С над 20 награди и почетна значка на Пловдив: Виктория иска ...
Понякога я подкачат, че пее песни, на които си режеш вените. В лиричната музика е най-вече себе си. На цялата колегия учители и шефове им се прииска да й пишат шестица, когато запя песента „ Копнеж “ на Маргарита Хранова на церемонията за годишните награди на Регионалното ръководство на образованието дружно със своя връстничка. А гласът й кара журитата на състезания от тук до Румъния, Италия и Беларус да подвигат най-високите оценки. Спечелила е близо 20 първи места на разнообразни състезания през последните три години. А с изключение на Гран При от съревнования за музикални гении, Виктория Илиева има и още едно скъпо отличие - едвам осмокласничка, тя получи почетната значка на Пловдив за млади гении.
Виктория учи поп и джаз пеене в пловдивското СУ „ Любен Каравелов “, само че родителите й забелязали музикалния й гений още в яслите. Има ключ сол в гена си с помощта на майка й, която е приключила национално пеене в АМТИИ, и татко й - гъдулар в отбор „ Тракия “, който пък е учил в учебното заведение в Широка лъка.
" Беше още на година и половина, дори не можеше да приказва, когато забелязахме, че заковава тоновете на детските песни ", спомня си майка й Илияна Илиева. После, в детската градина, Виктория научила „ Я кажи ми, облаче ле бяло “. И таман тази ария изпълнила, когато родителите й решили да я заведат за първи път при музикалния възпитател Румяна Илиева от „ Арт войс център “, с цел да чуят професионално мнение.
„ След седмица има конкурс в Хисаря - незабавно съобразила тя. - Не, рано е, само че ще взе участие в Димитровград през май. “
Така почнали участията. Така почнали и успехите.
Едва 5-годишна, Виктория се явила на състезанието „ Петнадесет лалета “ в Хисаря. Сцената била цялата декорирана в балони. Като оповестили името, само една главичка се понесла над тях - толкова дребна била тогава. Журито с присъединяване на Хайгашод Агасян й присъдило първа премия с огромната купа.
Започнала работата в школата, проучване на песни, техники на пеене и диалект, солфеж. Колкото повече напредвала Виктория, толкоз повече се множели триумфите й на сцената. Първите си участия в състезания даже не помни. А единствено вълнението, което обаче изчезва, щом запее.
Музиката е като писането и танца - показва усеща, носи ми благополучие,
споделя Виктория. Но надалеч не е единствено страст, а и труд, зад който дружно с нея стоят родителите и учителите й. Чрез музиката живее историите на разнообразни хора, изпитва горест и благополучие. Понякога победи, от време на време страда поради несправедлива оценка.
За първи път си дала сметка, че е съумяла, на 9 години, печелейки първото си Гран при на музикален конкурс. " Когато си там измежду стотици деца, чуваш гласа си и осъзнаваш, че те поддържат и харесват. Получаваш сили. Защото смисълът е да има смисъл “, усмихва се Виктория.
Дисциплината тренира от 4-годишна с национални танци. У дома в никакъв случай не са я оставяли без занятие, това построява отговорност. Виктория я усетила още когато в предходното й учебно заведение - СУ „ Пейо Яворов “, видели гения й и почнали да включват нейни осъществявания в тържества и пред посетители.
Тя не знае различен метод на живот, винаги е заета,
споделя майка й. В началото на тази почивка за първи път останала без задължения и се зачудила: „ Сега какво да върша? “. Отлична ученичка е, владее британски език на високо равнище.
„ Не се изтощавам. Искам да пея. Да изучавам музика. Да завърша висше обучение. Да изляза на голяма сцена и всички да ми пляскат “, споделя фантазията си Виктория. Да е магнетична като Мария Илиева, да влияе като Миро, да кара хората да се замислят като музиката на Любо Киров.
С него дори към този момент е била на една сцена - предходната година на концерта на „ Арт войс център “ на Античния спектакъл. " Певецът постоянно взе участие в него безплатно и е доста хубаво да можем да се докоснем до такива звезди, това е голям опит за нас ", споделя Виктория.
Когато по-късно турнето на Любо Киров минало пред Пловдив, той отново поканил сборна групировка от школата да пее с него. Усеща се поддръжката. Защото за огромния реализатор не е задоволително единствено да може да пее, необходим е контакт с хората.
Не единствено да си взима горното до, а да бъде персона,
научила е Виктория.
