Понякога ми се струва, че бойците, останали в окървавените поля,

Понякога ми се коства, че бойците,

останали в окървавените поля,

не паднаха в земята наша,

а се трансфораха в бели жерави.

И те до през днешния ден - от времена далечни,

летят и викат ни с глас.

Нима поради тях така постоянно и печално

замлъкваме, загледани в небето?

Лети, лети в небето изтощено ято -

лети в мъглата, в гаснещия заник

и в строя техен има празно място малко -

там може би е мястото за мен?

Ще пристигна време и с жеравното ято

аз ще заплувам в синкава мъгла,

отдолу под небето с глас на птица ще извикам

всички вас, които на земята ще оставя.

Превод от съветски език: Александър Василев