в тура може да му се опълчи по пътя към оформяне на кариерен шлем още тази година.
Като всеки самостоятелен спорт, тенисът е конфликт на персони. И както във всеки различен спорт с дълга история, и в тениса има именити съперничества, в които двама тенисисти мач след мач вземат решение безконечния спор “Кой е по-добър? ”
Понякога, зад сходни съперничества на корта стоят огромни другарства отвън него, само че с първия сервис на следващия основен мач, всичко друго остава на назад във времето и тези съвременни гладиатори още веднъж са непримирими врагове.
А водещият български, прочут с това, че е спонсор на Българската федерация по тенис и на футболния гранд ЦСКА предлага на своите клиенти опцията да добавят удоволствието и страстта от горещите тенис борби с разнородни пазари и специфични оферти.
Кен Роузуол, Панчо Гонзалес и Род Лейвър
Книгата с върховете споделя, че няма друго с сходен брой срещи на корта. В публични мачове американецът Панчо Гонсалес и австралиецът Кен Роузуол са се срещали умопомрачителните 204 пъти! Над една трета от тези срещи са изиграни единствено през 1957 година, когато промоутърът Джак Креймър основава първият професионален тур, състоящ се от шепа играчи, осмелили се да подпишат контракт против възнаграждение и да се лишат от право на присъединяване в шампионатите от Големия шлем.
Въпросната натрупа обикаля в продължение на шест месеца Австралия, Нова Зеландия и Съединени американски щати и на практика най-малко пет дни в седмицата (а сред 23 април и 5 май в 12 поредни дни) Гонсалес и Роузуол застават един против различен.
Напук на упованията за погром, Гонсалес, считан за №1 в света по това време, печели „ единствено “ 58% от мачовете. Общият баланс е в негова изгода (117:87), а последния си мач в кариерата си Панчо изиграва на 45 през 1973 година, когато губи от надарен юноша на име Джими Конърс.
Встрани от късата, въпреки и необикновено продуктивна кариера на Бьорн Борг, това е съперничеството, което е водещо в мъжкия тенис от средата на 80-те доникъде на 90-те години. По думите на Конърс, „ Явно сме оставили диря, щом за мачовете ни се приказва толкоз дълго след края на кариерите ни. “
Джимбо печели първия мач посред им на полуфинала на Уимбълдън през 1977 година и след епичния край отново там през 1982 година повежда в 11:8 в статистиката. Но 11 от идващите 12 срещи отиват в сметката на Макенроу, който приключва и с задатък в общото съответствие – 20:14.
Години по-късно двамата се срещат неведнъж в тура за ветерани, само че най-големият им принос е, че около това съревнование малкия екран в Съединени американски щати открива цената на мачовете в праймтайма. Отчасти поради тях двамата, US Open става първият шампионат от Шлема, който предлага мачове на изкуствено осветяване в най-гледаното телевизионно време – процедура, която от дълго време е призната за норма.
Последното десетилетие на 20-и век мина под знака на двамата американци, като съперничеството им бързо излезе оттатък рамките на корта. Там Сампрас имаше неоспоримо преимущество – 20:14 и най-хубавият вероятен хепиенд, когато през 2002 година завоюва финала на US Open в последния си професионален мач.
Но „ Пистолетния Пийт “ постоянно завижда на Агаси за по-добре подплатените финансово рекламни контракти дотолкоз, че в един интервал просто отхвърля да взе участие в взаимни промоционални събития на общия им спонсор „ Найки “. Което не пречи двамата да вземат участие в именитата телевизионна реклама от 1996 година с безкрайната точка, преиграна откакто един от подавачите отпаднал изтърва топка на корта.
В тенис отношение Агаси против Сампрас беше двубой на крайностите – експанзията на Пийт против най-хубавият ретур за всички времена. И триумфът на Агаси от крайната линия докара до тактическа гражданска война в играта, премествайки дейностите надалеч от мрежата.
“Трибоят за властта ” в тениса продължи от 2006 до 2021 година В този интервал някой от тримата бе №1 в ранглистата в продължение на 794 от 835 вероятни седмици. С поддръжката на Анди Мъри, тримата откриха монопол върху купите от Шлема (само Стан Вавринка, Хуан Мартин Дел Потро, Марин Чилич и Диминик Тийм съумяха да се вредят от тях) и хвърлената дебела сянка умъртви очакванията и остави с празни ръце най-малко две генерации.
В този интервал, на Australian Open, „ Ролан Гарос “, „ Уимбълдън “ и US Open въпросът беше кой с изключение на тези тримата ще стигне до полуфинал и първите пет кръга бяха в общи линии подготовка за тях за финалния уикенд.
Общият баланс в мачовете дава леко преимущество на Джокович (57 победи против 50 за Надал и 38 за Федерер), а пък и сърбинът оформи три кариерни шлема против два на Надал и един на Федерер. Но пък в това време Надал стана олимпийски първенец и на сингъл, и на двойки.
Дебатът „ Кой е №1 за всички времена? “ мъчно може да бъде решен еднопосочно, само че на тримата сигурно се дължи стремглавият скок на интереса към играта и галактическото повишаване на хонорарите за присъединяване е наградните фондове като цяло.
След отдръпването на Федерер и Надал (Джокович по инерция още е в тура, само че не плаши никого с резултатите си) се очакваше да се получи вакуум във властта, само че Яник Синер бързо го запълни.
Рижият тиролец завоюва три от последните пет трофеи от Големия шлем и изключително през тази година на Australian Open преимуществото му пред останалите бе голямо. Толкова, че всички се разсърдиха на Световната антидопингова организация за това, че бе осъден единствено за три месеца за микроскопично съществуване на нано равнище на неразрешен препарат в негова допинг проба.
Талантът на Синер е толкоз огромен, че като се изключи Карлос Алкарас не се вижда кой в тура може да му се опълчи по пътя към оформяне на кариерен шлем още тази година.
Източник: novsport.com
КОМЕНТАРИ