Успехите й в музиката създали учебния темп доста претрупан. В прогимназията се наложило постоянно да пътува, да отсъства, след това да наваксва. Печелила е първи награди на състезанията „ Петнадесет лалета “ в Хисаря, „ Сребърна Янтра “ и „ Звукът на времето “ във Велико Търново, „ Пазарджик пее “, „ Бъди звезда “ във Варна, „ Sofia Grand Prix “ в София. В някои от тях - повече от един път. Заела влиятелното трето място на един от най-известните състезания в Италия „ Еvoli Festival “. Има победа в националния конкурс „ Коледна звезда “ в Русе, две първи места на „ Музиката е честа “ в София, първо място на „ Еvergreen Fest “ в столицата.
През лятото на кандидатстването в гимназия в последната седмица преди изпитите съучениците й се втурнали да се готвят за националните външни оценения. А Виктория отпътувала на фестивал „ Златен микрофон “ в Италия. Върнала се с Гран При на 17 юли, на 19 юли се явила на първия тест. " Имах високи резултати, тъй като се старая в ученето, само че приоритет ми е пеенето ", споделя Виктория.
Всъщност до оня миг считала да кандидатства в Националната гимназия за театрални и екранни изкуства и да стане актриса. Но това може да измести фокуса от пеенето, прокраднало се подозрение в последния миг. У дома изпаднали в смут - по какъв начин по този начин в последния момент ще сменя посоката, като от четвърти клас приказва за актьорско майсторство. Намерили телефона на преподавателката по поп и джаз Христина Лесова в СУ „ Любен Каравелов “ и един ден Виктория и татко й отишли до учебното заведение да видят по какъв начин е там. Оказало се, че учителката към този момент е чувала за триумфите на момичето. А самата Виктория се почувствала като вкъщи. А другояче е много капризна: не желая това, там не… Явила се на изпита за инспекция на качествата и я приели.
Притеснението дали ще си откри другари отпаднало още в първия ден. Но внезапно Виктория се озовала в среда, в която би трябвало да се постанова измежду други гении. Не лишило доста време да се потвърди - единствено до момента в който единадесетокласници решат да провеждат учебен конкурс „ Игра на гласове “ по прилика на „ Гласът на България “. Виктория обърнала 4 стола, стигнала до финала и победила.
Мечтае един ден на нейно осъществяване
да се извърнат и четиримата треньори в същинското телевизионно риалити.
Още не се усеща подготвена да излезе на сцената му, само че ще пристигна моментът. Като по-малка Виктория взела участие с брат си, който е пианист, в „ България търси гений “. После с вокална група на гении от „ Арт войс център “ стигнала до финалите. Но същинското й персонално бойно кръщене на огромната сцена занапред следва.
Дотогава има още доста часове да се упражнява в певческата школа. А и да гради темперамент. Вокалният възпитател Румяна Иванова държи и на двете. Позитивна е и постоянно се майтапи, само че изисква ред и дисциплинираност. Отваря пътищата, търси най-хубавия метод за изява на всекиго. " Всеки получава късмет да напредне и не се разделяме, няма злоба и съревнование, всички сме семейство ", разказва Виктория. Така се научила да бъде другарка даже с главната си съперничка.
А Румяна Иванова възпитава дори родителите, прибавя майката на Виктория. Преди всеки конкурс припомня да не напущат залата след осъществяването на тяхното дете, да изслушат всички участници до края.
Именно Румяна Иванова предложила осмокласничката за
почетна значка на Пловдив за млади гении.
На 24 май Виктория я получи от кмета Костадин Димитров дружно с останалите наградени, измежду които актьорите Константин Еленков и Патриция Пъндева от Драмата, диригентът Константин Добройков, гении от учебните заведения по изкуства.
За своя максимален триумф до момента Виктория Илиева обаче смята избора да показа България на фестивала „ Славянски базар “ във Витебск, Беларус, през 2024 година Той е с ранга на „ Евровизия “ и се организира в границите на двумесечни празници, които са като олимпийски игри, само че в изкуствата. След като Виктория била определена да е българският участник, представителите на над 40 страни изпратили свои осъществявания. На сцената в Минск със симфоничен оркестър се качили едвам 14 от тях, измежду които и пловдивчанката.
Още на състезанието за Беларус Николай Текелиев харесал Виктория и за конкурс в Костанай, Казахстан, това лято. И оттова тя се върна с първо място в своята възрастова група. Жулито подвигна 16 пъти оптималната оценка 10 за българката, която се състезава с 85 реализатори от 10 страни.
Сред незабравимите участия й победи е и първата премия на фестивала HermannstadtFest в Сибиу, Румъния, през юни тази година. Там Виктория изпълнила остаряла румънска ария в нов аранжимент, а на сцената с гъдулката си се качил и татко й - и двамата облечени в северняшки костюми, които припомнят румънските национални носии.
