Д-р Цвети и Джули: Ние сме невероятни късметлийки
Понякога в действителност животът е популярен сценарист. Създава развръзки-изпитания, а след това виртуозни завръзки и акумулира голяма сила в основните герои, с цел да напишат сами развиването на сюжета. Не, не става от единствено себе си и не, не им е елементарно на героите, само че са щастливи и задоволени. Бизнес тандемът „ Д-р Цвети и Джули “ е въодушевяващ образец.Срещата ни е в 9. часа в Детската дентална клиника „ Dr. Cvety “. За мен часът е ранен, за Цвети и Джули по всичко проличава, не е. Разбирам, че всекидневно стават към 6 и по това време на деня работният темп към този момент е в ход. Усеща се от умерено усмихнатата атмосфера на клиниката, в която към този момент са пристигнали дребни пациенти. Цвети и Джули основават “Dr. Cvety ” доскоро повече от година, редом със основаването и развиването на личен продуктов бранд – новаторските антикариес близалки във формата на сърце. Разбира се, иновативността не е в сърцевидната форма, а в състава, само че по какъв начин да не споменеш сърцето, откакто в цялата тази история се преплитат толкоз усеща. Преди да се пресекат пътищата им, и Цвети, и Джули са работели надлежно 20 и 15 години в Magic circle/ big four на своите сфери – Цвети в денталната медицина, и по особено в детската дентална процедура, Джули в правния бранш. И за двете това е построило високи критерии. Великият сценарист животът ги среща „ на попрището витално в средата “, изцяло в духа на Дантевия стих, попаднали и те като че ли измежду „ мрачен лес “ и обхванати от възприятие за изгубеност, тъкмо както Дантевия воин. Особеното е, че сега на срещата двете се намират в безусловно огледални житейски обстановки. Цвети: Стрaнен е животът – среща точните хора на точното място в точното време. И двете се бяхме разделили с сътрудниците си, когато се срещнахме на събитие на обща другарка. Преди това се познавахме незадълбочено. Оказа се, че и двете имаме девойки, и то на една и съща възраст – моите близначки и дъщерята на Джули в този момент са на 11 години.
Джули: Минавахме през едно и също нещо. Първо единствено се оплаквахме и ревяхме. Но аз съм късметлия. В живота ми постоянно е имало някой, който, като изгубя себе си, ми демонстрира коя съм и ме връща назад в мен, с цел да продължа напред. В този случай това беше Цвети. На 40 години да изгубиш себе си и да започнеш изначало не е елементарно. Благодарна съм за шанса си. И през днешния ден, в случай че потегли да се загубвам, тя отново ме връща. Когато едната е доста огън, другата я приземява и противоположното.
Сега, от дистанцията на времето и през обстоятелството, че сега седим и приказваме във вашата детска дентална клиника, по какъв начин виждате оня миг в „ тъмния лес “?
Цвети : 20 години бях в общ фамилен бизнес. Имахме деца, бяхме минали през компликации, бяхме ги преодолели… Тръгнали сме от нулата, изграждали сме и в един миг се намеси друга сила и аз трябваше да напусна и да си потегли без безусловно нищо и без работа. Останах доста разочарована, само че в този момент съм доста удовлетворена от това, че стартирахме с Джули нещо ново, което постоянно съм обичала и в което съм горяла, създадохме и артикул като добавена стойност. Оказва се, че съм невероятна късметлийка. Развиването на този наш взаимен бизнес план ме избави в най-трудните месеци, когато нямах клинична процедура, а за мен работата е енергиен опиат.
Джули: За 9 месеца родихме новото начало, четвъртото ни, общо дете. Много ме промени това, което се случи. Направи ме по-смирена. Преди като зодия Лъв имаше едно мощно изразено аз, в този момент съм по-обрана. Обръщам се към всички дами да погледнат сами себе си в профил, да видят в какъв стадий от живота си се намират и да намерят пътя към себе си. Когато живеем с някого, има заплаха да се отдалечим от себе си. След като останах сама с детето, се върнах към моето аз. В началото беше доста мъчително. Все отново 15 години съм градила нещо дружно с колегата си.
