Понякога животът ни поставя пред неочаквани избори, които разкриват истинския

Понякога животът ни слага пред непредвидени избори, които разкриват същинския ни темперамент. Такава е историята на 22-годишния Даниел Стоянов от Варна – младеж, който, без да търси внимание, избави загубен юноша и сподели, че добротата няма потребност от фенове.

22-годишният Даниел Стоянов от Варна до предходната седмица той бе тайнствения воин, оказал помощ на момче в неволя.

Една късна и студена нощ, след 15-часова промяна като офис управител и водач в ресторант, Даниел е подготвен да се прибере вкъщи. Когато излиза към персоналния си автомобил, вижда чужд юноша на шофьорското място. Момчето, по тениска и тъничък спортен екип, трепери от студа. " Трябваше да паркирам служебната кола, само че преди този момент взех решение да запаля моята, с цел да се стопли вътре - нощта беше студена. Запалих мотора и оставих ключовете на таблото, до момента в който се върна. След две-три минути виждам, че непознато момче седи на шофьорското място в моя “Сеат ”. Запазих успокоение и допустимо най-приятелски го попитах кой е той и какво търси в колата ми. Момчето съвсем изплака: “Не самичък откраднал нищо, няма и да направя нищо неприятно. Влязох да се постопля, а и съм доста гладен! ”. ",.

Момчето е търсения от околните си Георги Георгиев – 20-годишно момче от Стара Загора, което страда от шизофрения. Георги е загубен, гладен и без пари, само че Даниел не знае за неговото заболяване или че е разгласен за търсене от полицията.

Даниел кани Георги в дома си, нахранва го, дава му чисти облекла и го убеждава да се върне при околните си в Стара Загора. Макар да е отпаднал, той сяда зад кормилото на персоналния си автомобил и изминава стотици километри през нощта, с цел да върне Георги на несъмнено място.

" По пътя всичко беше обикновено, даже не разбрах, че момчета боледува, както стана ясно по-късно. Говорихме си, слушахме музика по радиото, дори Георги си тананикаше, беше очевидно спокоен. "

" Чичото беше доста сюрпризиран да го види в този ранен час. Аз единствено му споделих: “Здравейте, повеждам ви племенника ”, и на секундата си потеглих назад. Той искаше адрес, с цел да ми прати пари за горивото на колата, само че аз му отхвърлих. В обявата пишеше, че чичото ми бил платил - не е по този начин, само че това за мен няма значение, дано и по този начин да остане. По-късно Георги обяснил на околните си, че се споделям Даниел и че съм карал ярък на цвят автомобил “Сеат ”. Така е - колата ми е жълта. ", споделя още Даниел.

Историята доближи до медиите, а полицията в Стара Загора желае да награди Даниел за постъпката му, само че той отхвърля.

„ Аз не споделих на никого за тази преживелица, само че полицията ме намери по собствен си метод и ме поканиха в Стара Загора, с цел да ми връчат признателен адрес за стореното. Искаха в понеделник да провеждат празненство в регионалната дирекция на Министерство на вътрешните работи. Но аз не искам гласност, помолих ги да анулират тържеството. И да отида, помолих да няма церемонии и публицисти. Моята вяра не ми разрешава да се лаская с това, което направих. Вярващ православен християнин съм и съм уверен, че положителното е заразно и без показност. Славата е за Господ! Той е изискал таман аз да се срещна с Георги, дано оня от горната страна отсъди дали съм добър човек. ", споделя още Даниел.

Тази философия Даниел приписва на възпитанието от родителите си, православната си религия и спортното си минало. Даниел не за първи път оказва помощ на непознати.

Историята на Даниел е ослепителен образец за това, че положителното е заразно и не се нуждае от прожектори. В свят, постоянно белязан от равнодушие, постъпката му вдъхва вяра, че човечността към момента е жива.