Понякога най-силните истории не идват от големите новини, а от

Понякога най-силните истории не идват от огромните вести, а от тихите жестове на съпричастност. Една елементарна вечер се трансформира в малко знамение за едно заблудено коте. Без драма, без показност – просто навременна реакция, човещина и сърце. Това е роман за тези моменти, в които нещо същинско се случва, тъй като някой е споделил „ Идвам “, вместо „ Не е моя работа “.

Случката показа Фондация за Защита Правата на Животните - Чернобял в обществената мрежа:

„ Тази вечер желая да ви опиша една история за това, по какъв начин дружно можем повече, когато не извъртаме глави. Получавам позвъняване от комшия:

Той - трябваш ми!

Аз - кучета и котки неща, няма къде да ги прибера

Той - аз ще го взема

Аз - къде си

Той - тук до магазина с кучето и две деца, които лягат по платното, мрачно е, някой ще ги удари и едно коте под похлупак на кола.

Аз - пристигам

Отивам на място, обаждам се на 112 и тук желая да благодаря, че одобриха сигнала и го предадоха на #МВРСтараЗагора, които ги помолих да се свържат със притежателя на автомобил СТХХХХРМ, в случай че може да слезе, да отвори капака на колата. Човека беше сюрпризиран, че му звъни полицията, само че слезе и беше прелестно сюрпризиран и сподели, че в случай че не сме го били намерили е щял да тръгне сутринта и да го премаже. Отвори капака, държа ми телефона да ми свети и аз извадих тази дребна мъркаща принцеса.

История с добър край под 30 мин.

P.S. Не знаех, че и други хора стоят и гледат, до момента в който не я извадих и не чух пърпорене и бравоооо.

Кое за мен беше най-важното, насладата в очите на децата, на чувството им, че не са сами и на това, че нещо се случи, а не бяха смачкани и разочаровани, че никой не им обръща внимание.

Ванка, благодаря, че си ми комшия. “