Днес не ми се излиза и смисълът да опиташ, за да живееш
" Понякога нямаш различен избор. Въпреки мисълта, че всичко е казано и написано, е нужно да се вдъхновиш, да стъпиш върху раменете на колоси и да повярваш, че това, което имаш да казваш, е ново, скъпо и друго. Понякога в действителност нямаш различен избор, тъй като другояче ще полудееш и ще се съсипеш, в случай че не го направиш. Ако имаш пристрастеност и обсесия по нещо, в каквато и да е сфера, е нужно да действаш. Така живееш ".
Това споделя младата писателка Неда Узунколева, авторка на романа " Днес не ми се излиза " пред Mediapool в диалог, отдаден на интернационалния ден на книгата.
Неда Узунколева написа своя разказ още на 19-годишна възраст, Сн. Яна Лозева
Преди 10 години, когато е едвам на 19 година, Неда е окрилена от триумфа на нейното есе " Така се живее ", което печели конкура " Протест и смисъл ", проведен от Тогава тя, взима смелото решение да напусне компетентност " Скандинавистика " и да напише своя първи разказ.
" Другото доста значимо в този миг беше, че с приятелите ми непрекъснато говорехме по какъв начин ще създадем нещо велико, по какъв начин нещата занапред стартират, а внезапно след края на гимназията попаднах в някакъв вакуум. Сблъскваш се с действителния живот. Разбираш, че нищо не те чака и нищо няма да ти бъде обещано ".
Неда подхожда дисциплинирано и написва романа за 5 седмици. След това изпраща ръкописа на няколко издателства, само че те отхвърлят да го разгласяват.
" Чисто и откровено взех решение за себе си, че просто това не е задоволително добър дебют. Аз постоянно съм желала да бъда публицист, постоянно съм имала някаква обсесия от книгите, и макар че и тогава и в този момент не е изключително мъчно да издадеш книга самичък, взех решение, че един дебют би трябвало да бъде в действителност добър и метафорично затворих ръкописа в шкафа ", споделя Неда.
След това записва " Журналистика ", развива се, сменя работи и не стопира да написа за себе си, само че романът стартира да я преследва. Непрестанно вижда знаци, които ѝ припомнят за пасажи от книгата, спомня си цитати на героите.
" Започна да ми тежи даже физически. Казах си, че все пак желая този разказ да излезе. Кандидатствах по стратегия " Дебюти " на Национален фонд Култура и откакто бях утвърдена, ми предложиха за редактор Або от издателство " Рива " ", споделя писателката.
Тя взема решение да даде ръкописа в чист вид подобен, какъвто е бил преди 10 години. И в действителност Або харесва историята, двамата съвсем не трансформират сюжета, а работят стилистично върху текста. И по този начин през март 2024 година, 10 години по-късно от щемпел излиза " Днес не ми се излиза ".
Фраза, която всеки един е казвал най-малко един път в живота си. Но " Днес не ми се излиза " е в действителност друга и скъпа книга. Дългото и очакване да излезе " от шкафа " си заслужава, тъй като романът печели две от най-престижните награди за дебютна литература в България – " Пегасът " от " Южна пролет " и премията " Перото ".
За индивида, творчеството и за какво си коства да опитаме
В романа се преплитат три човешки ориси на радикално разнообразни персони – 50-годишна психоложка, захласната от кариерата си, която схваща, че е болна от рак, младо, потиснато 20-годишно момиче и един възрастен, безравстен, само че талантлив режисьор. Чрез историите на тримата герои Неда преглежда въпросите за индивида, творчеството, природата на изкуството и за какво си коства човек да пробва. Теми, които не престават да вълнуват писателката и до през днешния ден.
Може би най-провокативен е обликът на режисьора, тъй като слага пред читателите редица въпроси и моралната алтернатива дали е нужно да има разграничаване сред създателя и неговата персона. Неда основава този облик, защото възприема себе си за притеснителна и от време на време даже малодушна и постоянно премисля дали не е обидила някого, а ѝ се желае да огледа живота през очите на един безпардонен, нахален, само че безпределно надарен човек. Любовта ѝ към киното, възпитана от майка ѝ още през детските години на Неда, я кара да избере облика на режисьор.
Той е амалгама от някои от обичаните режисьори на Неда и истории от техния живот - Райнер Вернер Фасбиндер и Ингмар Бергман. С него писателката слага въпроса: " Можем ли да извиним дейностите на един човек, тъй като е надарен ".