Цвети: Фамилният бизнес е доста сложен. Пренасят се проблеми от къщи в работата и назад. И това може да бъде пагубно. Отделяйте време за себе си и за връзката си, не би трябвало да забравяме, че сме дами, и да притъпяваме женската сила. Сега като ме питат искаш ли помощ – споделям да. Преминали сте през сложния интервал дружно с вашите дребни дъщери. Със сигурност си мислите – нека в никакъв случай те да не претърпяват сходни неща. Не можете да ги предпазите, само че какво бихте желали да знаят?
Цвети: Трябва да уважаваш себе си. Ако нещо или някой те кара да се чувстваш зле, просто се оттегляш.
Джули: И да знаят, че постоянно има избор, както и че с цел да бъдеш благополучен, не ти е необходим някой различен. Какъв беше вашият метод да преминете през прочувствената стихия на раздялата с един интервал от живота ви?
Джули: Да се обкръжа с доста работа, значимо е да не стопира човек.
Цвети: Аз тичах, изтичах маршрута „ Ком – Емине “ няколко пъти. Джули ми се обажда по телефона, аз споделям – търча, на стадиона съм. Но в действителност имаме още да прекосяваме. Всеки ден се борим с някакви провокации от предишното.
Цвети, още ли стои на вратата онази записка „ Никога не се отхвърляй “?
Да, още. Когато ми беше най-трудно и тежко, децата заран ми споделяха: „ Мамо отново си плакала, не желаеме да плачеш “. Една заран Йоана ми беше оставила тази записка на входната врата и още си стои там. Поглеждам я, когато ми е жалко и тъжно. Децата ми помогнаха да осъзная, че нещата просто са завършили, че имаме потребност от ново начало и че това е един необикновен късмет, че на 40 може да предизвикаш себе си и да се чувстваш млада. Нямаше го към този момент татко ми, и Джули загуби татко си по това време, нямаше го, с цел да ми каже: „ Ти си най-великата, ти можеш да се оправиш с всичко “, само че децата по техния си метод ме научиха на нещо сходно. Джули, ти казваш, че си гледала да не показваш сълзи пред щерка си…
Опитвах се да показва всичко като игра пред моята щерка, като някакво предизвикателство, и това ме оказа помощ да се събера. Сега сами си отглеждаме децата и не остава време да изпадаме в меланхолия или да се отчайваме. Децата те връщат към значимите неща – целувката, разходката в планината, да се научиш да караш колело, скейтборд... И това оказва помощ. Много. По-предпазлив ли става човек след сходно нещо?
Джули: Аз съм доста по-предпазлива. Лъвското в мен напълно се изменени, един лъв обича да обича, в този момент избирам да бъда обичана.
Цвети: Аз не съм станала по-предпазлива. Имам Марс в Овен и съм пожарникар, по този начин ми сподели моята астроложка, изгасям пожари и запалвам пожари. Гледайки клиниката, която сте основали, оставам с усещането, че сигурно човек не става по-малко стимулиран след сходен сложен период…
Джули: Силата си е в нас, когато има цел и визия и си увлякъл екип, ти гориш и нямаш избор да не продължиш. Като съвсем всеки имам дни, въпреки и рядко, когато нищо не ми се прави, само че след това се замисляш твоето безучастие по какъв начин би се отразило на хората които си привлякъл в екипа си, по какъв начин би се отразило на самия теб и… предизвикваш самичък себе си.
Цвети: За мен детската стоматология постоянно е била доста мощна мотивация. Лекувам деца и подрастващи, а те са най-гушливите, те ти споделят в прав текст харесват ли те или не те харесват, другар ли си или не. Те са просто мотивационни акумулатори. Затова сътворих и тик-ток канала. Искам да оказа помощ на родители от цяла България и даже отвън България по разнообразни въпроси на предварителни защити и профилактика. Обучаваме детски зъболекари. Променяме нещата. Днес всички виждат, че в детската стоматология има бъдеще и благоприятни условия за кариерно развиване. В нея има и доста забавни информационни провокации. Паралелно с клиниката задвижихте и плана дентална близалки за здрави детски зъби ‘‘Dental lollipop “. Вдъхновяващо е това, че преминавайки през една обстановка, доста мъчителна за сърцето, осъществявате концепцията за близалките, които са точно във формата на сърце.
