Понякога София се буди с онзи особен академичен шум —

Понякога София се буди с оня необикновен научен звук — не от трамваи и клаксони, а от стъпките на хора, които носят традиция. Такъв беше и този ден. Под есенното небе, пред вековните колони, Софийският университет още веднъж подвигна своя глас — спокоен, достоен и неизменим — с цел да означи празника на своя патрон, св. Климент Охридски.

Академичният съвет, воден от ректора проф. Георги Вълчев, сервира венци пред паметника на светеца. Цветя бяха положени и пред фигурите на тези, без които днешният университет нямаше да съществува — братята Евлоги и Христо Георгиеви. И, както повелява традицията, бе почетена паметта на преподавателите и студентите, починали по време на Балканските войни.

Тези жестове тежат повече от протокол — те са спомен за хора, които са дали познание, време, сили и живот, с цел да има България университет, заслужен за своето име.

Като ученик на СУ не мога да не насочва едно благопожелание към ректора проф. Вълчев: макар девалвацията на полезностите, макар странното финансиране през годините и макар изкушението младите да търсят бъдеще другаде — да успее да резервира пламъчето на Климент Охридски – да продължи да свети по този начин, както е величие за генерации преди нас.

Не знам друга европейска столица, в която университетът да е по-величествен от царския замък

Но София е такава. И това единствено по себе си е монумент — не от камък, а от отношение към знанието. Нашите предшественици са вложили великолепие там, където са виждали смисъл. Ние през днешния ден единствено би трябвало да го пазим.

Нека този пламък да гори в нас, тъй като това е единственият сигурен път към светлата страна — пътят на знанието, упорството и достолепието. Да, ще бъде мъчно. Вероятно и оскъдно. Може би самотно. И, без подозрение — постоянно незаслужено. Награда не се планува.

И все пак този избор непроменяемо ще ви прави щастливи.
Щастието не е в това, което нямате, а да се усмихвате на това, което имате!

Димитър Димитров / SafeNews