" Постоянно обмислям върху този въпрос. В момента и климатът е друг. В предишното някои неща са се разрешавали на разнообразни артисти и музиканти, които са били са статут на полубогове. Те са могли да вършат всичко и да се разминат с всичко. Сега нещата са разнообразни и това е за положително, тъй като никой няма право да унижава и да проваля нечий живот. Четох изявление на актрисата Зоуи Кравиц, която споделя, че харесва филмите на Полански и го намира за популярен режисьор, макар че всички знаем какво е направил. За мен това са две действителности, които съществуват редом. Един човек може да има такава светлина и да сътвори красиво изкуство, което да бъде оценено, и в същото време да има подобен мрак и да предизвиква болежка на друго човешко създание. Дали би трябвало да забраним творчеството на тези хора – не, сигурно не. То би трябвало да съществува, само че би трябвало да знаем и за сянката, която е зад него ", споделя Неда.
Младото момиче в романа (Катерина) е сборен облик на Неда и нейните другари, " тъй като в тях е имало такава жадност за живот, само че и голямо обезсърчение ". Тя се влюбва във филмите на режисьора. Психоложката е контрапункт на другите двама персонажи, само че точно тя е свързващото звено. Чрез нея се слага и тематиката за " преминаващия около теб живот ".
Книгата обаче оставя ослепителен отпечатък и с тематиката за риска и аргументите, заради които си коства човек да опита.
" Или ще съумея, или ще се проваля, няма различен вид, само че каквото и да е, би трябвало да се опита ", мисли си младата Катерина. А по-късно разсъждава: " Заради шанса да бъда жива съм длъжна да опитам ".
А съгласно Неда, когато имаш обсесия по нещо в каквато и да е сфера, би трябвало да действаш и да продължаваш да правиш това, което харесваш.
" Тази тематика се повтаря през романа - просто би трябвало да се живее. Понякога не е нужно да го вършим с самоувереност и със размах, а просто да се разсънваме и да изкарваме някак деня на нашия най-малко. За живота е значимо да продължим. Животът не е като кино лентата или книга. Той е доста по-фрагментиран, формиран е от доста по-малки елементи, тъй че продължаваш напред, само че и не трябва да изпускаш задачата от взор, както в действителност направих аз през тези 10 години. Винаги в мозъка ми се резервира мисълта, че ще продължа да пиша. Никога не съм серпантина да го мисля, и когато книгата излезе и получих премиите, беше една персонална победа и бях доста щастлива ", споделя Неда.
Любовта към литературата
Неда стартира да чете в действителност интензивно към 8. клас, а точно любовта ѝ към литературата я насочва към филантропично учебно заведение и даже скоро по-късно сменя гимназията, тъй като не е удовлетворена от учителката по литература. Тя обаче обича да написа още от дете, а с времето това да стане публицист се трансформира в нейно съкровено предпочитание, а родителите ѝ я предизвикват да не стопира да се интересува от това, което обича и я вълнува.
" Независимо какво ми се случва, колкото и да потъвам, аз мога да пиша ". Това не са единствено мисли на младата Катерина в романа. Това съм аз. Родителите ми в никакъв случай не са ме карали да чета принудително или нещо сходно. Това се случи естествено и по тази причина и още ме вълнува природата на гения и от кое място идва тя. Въпреки че съм уверена, че дисциплината и характерът са по-значими, а геният е дребна част от пъзела, без него или без откровения интерес също не може да има положителни резултати ", споделя Неда.
Четенето продължава да бъде обичаното ѝ занятие и би се чувствала добре, в случай че може да прави това непрекъснато.
" За мен четенето е бягство от действителността, безусловно изключване от нея, само че в това време опознаваш същата тази реалност по-добре посредством книгите и когато се завърнеш в нея, ти си по-подготвен за живота ", споделя Неда.
Тя живо се вълнува от другите взаимовръзки в книгите, само че и в живота на писателите. Харесват ѝ мистификациите и неслучайно е обожател на творчеството на Ромен Гари. Обича книгите на Кристофър Ишъруд, изключително " Сбогом на Берлин " и " Лъвове и сенки ", както и творчеството на Мишел Уелбек и това на Анджей Стаушак, който съгласно нея е " полският Керуак ". А " Моята персонална битка " на Карл Уве Кнаусгор е измежду най-важните книги в живота ѝ до момента.
Голям отпечатък върху нея оставя и Франсоаз Саган, която също написа своя първи разказ " Добър ден, горест " като младеж и реализира огромен триумф на толкоз нежна възраст, макар клишето, че " с цел да бъдеш добър публицист, би трябвало да имаш житейски опит ".
" Тя написа " Добър ден, горест " на осемнадесет и провокира безусловно международен взрив. Когато разбрах това, си споделих, че е допустимо. Всъщност, това също ме въодушеви да напиша романа си на 19 година Много желаех да наподобявам на Саган и може би се получи със забавяне ", споделя Неда.
Но в случай че в интернационалния ден на книгата, може да предложи единствено една творба, авторката на " Днес не ми се излиза " би избрала " Папагалът на Флобер " на Джулиан Барнс.
