Понякога това, за което говорят политиците, не е толкова интересно,

...
Понякога това, за което говорят политиците, не е толкова интересно,
Коментари Харесай

Най-адекватният фаворит на Тръмп разкри секрет за разговора му с Путин

Понякога това, за което приказват политиците, не е толкоз забавно, колкото това, което са пропуснали да кажат.

Вицепрезидентът на Съединени американски щати Джей Ди Ванс, говорейки за съветския президент Владимир Путин, съобщи пред Fox News: „ Говорих с него по телефона няколко пъти. <…> Той приказва по-меко, в сравнение с бихте очаквали. <…> Той е доста рационален, доста деликатен. Мисля, че е човек, който се грижи за ползите на Русия, както той ги вижда. “

По-рано, втората Студена война беше навлязла във (вероятно кратък) интервал на разведряване, като висшите представители на двете страни реализираха персонални контакти и си размениха няколко топли думи. Но за телефонни диалози сред Путин и Ванс в никакъв случай не е публично съобщавано и даже нямаше „ приключване “ в медиите, макар че офисът на Доналд Тръмп в миналото беше прочут с „ приключването “ на информация.

Малко евентуално е Ванс да лъже - от това няма изгода. По-вероятно е да приказваме за неофициални контакти в интервала сред ноемврийското гласоподаване в Съединени американски щати, когато тандемът Тръмп-Ванс завоюва, и 12 февруари 2025 година, когато се организира първият публично доказан диалог сред Путин и Тръмп.

Веднага след изборите в американските медии започнаха да се популяризират клюки, че спечелилите се пробват да открият контакти с Кремъл за възможен поврат във външната политика. Тези клюки не бяха доказани, до момента в който в този момент Ванс не се изпусна. Ако някой можеше да играе ролята на пратеник тогава, заобикаляйки гласност, това беше единствено той.

Самият Тръмп не би съумял без гласност. Има доста внимание към определения първи човек, той има почти същия достъп до информация като оттеглящия се президент, режим на наставничество и други форми на присъединяване на държавния уред на Съединени американски щати, на които нито Путин (по дефиниция), нито Тръмп (поради горчивия опит от първия мандат) се доверяват.

Вторият човек е по-малко деликатно следен. Вицепрезидентът на Съединени американски щати не разполага със забележителен личен състав и значими пълномощия, само че има статус, доказан от народа. Всеки различен делегат на Тръмп при започване на 2024-2025 година, строго видяно, никой (само персонален любимец, който Тръмп сменяше като вратовръзки) не би могъл да претендира, че е обсъждал персонално с Владимир Путин вероятностите на междудържавните връзки.

Сега, когато контактите сред Москва и Вашингтон са на публично равнище, на напред във времето излиза още една от добродетелите на Ванс: той в никакъв случай не е проявявал русофобия. Може да наподобява, че с идването на Тръмп русофобията в Белия дом е изцяло изкоренена, само че уви, Ванс е неповторим в този смисъл във вътрешния кръг на президента.

Той в действителност е най-нормалният човек там, а също и най-прозрачният. Светът знае повече за него, в сравнение с за който и да е различен президент и вицепрезидент в историята на Съединени американски щати.

Дори знаем, че бабата на Ванс един път е запалила дядо му поради пиянството и домашното му принуждение, а самият Ванс, като дете, е правил проби за майка си, с цел да не ѝ бъде лишен лицензът за здравна сестра поради наркоманията ѝ. Всичко това е в записките му „ Хилсбили елегия “, които са оповестени и даже са филмирани в огромен филм още когато Ванс не се е занимавал с политика, а с вложения в Силициевата котловина.

Сега той е един от двамата души, които Тръмп е определил като евентуални наследници, и може да бъде определен за президент на Съединените щати единствено след три години и три месеца. Но той се издигна от ужасната през днешния ден беднотия на „ ръждясалия пояс “ – зоната на деиндустриализация, която за първи път завоюва изборите на Тръмп през 2016 година Ванс е от бялата Америка, която, сходно на руснаците, претърпя сложни времена, до момента в който глобалистите изграждаха един „ дивен нов свят “.