" Винаги потеглям със блян към най-хубавото. Но не непременно - споделя Виктория. - Наградите не са най-важното, а загубите каляват характера да понася проваляне. "
Иска да обиколи света с музика.
Снимки: Валентина Биларева и персонален списък
Виктория учи поп и джаз пеене в пловдивското СУ „ Любен Каравелов “, само че родителите й забелязали музикалния й гений още в яслите. Има ключ сол в гена си с помощта на майка й, която е приключила национално пеене в АМТИИ, и татко й - гъдулар в отбор „ Тракия “, който пък е учил в учебното заведение в Широка лъка.
" Беше още на година и половина, дори не можеше да приказва, когато забелязахме, че заковава тоновете на детските песни ", спомня си майка й Илияна Илиева. После, в детската градина, Виктория научила „ Я кажи ми, облаче ле бяло “. И таман тази ария изпълнила, когато родителите й решили да я заведат за първи път при музикалния възпитател Румяна Илиева от „ Арт войс център “, с цел да чуят професионално мнение.
„ След седмица има конкурс в Хисаря - незабавно съобразила тя. - Не, рано е, само че ще взе участие в Димитровград през май. “
Така почнали участията. Така почнали и успехите.
Едва 5-годишна, Виктория се явила на състезанието „ Петнадесет лалета “ в Хисаря. Сцената била цялата декорирана в балони. Като оповестили името, само една главичка се понесла над тях - толкова дребна била тогава. Журито с присъединяване на Хайгашод Агасян й присъдило първа премия с огромната купа.
Започнала работата в школата, проучване на песни, техники на пеене и диалект, солфеж. Колкото повече напредвала Виктория, толкоз повече се множели триумфите й на сцената. Първите си участия в състезания даже не помни. А единствено вълнението, което обаче изчезва, щом запее.
Музиката е като писането и танца - показва усеща, носи ми благополучие,
споделя Виктория. Но надалеч не е единствено страст, а и труд, зад който дружно с нея стоят родителите и учителите й. Чрез музиката живее историите на разнообразни хора, изпитва горест и благополучие. Понякога победи, от време на време страда поради несправедлива оценка.
За първи път си дала сметка, че е съумяла, на 9 години, печелейки първото си Гран при на музикален конкурс. " Когато си там измежду стотици деца, чуваш гласа си и осъзнаваш, че те поддържат и харесват. Получаваш сили. Защото смисълът е да има смисъл “, усмихва се Виктория.
Дисциплината тренира от 4-годишна с национални танци. У дома в никакъв случай не са я оставяли без занятие, това построява отговорност. Виктория я усетила още когато в предходното й учебно заведение - СУ „ Пейо Яворов “, видели гения й и почнали да включват нейни осъществявания в тържества и пред посетители.
Тя не знае различен метод на живот, винаги е заета,
споделя майка й. В началото на тази почивка за първи път останала без задължения и се зачудила: „ Сега какво да върша? “. Отлична ученичка е, владее британски език на високо равнище.
„ Не се изтощавам. Искам да пея. Да изучавам музика. Да завърша висше обучение. Да изляза на голяма сцена и всички да ми пляскат “, споделя фантазията си Виктория. Да е магнетична като Мария Илиева, да влияе като Миро, да кара хората да се замислят като музиката на Любо Киров.
С него дори към този момент е била на една сцена - предходната година на концерта на „ Арт войс център “ на Античния спектакъл. " Певецът постоянно взе участие в него безплатно и е доста хубаво да можем да се докоснем до такива звезди, това е голям опит за нас ", споделя Виктория.
Когато по-късно турнето на Любо Киров минало пред Пловдив, той отново поканил сборна групировка от школата да пее с него. Усеща се поддръжката. Защото за огромния реализатор не е задоволително единствено да може да пее, необходим е контакт с хората.
Не единствено да си взима горното до, а да бъде персона,
научила е Виктория.
Успехите й в музиката създали учебния темп доста претрупан. В прогимназията се наложило постоянно да пътува, да отсъства, след това да наваксва. Печелила е първи награди на състезанията „ Петнадесет лалета “ в Хисаря, „ Сребърна Янтра “ и „ Звукът на времето “ във Велико Търново, „ Пазарджик пее “, „ Бъди звезда “ във Варна, „ Sofia Grand Prix “ в София. В някои от тях - повече от един път. Заела влиятелното трето място на един от най-известните състезания в Италия „ Еvoli Festival “. Има победа в националния конкурс „ Коледна звезда “ в Русе, две първи места на „ Музиката е честа “ в София, първо място на „ Еvergreen Fest “ в столицата.
