Понякога професията и призванието се препокриват. Тогава виждаме хора, които

Понякога специалността и призванието се препокриват. Тогава виждаме хора, които обичат да вървят на работа, стараят се, покоряват нови върхове и... възрастта не им пречи.

Да си футболен треньор не е елементарно. Но когато си разкрил, че това е признанието ти, няма какво да те откаже. Спортният хъс пък непрекъснато ти дава порив към нови победи. Дори да си на 84 години!



Ако питате Ахмед Дегирменджич от Босна и Херцеговина - това е една страхотна възраст да получиш " А " лиценз за своята специалност. Точно по този начин! На 84 години той не си е помислил да стопира да предава своите познания на играчите си и даже се усъвършенства.

Ахмед до неотдавна беше отпред на втородивизионния босненски " Ступчаница " от град Олово. След това се посвети на ученето.

" Мисля си, че съм най-старият треньор в района. Не се сещам за различен, всички са млади. На 11 октомври се разделих със " Ступчаница " и оттогава съм без тим. Няма да споделям аргументите, само че се разделихме като другари ", изяснява Ахмед пред босненската телевизия " N1 ".

Специалистът е роден през 1937 година Треньорската му кариера е предшествана от такава на футболист. Играл е за своя обичан " Ступчаница ", само че травма в коляното поставя завършек на кариерата му, когато е единствено на 24 години.

За малко работи като преподавател по физическо образование в Олово, а по-късно локалният клуб го кани да бъде треньор на " Ступчаница ".

" Разпуснах старите футболисти и взех някои от учениците си. След година успяхме да се класираме в регионалната група на Сараево, а след две - в Трета дивизия на Югославия ", спомня си първите си стъпки Ахмед.

Треньорската работа се оказва не толкоз доходоносна. Освен със схемата на игра, младият експерт би трябвало да се занимава и с... логистика.

" Продавах остаряло желязо, проведох разнообразни томболи... и това единствено, с цел да можем да съберем пари и да си осигурим транспорт за идващия мач. По-късно ни купиха рейс. Беше огромно събитие ", сеща се той.

Ахмед даже се среща с президента на Югославия Йосип Броз-Тито, само че не поради футболни триумфи.

" С момчетата тренирахме до една бензиностанция и видяхме, че един автомобил се възпламени. Беше доста покрай цистерната. Можеше да изпепели половината град Олово. Затичахме се и го изгасихме. Наградиха ни със 7 дни в хотел " Славия " (един от най-модерните за времето си в Югославия) в Белград. Тито се срещна с мен и с капитана ", споделя той.

Господин Дегирменджич има богата кариера. Освен " Ступчаница ", той управлява още няколко босненски тима от долните дивизии в разнообразни градове - Вогошча, Семизовац, Горажде, Кладан и други. За малко даже се подвизава в Дания. Хвали се, че точно работата му там му обезпечава добра пенсия и опция да гледа на треньорската специалност като на занимание. Както и да не стопира да учи.

Всъщност от няколко дни Дегирменджич може да води и тимове от Първа дивизия в Босна и Херцеговина, защото мина сполучливо през курс и взе " А " лиценз.

" Винаги съм бил добър възпитаник. Аз съм с 40 години по-стар от най-стария треньор в курса. Малко ме е позор да приказвам с преподавателите, тъй като и те са по-млади от мен, а ми преподават нещо, което работя от 60 години. Но пък постоянно има какво да се научи във футбола. И в този момент изучавам! Това е необятна област. Доста я подценяват, само че е мъчно да избереш точната тактичност. Трябва доста да работиш! " споделя през днешния ден експертът.



Той е спокоен, че има на кого да съобщи своя поминък. Синът му Ясмин Дегирменджич също неотдавна получи лиценз. Е, не е " А ", като на татко му, само че пък е " Б ", което е добре за неговите 56 години!