Понякога си мисля, че големият проблем на нашето общество е

Понякога си мисля, че огромният проблем на нашето общество е в пренавиването. Когато една пружина се пренавие, стартира да се разтяга и скача по всички страни, до момента в който не се сгъне неподвижно на земята. Или дете, на което бащата му потопи пръст в чашата, знаете, има сънародници топят пръст даже и на децата. Да пробват какъв е усетът на зрелостта. А тя нормално мирише на алкохол.

Българското пренавиване е мисълта, че нещо би трябвало да се случи непременно и наложително. Това пренавиване е причина брат с брата да се раздели поради подялба на къща на далечна вуйна и народен представител депутата да заплаши отново поради подялба, само че за нещо евентуално по-голямо. Като към момента младеж ви споделям - нищо не е непременно.

Светът не стартира и не свършва с обединението, която става жертва сама на себе си. Ако не ни харесва хода на Слави Трифонов и " ИТН " от тази седмица, неговият политически план просто ще тръгне към своя бърз залез. Защото в политическата вселена няма вакуум - една звезда угасва, ражда се друга. И нищо от това не е съдбовно. Светът няма да свърши, нито пък България, която е прекосявала през доста, но доста по-тежки времена и е трябвало да взима доста по-тежки решения, които с изключение на с стопански земетресения са били свързани с десетки хиляди жертви.

Ако погледнем на събитията от седмицата като на тест за зрялост на българските политици, ще забележим, че те се държат като " радостни деца ", които се вършат на огромни политици. Емоции и хлъзгане по повърхността, съпроводено с надменност, доста звук и показно - кой е бабаита в квартала. А главният проблем, с изключение на политически, е и очевидно на личностно равнище. Липсва почитание сред част от съдружните сътрудници - не се харесват, само че по-важното - не се почитат, ненавиждат се - като че ли няма война, няма висока инфлация в Европа и България, няма потребност от единодушие...

" Какво е пожарникар, деца "?, попитали на матурата четвъртокласниците. Не било човек, който гаси пожари, а било специалност с служебен код. " Какво е народен представител, деца? ", може да попитат следващата година. И, деца, единствено да не отговорите, че това е специалност.

Има нещо доста детско в метода, по който се развиха нещата тази седмица. Дори се разхвърчаха и салфетки. Досущ като на фолк празненство, през медиите прелетя и листче с " Плана Македония ". Къде си бе, Сталин, здрасти Чърчил! Европа на салфетка ли разделяме още веднъж? 75% въздействие за нас, 25% за вас.

Сега нашето общество би трябвало да покаже имаме ли сили да излезем от тази обстановка без огромни вреди. Картината въобще не е розова, тъй като сега всеки е против всеки, а думата " разцепление " се трансформира в предписание. Но в случай че в Народното събрание " пеят, скачат радостни деца ", това не значи, че ние като зрели хора не би трябвало да ги побутваме в вярната посока.

Защото не знам за мъка, само че веселбата може да ни излезе през носа. Типично по нашенски - с цел да е радостно, някой би трябвало да плаче. И в най-веселата част, потеглят най-тъжните песни. Тогава всички плачат.