" Това е по едно и също време разказ, есе, биография и литературна мистерия. В същото време е доста красиво написана, занимателна и иронична книга. А и става въпрос за Флобер, който също е един от най-великите. Никой не написа като Флобер, както споделят, той трансформира романа в лирика ", акцентира младата авторка.
Това споделя младата писателка Неда Узунколева, авторка на романа " Днес не ми се излиза " пред Mediapool в диалог, отдаден на интернационалния ден на книгата.
Неда Узунколева написа своя разказ още на 19-годишна възраст, Сн. Яна Лозева
Преди 10 години, когато е едвам на 19 година, Неда е окрилена от триумфа на нейното есе " Така се живее ", което печели конкура " Протест и смисъл ", проведен от Тогава тя, взима смелото решение да напусне компетентност " Скандинавистика " и да напише своя първи разказ.
" Другото доста значимо в този миг беше, че с приятелите ми непрекъснато говорехме по какъв начин ще създадем нещо велико, по какъв начин нещата занапред стартират, а внезапно след края на гимназията попаднах в някакъв вакуум. Сблъскваш се с действителния живот. Разбираш, че нищо не те чака и нищо няма да ти бъде обещано ".
Неда подхожда дисциплинирано и написва романа за 5 седмици. След това изпраща ръкописа на няколко издателства, само че те отхвърлят да го разгласяват.
" Чисто и откровено взех решение за себе си, че просто това не е задоволително добър дебют. Аз постоянно съм желала да бъда публицист, постоянно съм имала някаква обсесия от книгите, и макар че и тогава и в този момент не е изключително мъчно да издадеш книга самичък, взех решение, че един дебют би трябвало да бъде в действителност добър и метафорично затворих ръкописа в шкафа ", споделя Неда.
След това записва " Журналистика ", развива се, сменя работи и не стопира да написа за себе си, само че романът стартира да я преследва. Непрестанно вижда знаци, които ѝ припомнят за пасажи от книгата, спомня си цитати на героите.
" Започна да ми тежи даже физически. Казах си, че все пак желая този разказ да излезе. Кандидатствах по стратегия " Дебюти " на Национален фонд Култура и откакто бях утвърдена, ми предложиха за редактор Або от издателство " Рива " ", споделя писателката.
Тя взема решение да даде ръкописа в чист вид подобен, какъвто е бил преди 10 години. И в действителност Або харесва историята, двамата съвсем не трансформират сюжета, а работят стилистично върху текста. И по този начин през март 2024 година, 10 години по-късно от щемпел излиза " Днес не ми се излиза ".
Фраза, която всеки един е казвал най-малко един път в живота си. Но " Днес не ми се излиза " е в действителност друга и скъпа книга. Дългото и очакване да излезе " от шкафа " си заслужава, тъй като романът печели две от най-престижните награди за дебютна литература в България – " Пегасът " от " Южна пролет " и премията " Перото ".
За индивида, творчеството и за какво си коства да опитаме
В романа се преплитат три човешки ориси на радикално разнообразни персони – 50-годишна психоложка, захласната от кариерата си, която схваща, че е болна от рак, младо, потиснато 20-годишно момиче и един възрастен, безравстен, само че талантлив режисьор. Чрез историите на тримата герои Неда преглежда въпросите за индивида, творчеството, природата на изкуството и за какво си коства човек да пробва. Теми, които не престават да вълнуват писателката и до през днешния ден.
Може би най-провокативен е обликът на режисьора, тъй като слага пред читателите редица въпроси и моралната алтернатива дали е нужно да има разграничаване сред създателя и неговата персона. Неда основава този облик, защото възприема себе си за притеснителна и от време на време даже малодушна и постоянно премисля дали не е обидила някого, а ѝ се желае да огледа живота през очите на един безпардонен, нахален, само че безпределно надарен човек. Любовта ѝ към киното, възпитана от майка ѝ още през детските години на Неда, я кара да избере облика на режисьор.
Той е амалгама от някои от обичаните режисьори на Неда и истории от техния живот - Райнер Вернер Фасбиндер и Ингмар Бергман. С него писателката слага въпроса: " Можем ли да извиним дейностите на един човек, тъй като е надарен ".
" Постоянно обмислям върху този въпрос. В момента и климатът е друг. В предишното някои неща са се разрешавали на разнообразни артисти и музиканти, които са били са статут на полубогове. Те са могли да вършат всичко и да се разминат с всичко. Сега нещата са разнообразни и това е за положително, тъй като никой няма право да унижава и да проваля нечий живот. Четох изявление на актрисата Зоуи Кравиц, която споделя, че харесва филмите на Полански и го намира за популярен режисьор, макар че всички знаем какво е направил. За мен това са две действителности, които съществуват редом. Един човек може да има такава светлина и да сътвори красиво изкуство, което да бъде оценено, и в същото време да има подобен мрак и да предизвиква болежка на друго човешко създание. Дали би трябвало да забраним творчеството на тези хора – не, сигурно не. То би трябвало да съществува, само че би трябвало да знаем и за сянката, която е зад него ", споделя Неда.