Цвети: От 2014 година все съм си мислила за нещо, което да се дава на детето, да му създаде прелестен усет в устата, да тушира изтръпването след упойката. Така стигнахме до концепцията за близалката, искахме тя да е без киселина, с цел да не се нарушава естественото Ph. Миналата година, януари, започнахме работа по продукта с Пловдивския университет по хранителни технологии.
Джули: Всички обясняваха, че не е толкоз комплицирано. Но се оказва доста мъчно да намерим технолог. Ходихме във фабрика за захарни произведения, оттова ни насочиха към бонбонена фабрика, след това към един университет, най-после стигнахме до верния. Трудно беше, само че шансът ни заведе там, където би трябвало. По пътя ни помагаха безусловно непознати хора.
Цвети: Докато работехме по продукта, Йоана ми споделя: „ Мамо аз в никакъв случай не съм виждала жив професор “. Взехме и децата, като отидохме в Пловдивския университет. И трите момиченца седят на дивана и гледат с екстаз професора. А за следващ път не се постигаше непоклатимост на формулата – продуктите се разпадаха. Многократно изминавахме дистанцията София–Пловдив и назад. После трябваше да намерим екип, който да направи и поддържа уебсайт и въобще целия брандинг. И показа си – отиваме в Пазарджик – аз с бялото мини, Джули с черното BMW, тя облечена в бяло, аз в цикламено, и слизаме пред един офис, през чиито витрини ни следят четирима мъже. Като се заговорихме, схванаха, че си имат работа с хора, доста движимости в това, което вършат. Цветно и доста витално е това, което разказвате. Имате ли възприятието, че сте сполучливи?
Цвети: Според мен човек не би трябвало да се приема доста на съществено, би трябвало да почита себе си, колегата си, сътрудниците си, да е признателен. Но не и да се приема доста на съществено. И да резервира името и силата си. Няма да не помни по какъв начин в оня сложен интервал отидохме с една другарка в манастира на Ванга и аз написах желанието си, че желая да реализира решение за себе си и за децата си. На сутринта се разсъниха с концепцията да наема кабинет и потърсих в Google. Още на първия уебсайт открих това, което желая – оказа се, че се дава освен кабинет, а цяла клиника чартърен. Така още с първата стъпка нещата започнаха да идват по местата си.
Джули: Аз считам, че човек постоянно може по-добре. За всеки триумф има друга дефиниция… Аз съм просто щастлива и задоволена. Старя се всеки ден да съм по-добра от предния, не всеки път се получава, само че се пробвам. Старая се да виждам от радостната страна и да провокирам себе си и да не се прокрестинирам. Най-трудно е началото, само че започнеш ли, ще завършиш и това важи за всичко в живота. Това, което ни държи, е, че не стопираме и нещата се подреждат.
Джули: Минавахме през едно и също нещо. Първо единствено се оплаквахме и ревяхме. Но аз съм късметлия. В живота ми постоянно е имало някой, който, като изгубя себе си, ми демонстрира коя съм и ме връща назад в мен, с цел да продължа напред. В този случай това беше Цвети. На 40 години да изгубиш себе си и да започнеш изначало не е елементарно. Благодарна съм за шанса си. И през днешния ден, в случай че потегли да се загубвам, тя отново ме връща. Когато едната е доста огън, другата я приземява и противоположното.
