Как Артър Конан Дойл се скарал с Хари Худини
Понякога в един човек могат да съжителстват изцяло разнообразни качества. Да вземем да вземем за пример сър Артър Конан Дойл. Образован човек, доктор и, най-важното, публицист, изобретил брилянтния книжовен детектив Шерлок Холмс.
В продължение на 20 години той пишел истории за мистериозни събития, които се изясняват извънредно рационално, единствено със силата на дедукцията. В един миг обаче изгубил татко си и внезапно повярвал в духовете.
Къде била личната му дедукция, когато намерил дневника на родителя си, в който той твърди, че е разкрил метод за връзка с мъртвите? Защо Дойл не е взел поради очевидните обстоятелства – че татко му е умрял в психиатрична клиника, където е бил лекуван от странни гласове в главата си, които той е считал за жители на различен свят? Това не било ли задоволително, с цел да откаже молбата му синът му също да се обърне към спиритизма?
Не, това не спряло Конан Дойл. Когато Чарлз Олтемонт Дойл, който бил лекуван от алкохолизъм и меланхолия повече от 10 години, умира през 1893 година, писателят залита за първи път. Когато през 1906 година умира брачната половинка му Луиз Дойл, която дълги години страдала от туберкулоза, нещо в него още веднъж се пречупва. През 1907 година писателят се дами за повторно – за Жан Леки и този брак забива последния гвоздей в ковчега на предходната му рационалност.
Леки била нещо като медиум и непрекъснато уреждала сеанси, в които дружно с другари общували с духове. Конан Дойл на драго сърце взел участие в тях и е толкоз извърнат към новата религия, че даже пишел книги за спиритизма и оправдава сходни извършения в обществени лекции.
И всичко щяло да бъде наред, тази щастлива фамилна двойка яла живее щастливо по-нататък, обръщайки масите през уикендите, когато в фамилията се появил непредвиден другар – илюзионистът Хари Худини.
Като магьосник Худини бил огромен експерт в маменето на обществеността и по тази причина бил песимистичен по отношение на практиката на спиритизма. След като претърпял огромна покруса (синът му починал), илюзионистът краткотрайно бил пристрастен от сходни хрумвания. На една от лекциите, отдадени на спиритизма, той срещнал Дойл, само че бързо схванал, че всичко това не е нищо повече от трикове за лековерни хора.
Но когато се опитал да изясни това на основателя на Шерлок Холмс, той се заинатил, не желал да одобри никакви причини. Тогава Худини решил самичък да покаже на Дойл сходен трик и по-късно да разкрие личната си машинация, с цел да потвърди, че не съществуват духове.
На обявената от Худини „ сесия “ се събрали познати и от двете страни на опита, в това число илюзиониста Бърнард Ернст, който описал случилото се в елементи за потомците.
За начало Худини посочил на Дойл черна дъска, която стояла в средата на стаята, с цел да може да ревизира дали има машинация. После му подал паница с коркови тапи. Дойл разряза първата, която му попаднала, и се увери, че са най-обикновени, без хитри пълнежи. Тогава писателят, по молба на магьосника, хвърлил друга запушалка в буркан с бяла багра, а самият той излязъл на разходка из квартала, надалеч от вкъщи, и размишлявал върху посланието, което трябвало да запише на връчения му лист хартия.
Дойл направил каквото му било казано, върнал се, извадил омазаната с багра запушалка и я сложил върху дъската. Тапата се задържала върху отвесната повърхнина за няколко секунди (о, знамение!), след което почнала да се движи и скоро обрисувала върху дъската тъкмо известието, което Дойл бил написал.
Писателят бил толкоз очарован, че даже последвалите пояснения на Худини, че това е просто трик, не помогнали. Отсега нататък Дойл считал илюзиониста за същински медиум.
В този ден Худини по този начин и не разкрил тайната на своя трик. Това било направено едвам по-късно, когато неговият другар Макс Берол почнал да извършва сходен трик и привлякъл вниманието на магическия историк Милбори Кристофър.
Оказало се, че всичко е в магнита, който държал в ръцете си скрития зад дъската асистент и ловкостта на основния реализатор. Худини умело заменил въпросната коркова запушалка със специфична с железна вътрешност, както и донесената записка от Дойл, като я взел в ръцете си за част от секундата, с цел да се увери, че е „ вярно сгъната “ и нищо не се вижда. Той подал листа с бележката на асистента и асистентът към този момент движел втората изцапана с багра запушалка в вярната посока.
Илюзионистът траял да разобличава спиритизма на всички места толкоз гневно, колкото Дойл продължавал да го пази. Известно време те към момента били другари, само че по-късно се случил безвъзвратен срам.
Джийн Леки решила един път вечно да обърне Худини към нейната религия и уредила той да се обади на личната си майка. Духът, който се появил при апела, нарисувал на хартия християнски кръст. Илщзионистът бил засегнат: майка му била еврейка и в никакъв случай не би си разрешила сходно нещо, което означавало, че Леки е елементарна шарлатанка! Семейство Дойл се обидили и не поканили Худини повече на посетители.
Не знаем дали това разстроило Худини, само че сигурно не трансформирало преценката му. До края на живота си той остава несклоняем герой против измамниците, които спекулират с тъгата на хората, изгубили околните си. Той не се поколебал да ги разобличава на всички места, където може, обяснявайки на хората тайните на триковете им.