Младото момиче в романа (Катерина) е сборен облик на Неда и нейните другари, " тъй като в тях е имало такава жадност за живот, само че и голямо обезсърчение ". Тя се влюбва във филмите на режисьора. Психоложката е контрапункт на другите двама персонажи, само че точно тя е свързващото звено. Чрез нея се слага и тематиката за " преминаващия около теб живот ".
Книгата обаче оставя ослепителен отпечатък и с тематиката за риска и аргументите, заради които си коства човек да опита.
" Или ще съумея, или ще се проваля, няма различен вид, само че каквото и да е, би трябвало да се опита ", мисли си младата Катерина. А по-късно разсъждава: " Заради шанса да бъда жива съм длъжна да опитам ".
А съгласно Неда, когато имаш обсесия по нещо в каквато и да е сфера, би трябвало да действаш и да продължаваш да правиш това, което харесваш.
" Тази тематика се повтаря през романа - просто би трябвало да се живее. Понякога не е нужно да го вършим с самоувереност и със размах, а просто да се разсънваме и да изкарваме някак деня на нашия най-малко. За живота е значимо да продължим. Животът не е като кино лентата или книга. Той е доста по-фрагментиран, формиран е от доста по-малки елементи, тъй че продължаваш напред, само че и не трябва да изпускаш задачата от взор, както в действителност направих аз през тези 10 години. Винаги в мозъка ми се резервира мисълта, че ще продължа да пиша. Никога не съм серпантина да го мисля, и когато книгата излезе и получих премиите, беше една персонална победа и бях доста щастлива ", споделя Неда.
Любовта към литературата
Неда стартира да чете в действителност интензивно към 8. клас, а точно любовта ѝ към литературата я насочва към филантропично учебно заведение и даже скоро по-късно сменя гимназията, тъй като не е удовлетворена от учителката по литература. Тя обаче обича да написа още от дете, а с времето това да стане публицист се трансформира в нейно съкровено предпочитание, а родителите ѝ я предизвикват да не стопира да се интересува от това, което обича и я вълнува.
" Независимо какво ми се случва, колкото и да потъвам, аз мога да пиша ". Това не са единствено мисли на младата Катерина в романа. Това съм аз. Родителите ми в никакъв случай не са ме карали да чета принудително или нещо сходно. Това се случи естествено и по тази причина и още ме вълнува природата на гения и от кое място идва тя. Въпреки че съм уверена, че дисциплината и характерът са по-значими, а геният е дребна част от пъзела, без него или без откровения интерес също не може да има положителни резултати ", споделя Неда.
Четенето продължава да бъде обичаното ѝ занятие и би се чувствала добре, в случай че може да прави това непрекъснато.
" За мен четенето е бягство от действителността, безусловно изключване от нея, само че в това време опознаваш същата тази реалност по-добре посредством книгите и когато се завърнеш в нея, ти си по-подготвен за живота ", споделя Неда.
Тя живо се вълнува от другите взаимовръзки в книгите, само че и в живота на писателите. Харесват ѝ мистификациите и неслучайно е обожател на творчеството на Ромен Гари. Обича книгите на Кристофър Ишъруд, изключително " Сбогом на Берлин " и " Лъвове и сенки ", както и творчеството на Мишел Уелбек и това на Анджей Стаушак, който съгласно нея е " полският Керуак ". А " Моята персонална битка " на Карл Уве Кнаусгор е измежду най-важните книги в живота ѝ до момента.
Голям отпечатък върху нея оставя и Франсоаз Саган, която също написа своя първи разказ " Добър ден, горест " като младеж и реализира огромен триумф на толкоз нежна възраст, макар клишето, че " с цел да бъдеш добър публицист, би трябвало да имаш житейски опит ".
" Тя написа " Добър ден, горест " на осемнадесет и провокира безусловно международен взрив. Когато разбрах това, си споделих, че е допустимо. Всъщност, това също ме въодушеви да напиша романа си на 19 година Много желаех да наподобявам на Саган и може би се получи със забавяне ", споделя Неда.
Но в случай че в интернационалния ден на книгата, може да предложи единствено една творба, авторката на " Днес не ми се излиза " би избрала " Папагалът на Флобер " на Джулиан Барнс.
" Това е по едно и също време разказ, есе, биография и литературна мистерия. В същото време е доста красиво написана, занимателна и иронична книга. А и става въпрос за Флобер, който също е един от най-великите. Никой не написа като Флобер, както споделят, той трансформира романа в лирика ", акцентира младата авторка.
Източник: mediapool.bg
КОМЕНТАРИ