Понякога си мисля, че ние тук, в държавата ни, живеем

Понякога си мисля, че ние тук, в страната ни, живеем някакъв успореден, извънземен живот на нормалността. Основно това се случва, когато челно ме замерят с безочливост, експанзия и цинизъм като този на родителите на малолетните и малолетни впиянчени убийци от Видинско, затрили човек поради половин шише ракия.

В такива случаи се сещам за думите на един огромен български интелектуалец, който преди време ми сподели:

" Не се заблуждавай, простакът ражда тъпанар и го възпитава като тъпанар ".

Тогава думите му ми се сториха цинични, а през днешния ден ги считам за правилни и показателни.
Прав е и престъпният психолог Тодор Тодоров, който тази заран в ефира на Нова тв изиска родителите на арестуваните четирима за убийството да понесат наказателна отговорност. Така мисля и аз. Крайно време е все от някъде да стартира да се построява съзнание за вярно и погрешно, за ред и правила в обществето, които би трябвало да се съблюдават, изключително от живеещите ни съграждани в гета или пръснати из селата, самонастанили се в изоставени къщи. И щом това не се случва в фамилиите им, то цялото ни общество би трябвало да се раздвижи най-сетне, тъй като такива двукраки вредят на всички ни и никой не е застрахован.
Разбира се, че не става въпрос единствено за представителите на един избран етнос, а за всички, които нямат съзнание за живот в общественост и газят с кални ботуши всевъзможни порядки.



Повече от тревожна е наклонността на увеличение на броя на закононарушенията, осъществявани от малолетни и малолетни българчета от година на година, сочат данни на Национален статистически институт.

Според аналитиците, тези подрастващи са, меко казано, от фамилии с нападателни и криминогенни характерности. Ето за какво те би трябвало да понесат отговорност с цялата суровост на наказателния закон.
И, за Бога братя, както споделяше един някогашен наш министър председател, не е ли извънредно време да се обърне по-прецизно внимание на проблемите в най-бедния европейски регион - Северозападният, където царува тотална съсипия, която, вЕрвайте ми, никак не е демократична, нищо че пристигна вследствие на така наречен " 33-годишен либерален преход ". 
През тези години " червени ", " сини " и всевъзможни партийци разкостиха предприятията там и опциите за работа. Някои безусловно емигрираха или се преселиха в други краища на родината си, само че огромна част останаха по родните си места без работа, без вяра и...с доста ракия, която могат да си създават и от диворастящи плодове. Винаги под въздействие или поради огнената течност мнозина там се трансформират безусловно в скотове, които живеят в изоставени селскостопански дворове и се хранят със смески, които и животните не желаят да ядат.

Престъпленията, които " създават " в множеството случаи остават неразкрити и ненаказани.

Така стана и с една прелестна българска учителка по пиано- Емилия Бузова, баба на наша колежка. Поради мърлявата работа на полицията и следствието, упрекнатият за убийството й изрод, беше оневинен. Писах в детайли за това следващо безсрамие преди близо 7 години. 
Но такива случаи се повтарят непрестанно и безпределно, тъй като до през днешния ден няма ефикасни санкции за нарушителите и техните родители. Те пък щом възпитаниците им са стигнали до тук, очевидно нямат никакво съзнание и възприятие за виновност. По онези/ и не само/ краища бодро си рецитират " Ракийчице блага, я те пием за цер, а ти ме правиш на дзвер " и не престават напред, тъй като за тях ракията е по-ценна от живота, който познават...
Та, господа някогашни и сегашни управници, не ви ли е срамно, не ви ли е тъжно за тези българи/европейци? Или предпочитате да цапнете по една ракия и да не мислите!