Понякога това, което е най-често срещано, е най-забележително. За тези

Понякога това, което е най-често срещано, е най-забележително. За тези от нас, които живеят в град или предградие, типичният ден стартира със ставане от (памучни) чаршафи, скок под душа за бързо измиване със сапуни (на основата на палмово масло), обличане на (памучни) ризи и панталони, пиянство на топла напитка (кафе или чай) и по-късно ястие на (сладка) зърнена закуска или конфитюр, може би последвано от сандвич с модифицирано месо (от соя), опакован в пластмаса (от изкопаеми горива).

Това, което се разказва като нормален ден в живота на стотици милиони градски поданици по света, ден, който преживявате година след година, без да се замисляте, в действителност е знамение, основано не на последно място от зашеметяващото разширение на стоковите граници през последните 600 години. Почти всички артикули, които са главните съставки на вашия утринен обред, идват от места, които са надалеч от вкъщи ви. Памукът най-вероятно е бил отгледан в Китай, а палмовото масло - в Индонезия или Малайзия; кафето може би е било събрано в Гватемала, чаят - в Индия, захарта - в Австралия, а соята - в Бразилия, до момента в който петролът може би е бил изпомпан от пясъка в Саудитска Арабия.

Ускореното произвеждане на артикули е резултат освен от въодушевената от науката интензификация на производството, само че и от голямото разширение на границите на стоките на нови континенти, страни и райони. Макар че нормално не сме наясно с тези потоци - даже в статистическото показване на актуалната ни стопанска система, доминирана от промишлеността и услугите, те играят незначителна роля - тяхното влияние въпреки всичко е трагично, както демонстрира един незадълбочен взор към " международната провинция ".