През лятото на кандидатстването в гимназия в последната седмица преди изпитите съучениците й се втурнали да се готвят за националните външни оценения. А Виктория отпътувала на фестивал „ Златен микрофон “ в Италия. Върнала се с Гран При на 17 юли, на 19 юли се явила на първия тест. " Имах високи резултати, тъй като се старая в ученето, само че приоритет ми е пеенето ", споделя Виктория.
Всъщност до оня миг считала да кандидатства в Националната гимназия за театрални и екранни изкуства и да стане актриса. Но това може да измести фокуса от пеенето, прокраднало се подозрение в последния миг. У дома изпаднали в смут - по какъв начин по този начин в последния момент ще сменя посоката, като от четвърти клас приказва за актьорско майсторство. Намерили телефона на преподавателката по поп и джаз Христина Лесова в СУ „ Любен Каравелов “ и един ден Виктория и татко й отишли до учебното заведение да видят по какъв начин е там. Оказало се, че учителката към този момент е чувала за триумфите на момичето. А самата Виктория се почувствала като вкъщи. А другояче е много капризна: не желая това, там не… Явила се на изпита за инспекция на качествата и я приели.
Притеснението дали ще си откри другари отпаднало още в първия ден. Но внезапно Виктория се озовала в среда, в която би трябвало да се постанова измежду други гении. Не лишило доста време да се потвърди - единствено до момента в който единадесетокласници решат да провеждат учебен конкурс „ Игра на гласове “ по прилика на „ Гласът на България “. Виктория обърнала 4 стола, стигнала до финала и победила.
Мечтае един ден на нейно осъществяване
да се извърнат и четиримата треньори в същинското телевизионно риалити.
Още не се усеща подготвена да излезе на сцената му, само че ще пристигна моментът. Като по-малка Виктория взела участие с брат си, който е пианист, в „ България търси гений “. После с вокална група на гении от „ Арт войс център “ стигнала до финалите. Но същинското й персонално бойно кръщене на огромната сцена занапред следва.
Дотогава има още доста часове да се упражнява в певческата школа. А и да гради темперамент. Вокалният възпитател Румяна Иванова държи и на двете. Позитивна е и постоянно се майтапи, само че изисква ред и дисциплинираност. Отваря пътищата, търси най-хубавия метод за изява на всекиго. " Всеки получава късмет да напредне и не се разделяме, няма злоба и съревнование, всички сме семейство ", разказва Виктория. Така се научила да бъде другарка даже с главната си съперничка.
А Румяна Иванова възпитава дори родителите, прибавя майката на Виктория. Преди всеки конкурс припомня да не напущат залата след осъществяването на тяхното дете, да изслушат всички участници до края.
Именно Румяна Иванова предложила осмокласничката за
почетна значка на Пловдив за млади гении.
На 24 май Виктория я получи от кмета Костадин Димитров дружно с останалите наградени, измежду които актьорите Константин Еленков и Патриция Пъндева от Драмата, диригентът Константин Добройков, гении от учебните заведения по изкуства.
За своя максимален триумф до момента Виктория Илиева обаче смята избора да показа България на фестивала „ Славянски базар “ във Витебск, Беларус, през 2024 година Той е с ранга на „ Евровизия “ и се организира в границите на двумесечни празници, които са като олимпийски игри, само че в изкуствата. След като Виктория била определена да е българският участник, представителите на над 40 страни изпратили свои осъществявания. На сцената в Минск със симфоничен оркестър се качили едвам 14 от тях, измежду които и пловдивчанката.
Още на състезанието за Беларус Николай Текелиев харесал Виктория и за конкурс в Костанай, Казахстан, това лято. И оттова тя се върна с първо място в своята възрастова група. Жулито подвигна 16 пъти оптималната оценка 10 за българката, която се състезава с 85 реализатори от 10 страни.
Сред незабравимите участия й победи е и първата премия на фестивала HermannstadtFest в Сибиу, Румъния, през юни тази година. Там Виктория изпълнила остаряла румънска ария в нов аранжимент, а на сцената с гъдулката си се качил и татко й - и двамата облечени в северняшки костюми, които припомнят румънските национални носии.
" Винаги потеглям със блян към най-хубавото. Но не непременно - споделя Виктория. - Наградите не са най-важното, а загубите каляват характера да понася проваляне. "
Иска да обиколи света с музика.
Снимки: Валентина Биларева и персонален списък
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