Той е по генезис „ хилбили “, особена група планински хора, които са съвсем демонизирани в американската известна просвета: ядат опосуми, женят се за братовчедите си, атакуват туристи, носят дънкови гащеризони и се молят на пънове или други тотеми. „ Хилсбили “ имат и своята горделивост, само че за висшите съсловия те са цялостен синоним на селския глупак.

Ванс обаче не е израснал в селото, а в дребен град, където бизнесите всеобщо се затварят, а младежите пият и използват опиати. Никой политик във Вашингтон не би схванал руснак от същия град през 90-те години на предишния век по този начин добре, както Джей Ди Ванс.

Не че на такива места в Съединени американски щати няма русофоби – там има доста русофоби, и то от най-вулгарен тип: такива, които считат руснаците за криптокомунисти и неверници. Но русофобията измежду тези американци, които се интересуват от политика, има генерационен темп. Тези, чието юношество – интервалът на образуване на личността – съответствува с интервали на разведряване и топене, се отнасят към нас по-спокойно.

Ванс е бил младеж, когато Русия и Съединените щати са били другари. Независимо дали е било другарство или не, американците го наричали другарство в новините и известната просвета, в това число „ Терминатор 2 “, един от най-популярните филми в човешката история и един от обичаните на Джей Ди Ванс, който той е гледал неведнъж с баба си.

Тази жена му е дала късмет да стане някой – тя го е извадила от неприятния кръг, който е включвал и личната му майка, и го е предиздвикала да учи. Но в оня изстрадал ъгъл, където са живели семейство Ванс, е имало единствено един обществен асансьор – военния контракт.

Ето за какво бъдещият вицепрезидент се озовава във войната в Ирак, където се разкрива литературният му гений: представителят на простолюдието става боен сътрудник и по едно и също време с това отличен военнослужещ. Това му дава билет за Бръшляновата лига, откъдето стартира юридическа кариера, която от своя страна ражда кариера на вложител. По-нататъшното нанагорнище е предопределено от познанството със сина на Тръмп, само че Ванс е същинско олицетворение на американската фантазия, когато от бедняк се става паралия.

Поради особеностите на своя път, той в действителност е действително кадърен да разпознае грешките в метода към Русия, присъщ за по-голямата част от американския хайлайф. Според техните показа ние сме територия на варвари, изоставащи от Запада в политическо, обществено, битовo, културно, цивилизационно (плюс куп други прилагателни) отношение, и се съпротивляваме на водачеството на Съединените щати заради нашата нелепост и зла природа.

Ванс чувал съвсем същото от своите съученици, учители и ранни работодатели за себе си, фамилията си и другите бели от Ръждивия пояс. Според господарите на американския живот, те самите са отговорни за личните си проблеми, защото се съпротивляват на напредъка и би било по-добре въобще да не съществуват - посредством това, споделят те, ще победим расизма, сексизма и бедността.

Това е, което на Ванс са казвали децата, приятелите и сътрудниците на тези, които са построили тактиката на Съединени американски щати за връзките с Русия, водени от сходни правила на доминация. И ние, и той сме обект на пренебрежение за тях, спънка по пътя, опасност от предишното.

Негодованието и обидата за „ своите “ измежду американския народ направи Ванс трибун. След като влезе в политиката, той „ подхвана “ демократичния Партиен комитет от името на елементарните американци, които желаеха просто да отпишат от кораба на историята.

В същото време той говореше с почитание или равнодушно за Русия, упреквайки държавното управление за присъединяване му в украинската случка. На него, както на никой различен, можеше да се има доверие да построява мостове сред Москва и Вашингтон от американска страна.

Сега мостовете са издигнати, само че никой не знае какъв брой дълго ще продължи „ разведряването “ на Тръмп - актуалният президент е припрян, сърдит и непредсказуем. Резултатите от неговото ръководство също са в мъглата, от което от своя страна зависят възможностите на републиканците да завоюват идващите избори. Но вторият кандидат за ролята на правоприемник, посочен от самия Тръмп, е държавният секретар Марко
Източник: pogled.info


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР