Сигурни 2 сигнала, че с връзката ви е свършено
Понякога най-голямото доказателство за обич е не да останеш, а да си позволиш да си тръгнеш. Или още по-трудно – да позволиш на другия да си тръгне. „ Ако някой желае да си тръгне, оставете го “ – тази фраза звучи като факсимиле, само че в избрани моменти от живота тя се трансформира в мъчителна действителност. Да приемеш края на една връзка изисква мощ, почтеност към себе си и ясно схващане за границите на персоналното благополучие.
Клиничният психолог доктор Ария Кембъл-Данеш предлага две доста ясни индикации, че е време да пуснем някого – не от уязвимост, а от самоуважение. Първият сигнал е, когато сътрудникът престане да поема отговорност за своите дейности и към този момент не е подготвен да работи върху себе си или върху връзката. Когато единият от двамата се отдръпне от споделената отговорност и стартира да се държи по този начин, като че ли всичко зависи единствено от другия, салдото в връзките се нарушава. Появява се неравновесие, което постепенно, само че несъмнено подкопава връзката.
Вторият знак, че връзката не е здрава, е когато обвиняването заема мястото на разбирането. Вместо разговор и търсене на решения, стартират взаимни упреци. Единият сътрудник към този момент не пита „ Как можем да решим това? “, а декларира „ Ти си казусът. “ В подобен климат интимността, доверието и чувството за сигурност се изпаряват. Това не е просто спор – това е липса на партньорство.
Изследвания демонстрират, че постоянните, дълготрайни връзки се основават на взаимна отговорност и дарба да се преодоляват компликации дружно. Когато тези две съставки липсват, любовта сама по себе си не е задоволителна, с цел да задържи връзката жива. В сходна обстановка е редно да си зададем въпроса: тази връзка поддържа ли ме или ме изчерпва?
За тези, които търсят зрели и устойчиви връзки, пътят минава през умишлено създаване на привички – почтена връзка, интензивно слушане, изложение на признателност и взаимно почитание. Зрелите връзки не се случват непринудено. Те се построяват с поредност, самообладание и споделено предпочитание за развиване.
Да си тръгнеш не е неуспех. Понякога това е единственият метод да останеш вярна на себе си.
Клиничният психолог доктор Ария Кембъл-Данеш предлага две доста ясни индикации, че е време да пуснем някого – не от уязвимост, а от самоуважение. Първият сигнал е, когато сътрудникът престане да поема отговорност за своите дейности и към този момент не е подготвен да работи върху себе си или върху връзката. Когато единият от двамата се отдръпне от споделената отговорност и стартира да се държи по този начин, като че ли всичко зависи единствено от другия, салдото в връзките се нарушава. Появява се неравновесие, което постепенно, само че несъмнено подкопава връзката.
Вторият знак, че връзката не е здрава, е когато обвиняването заема мястото на разбирането. Вместо разговор и търсене на решения, стартират взаимни упреци. Единият сътрудник към този момент не пита „ Как можем да решим това? “, а декларира „ Ти си казусът. “ В подобен климат интимността, доверието и чувството за сигурност се изпаряват. Това не е просто спор – това е липса на партньорство.
Изследвания демонстрират, че постоянните, дълготрайни връзки се основават на взаимна отговорност и дарба да се преодоляват компликации дружно. Когато тези две съставки липсват, любовта сама по себе си не е задоволителна, с цел да задържи връзката жива. В сходна обстановка е редно да си зададем въпроса: тази връзка поддържа ли ме или ме изчерпва?
За тези, които търсят зрели и устойчиви връзки, пътят минава през умишлено създаване на привички – почтена връзка, интензивно слушане, изложение на признателност и взаимно почитание. Зрелите връзки не се случват непринудено. Те се построяват с поредност, самообладание и споделено предпочитание за развиване.
Да си тръгнеш не е неуспех. Понякога това е единственият метод да останеш вярна на себе си.
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