Сега, от дистанцията на времето и през обстоятелството, че сега седим и приказваме във вашата детска дентална клиника, по какъв начин виждате оня миг в „ тъмния лес “? Цвети : 20 години бях в общ фамилен бизнес. Имахме деца, бяхме минали през компликации, бяхме ги преодолели… Тръгнали сме от нулата, изграждали сме и в един миг се намеси друга сила и аз трябваше да напусна и да си потегли без безусловно нищо и без работа. Останах доста разочарована, само че в този момент съм доста удовлетворена от това, че стартирахме с Джули нещо ново, което постоянно съм обичала и в което съм горяла, създадохме и артикул като добавена стойност. Оказва се, че съм невероятна късметлийка. Развиването на този наш взаимен бизнес план ме избави в най-трудните месеци, когато нямах клинична процедура, а за мен работата е енергиен опиат.
Джули: За 9 месеца родихме новото начало, четвъртото ни, общо дете. Много ме промени това, което се случи. Направи ме по-смирена. Преди като зодия Лъв имаше едно мощно изразено аз, в този момент съм по-обрана. Обръщам се към всички дами да погледнат сами себе си в профил, да видят в какъв стадий от живота си се намират и да намерят пътя към себе си. Когато живеем с някого, има заплаха да се отдалечим от себе си. След като останах сама с детето, се върнах към моето аз. В началото беше доста мъчително. Все отново 15 години съм градила нещо дружно с колегата си.
Цвети: Фамилният бизнес е доста сложен. Пренасят се проблеми от къщи в работата и назад. И това може да бъде пагубно. Отделяйте време за себе си и за връзката си, не би трябвало да забравяме, че сме дами, и да притъпяваме женската сила. Сега като ме питат искаш ли помощ – споделям да. Преминали сте през сложния интервал дружно с вашите дребни дъщери. Със сигурност си мислите – нека в никакъв случай те да не претърпяват сходни неща. Не можете да ги предпазите, само че какво бихте желали да знаят?
Цвети: Трябва да уважаваш себе си. Ако нещо или някой те кара да се чувстваш зле, просто се оттегляш.
Джули: И да знаят, че постоянно има избор, както и че с цел да бъдеш благополучен, не ти е необходим някой различен. Какъв беше вашият метод да преминете през прочувствената стихия на раздялата с един интервал от живота ви?
Джули: Да се обкръжа с доста работа, значимо е да не стопира човек.
Цвети: Аз тичах, изтичах маршрута „ Ком – Емине “ няколко пъти. Джули ми се обажда по телефона, аз споделям – търча, на стадиона съм. Но в действителност имаме още да прекосяваме. Всеки ден се борим с някакви провокации от предишното.
Цвети, още ли стои на вратата онази записка „ Никога не се отхвърляй “? Да, още. Когато ми беше най-трудно и тежко, децата заран ми споделяха: „ Мамо отново си плакала, не желаеме да плачеш “. Една заран Йоана ми беше оставила тази записка на входната врата и още си стои там. Поглеждам я, когато ми е жалко и тъжно. Децата ми помогнаха да осъзная, че нещата просто са завършили, че имаме потребност от ново начало и че това е един необикновен късмет, че на 40 може да предизвикаш себе си и да се чувстваш млада. Нямаше го към този момент татко ми, и Джули загуби татко си по това време, нямаше го, с цел да ми каже: „ Ти си най-великата, ти можеш да се оправиш с всичко “, само че децата по техния си метод ме научиха на нещо сходно. Джули, ти казваш, че си гледала да не показваш сълзи пред щерка си…
Опитвах се да показва всичко като игра пред моята щерка, като някакво предизвикателство, и това ме оказа помощ да се събера. Сега сами си отглеждаме децата и не остава време да изпадаме в меланхолия или да се отчайваме. Децата те връщат към значимите неща – целувката, разходката в планината, да се научиш да караш колело, скейтборд... И това оказва помощ. Много. По-предпазлив ли става човек след сходно нещо?
Джули: Аз съм доста по-предпазлива. Лъвското в мен напълно се изменени, един лъв обича да обича, в този момент избирам да бъда обичана.
