Марин от пейката: когато човекът до нас се нуждае не от съжаление, а от шанс
Понякога ориста е жестока, от време на време обществото – още повече. Но най-болезнено е, когато равнодушието ни наподобява по-естествено от човечността.
Такъв е казусът на Марин – възрастен мъж, който дни наред спи по пейки, под дървета, пред блокове. Мъж, за който някои споделят, че „ самичък си е отговорен “, а други – че просто е един добър човек, изпаднал в неволя. Мъж, който нощува на земята с патерица до себе си, а минувачите го подминават, тъй като наподобява „ като пийнал “.
Ситуацията: Марин беше открит на земята, без опция да стане. Сам. Изтощен. Прегрят. Подминат от десетки. Един човек му подаде ръка – оказа помощ му да седне, да се нахрани, да се стопли. Даде му нови облекла. Предложи душ. Марин одобри. Но със позор. Със свито достолепие, не с протегната ръка.
Кой е Марин? Според мнения в обществените мрежи:
Имал е фургон, обзаведен от хора с положително сърце. Бил е изпъден след тъжба, тъй като „ димът от комина пречел “. Спял е пред блок 235, пред кафене, по ъгли и под навеси. Имал е и сложни моменти – посягал е към алкохола. Но... кой не се е сривал, когато остане без покрив?
Какво желае в този момент? Не проси. Не моли. Просто не отхвърля помощ, когато я получи с човешко отношение. Готов е да си постави нови облекла, да се изкъпе, да стартира начисто. Това не е малко. Това е късмет.
Ако някой има информация за околните му от Етрополе, за неговото минало, за това къде би могъл да получи заслон или работа – споделете. Ако имате опция – помогнете. Ако нямате – просто не го подминавайте.
Ето целия пост на Christopher Asenov, оповестен във Фейсбук групата Квартал Борово:
Днес попаднах инцидентно на този човек, който беше паднал на земята и не можеше да стане. Помогнах му да стигне и седне на пейката, след което ми показа че съвсем цяла нощ е бил на земята, тъй като хората са си мислели че е пийнал и просто си лежи. Има проблем с крайници и е с патерица. Дадохме му храна, вода и облекла. Спи на пейката, твърди че има близки в Етрополе, само че постоянно го гонят (не ми показа защо) и още веднъж се озовава на улицата. Разбрахме се на следващия ден да пристигна да си вземе душ (беше го позор да го направи днес) и да си постави новите облекла. Мисля, че ще успеем да му помогнем с работа и място на което да живее, само че ми се искаше да попитам в случай че някой знае нещо за него или просто някаква информация, тъй като премълчаването на някои неща не знам дали са от боязън или има друга причина. На пръв взор индивида наподобява че не пие алкохол или да взима опиати, на 60 години е и дава тип на почтен човек.
Марин не е просто „ скитник “. Той е човек. С име, с история, със сълзи, със страхове, със позор. Може да не променим живота му напълно. Но можем да създадем по този начин, че да не спи самичък на земята идната нощ. И това към този момент е задоволително. За да потвърдим, че към момента сме хора.
Такъв е казусът на Марин – възрастен мъж, който дни наред спи по пейки, под дървета, пред блокове. Мъж, за който някои споделят, че „ самичък си е отговорен “, а други – че просто е един добър човек, изпаднал в неволя. Мъж, който нощува на земята с патерица до себе си, а минувачите го подминават, тъй като наподобява „ като пийнал “.
Ситуацията: Марин беше открит на земята, без опция да стане. Сам. Изтощен. Прегрят. Подминат от десетки. Един човек му подаде ръка – оказа помощ му да седне, да се нахрани, да се стопли. Даде му нови облекла. Предложи душ. Марин одобри. Но със позор. Със свито достолепие, не с протегната ръка.
Кой е Марин? Според мнения в обществените мрежи:
Имал е фургон, обзаведен от хора с положително сърце. Бил е изпъден след тъжба, тъй като „ димът от комина пречел “. Спял е пред блок 235, пред кафене, по ъгли и под навеси. Имал е и сложни моменти – посягал е към алкохола. Но... кой не се е сривал, когато остане без покрив?
Какво желае в този момент? Не проси. Не моли. Просто не отхвърля помощ, когато я получи с човешко отношение. Готов е да си постави нови облекла, да се изкъпе, да стартира начисто. Това не е малко. Това е късмет.
Ако някой има информация за околните му от Етрополе, за неговото минало, за това къде би могъл да получи заслон или работа – споделете. Ако имате опция – помогнете. Ако нямате – просто не го подминавайте.
Ето целия пост на Christopher Asenov, оповестен във Фейсбук групата Квартал Борово:
Днес попаднах инцидентно на този човек, който беше паднал на земята и не можеше да стане. Помогнах му да стигне и седне на пейката, след което ми показа че съвсем цяла нощ е бил на земята, тъй като хората са си мислели че е пийнал и просто си лежи. Има проблем с крайници и е с патерица. Дадохме му храна, вода и облекла. Спи на пейката, твърди че има близки в Етрополе, само че постоянно го гонят (не ми показа защо) и още веднъж се озовава на улицата. Разбрахме се на следващия ден да пристигна да си вземе душ (беше го позор да го направи днес) и да си постави новите облекла. Мисля, че ще успеем да му помогнем с работа и място на което да живее, само че ми се искаше да попитам в случай че някой знае нещо за него или просто някаква информация, тъй като премълчаването на някои неща не знам дали са от боязън или има друга причина. На пръв взор индивида наподобява че не пие алкохол или да взима опиати, на 60 години е и дава тип на почтен човек.
Марин не е просто „ скитник “. Той е човек. С име, с история, със сълзи, със страхове, със позор. Може да не променим живота му напълно. Но можем да създадем по този начин, че да не спи самичък на земята идната нощ. И това към този момент е задоволително. За да потвърдим, че към момента сме хора.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