Понякога си мисля, че мозъкът ми е настроен срещу мен.

Понякога си мисля, че мозъкът ми е надъхан против мен. По различен метод не мога да си обясня сходни разговори в главата ми преди сън:

Аз:

– Край, време е за сън.

Мозъкът:

– Ей, дребосъче, а знаеш ли, че в случай че се опиташ да разпознаеш тембъра на своя интуиция, то няма да намериш никакви съвпадения с твоя глас или с гласа на познатите ти?

– Не, не знам! Остави ме на мира!

– А не се ли страхуваш да не се задушиш а сън

– И за какво пък би трябвало да се задуша?

– О, ти би трябвало да ставаш в 6 сутринта, хайде, какъв брой е часът?

– Полунощ. Няма да се съумя, алармата е нагласена.

– А тъкмо ли е нагласена?

– По дяволите… – ставам, поглеждам часовника – Да, нагласена е.

– О, в този момент се сещам. Днес в предаването на Гала говореха за инфаркт по време на сън, не се ли страхуваш?

– Млъквай, остави ме да поспя!

– Братле, братле, гледай какво ще ти покажа. Опитай се да си затвориш очите и да се фокусираш върху една точка. Ето-о-о-о, получава се…

– Да, готино е, а в този момент непосредствено задрямвам.

Тъкмо стартира да се увличам, когато следва добавка:

– О, а я чакай да направя по този начин все едно те удря токов удар? Охо, по какъв начин подскочи! Ама че смешно!

– Копеле, какъв брой още ще продължаваш?! – викам по себе си в три през нощта.

– Добре, добре, прекосяваме в латентен режим…