Цвети: Аз не съм станала по-предпазлива. Имам Марс в Овен и съм пожарникар, по този начин ми сподели моята астроложка, изгасям пожари и запалвам пожари. Гледайки клиниката, която сте основали, оставам с усещането, че сигурно човек не става по-малко стимулиран след сходен сложен период…
Джули: Силата си е в нас, когато има цел и визия и си увлякъл екип, ти гориш и нямаш избор да не продължиш. Като съвсем всеки имам дни, въпреки и рядко, когато нищо не ми се прави, само че след това се замисляш твоето безучастие по какъв начин би се отразило на хората които си привлякъл в екипа си, по какъв начин би се отразило на самия теб и… предизвикваш самичък себе си.
Цвети: За мен детската стоматология постоянно е била доста мощна мотивация. Лекувам деца и подрастващи, а те са най-гушливите, те ти споделят в прав текст харесват ли те или не те харесват, другар ли си или не. Те са просто мотивационни акумулатори. Затова сътворих и тик-ток канала. Искам да оказа помощ на родители от цяла България и даже отвън България по разнообразни въпроси на предварителни защити и профилактика. Обучаваме детски зъболекари. Променяме нещата. Днес всички виждат, че в детската стоматология има бъдеще и благоприятни условия за кариерно развиване. В нея има и доста забавни информационни провокации. Паралелно с клиниката задвижихте и плана дентална близалки за здрави детски зъби ‘‘Dental lollipop “. Вдъхновяващо е това, че преминавайки през една обстановка, доста мъчителна за сърцето, осъществявате концепцията за близалките, които са точно във формата на сърце.
Цвети: От 2014 година все съм си мислила за нещо, което да се дава на детето, да му създаде прелестен усет в устата, да тушира изтръпването след упойката. Така стигнахме до концепцията за близалката, искахме тя да е без киселина, с цел да не се нарушава естественото Ph. Миналата година, януари, започнахме работа по продукта с Пловдивския университет по хранителни технологии.
Джули: Всички обясняваха, че не е толкоз комплицирано. Но се оказва доста мъчно да намерим технолог. Ходихме във фабрика за захарни произведения, оттова ни насочиха към бонбонена фабрика, след това към един университет, най-после стигнахме до верния. Трудно беше, само че шансът ни заведе там, където би трябвало. По пътя ни помагаха безусловно непознати хора.
Цвети: Докато работехме по продукта, Йоана ми споделя: „ Мамо аз в никакъв случай не съм виждала жив професор “. Взехме и децата, като отидохме в Пловдивския университет. И трите момиченца седят на дивана и гледат с екстаз професора. А за следващ път не се постигаше непоклатимост на формулата – продуктите се разпадаха. Многократно изминавахме дистанцията София–Пловдив и назад. После трябваше да намерим екип, който да направи и поддържа уебсайт и въобще целия брандинг. И показа си – отиваме в Пазарджик – аз с бялото мини, Джули с черното BMW, тя облечена в бяло, аз в цикламено, и слизаме пред един офис, през чиито витрини ни следят четирима мъже. Като се заговорихме, схванаха, че си имат работа с хора, доста движимости в това, което вършат. Цветно и доста витално е това, което разказвате. Имате ли възприятието, че сте сполучливи?
Цвети: Според мен човек не би трябвало да се приема доста на съществено, би трябвало да почита себе си, колегата си, сътрудниците си, да е признателен. Но не и да се приема доста на съществено. И да резервира името и силата си. Няма да не помни по какъв начин в оня сложен интервал отидохме с една другарка в манастира на Ванга и аз написах желанието си, че желая да реализира решение за себе си и за децата си. На сутринта се разсъниха с концепцията да наема кабинет и потърсих в Google. Още на първия уебсайт открих това, което желая – оказа се, че се дава освен кабинет, а цяла клиника чартърен. Така още с първата стъпка нещата започнаха да идват по местата си.
Джули: Аз считам, че човек постоянно може по-добре. За всеки триумф има друга дефиниция… Аз съм просто щастлива и задоволена. Старя се всеки ден да съм по-добра от предния, не всеки път се получава, само че се пробвам. Старая се да виждам от радостната страна и да провокирам себе си и да не се прокрестинирам. Най-трудно е началото, само че започнеш ли, ще завършиш и това важи за всичко в живота. Това, което ни държи, е, че не стопираме и нещата се подреждат.
Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