Тайнствена жена прибираше парите на Бате Николай
Понякога и пророчиците бъркат. Баба Ванга споделила, на Бате Николай, че ще живее до 82 години. Той й вярваше. Не единствено тъй като го наричаше нежно:Петел, а тъй като в миналото тя бе върнала от отвъдното сина му Стефан. Но този беше един от дребното случаи в живота му, към които той не искаше да се връща. За останалите, разводите, изневерите, злополуките, побоищата, ракът, говореше без терзание и с усмивка. Сякаш това не бяха негови истории, а на някой чужд, живеещ зад океана.
Когато му чествахме 75-годишен празник, той знаеше, че му остават още седем години и гледаше на това с безусловно успокоение. Даже очакваше, Господ да му отпусна още малко.
Бате Николай от паметното предаване Сладкарница „ Захарно петле”
Пророчицата сгреши с пет години. Николай Николаев си потегли на 77. Инсулт. Намира го синът му Стефан, дошъл току- що от Париж. Дали ще отиде в парадайса? Не съм напълно сигурен. Струва ми се, че и Свети Петър да го чака пред дверите, ще подмине, няма да влезе. Защото животът там, най-малко както го разказват класиците, е несъответстващ с неговата душа. Той бе човек/ описвам в минало време, само че нещо не ми се връзва, по тази причина ще мина в сегашно/ та... той е човек на бурните пристрастености, на огромните скандални любови, на пагубните раздели, след които нормално остава на улицата, на водката, лудостта, разрошената коса, и разпиления живот. Освен това, в случай че сте чели последната му книга „ Аз, клоунът “ тя приключва с един пътен знак на който написа:
Внимание! Пътят към Рая е в дълготраен ремонт
Така е. Николай може да не е ангел, само че има едно качество, поради което е редно да му дадат райско жителство. Неговата добрина. Звучи жалко, нали. Клиширано. За мъртвите или хубаво, не или нищо. Само, че през многото години, в които го познавам, Николай нито веднаж не стори несгода и не сподели неприятна дума за никого. Дори и за този, който свиреп го преби, даже и за джигита, който го блъсна с джипа си и прати в кома, даже за кучето, което го ръфа до кокал. Станеше ли дума за някой негов сътрудник, той започваше постоянно с думите: Голям артист, страховит човек И по тази причина много бе наскърбен откакто чу, че някои от същите тези негови сътрудници, със завист подхвърляли: Какво толкоз е направил Николай, с цел да му дават лична пенсия. Иначе другата, за 43-те години трудов стаж му беше 113 лв..
Какво е направил, написа в биографията му. Той не парадираше с това. Напротив определяше се като непретенциозен средноталантлив чиновник на Мелпомена.
А за какво чиновник ли? Заради една история: За шеф на Народния спектакъл и Операта е назначен по едно и също време маститият за времето си военачалник Александър Гетман. Дошъл новият началник да понагледа вилаета си. Но неинформираната портиерка като видяла тежките червени лампази и сърмените пагони на воина, общително го насочила: „ Ние си имаме шеф, Военният спектакъл е на другата улица”. Николай стоял наоколо и станал несъзнателен очевидец на цялата преживелица. Тогава офицерът се обърнал към него:
- Младежо, ти като какъв служиш тука
- Като артист,другарю военачалник, строево отвърнал Бате Николай.
През последните години Николай живееше в Драгиовци, махала над Вакарел. Най-близкият му комшия бе на километър, най-близкият другар, грамадното куче Арго, което по добрината приличаше на стопанина си. В петък вечерта постоянно идваше Митака, един висок мургав юноша, недовиждащ с едното око, израснал в сиропиталищата, който Николай наричаше: Сине, той него - Коко. Митака работеше в една детска градина, имаше другарка, с която бяха расли в един дом, и Николай доста им се радваше. „ Няма по-добро упражнение за сърцето от това да се наведеш и повдигнеш някого “- такава гимнастика предлагаше Николай на дребните си другари в Пирогов. Или друго: „ Усмихни се на някой чужд “. Това може да се окаже единствената му наслада за деня. И той го правеше. Усмивката беше заложена в ДНК-то му.
Като професор Коко в клиниката по смехотерапия До него починалия Марин Неделчев като доцент Роко
Напоследък, след първата водка, седнал пред пушещото барбекю, той доста обичаше да дава изявленията. Пусни касетофона- споделяше - и почваше да громи властта. Всъщност тя бе единственото нещо, за което той говореше неприятно. Болеше го, че унищожи цирка, че остави „ Пирогов да агонизира и громеше някакъв политолог, който предложил да се смени името на болничното заведение, защото патронът й е руснак. Ядосваше се поради една реклама за изкуствено оплождане: „ Правим бебета с датски материал “. Даже я беше разгласил в книгата си „ Аз, клоунът “.
Утрините му непроменяемо започваха с физзарядката на „ тибетските монаси “. 5-6 извършения, които се повтаряха по тринадесет пъти всяко. Не знам какъв брой набожен беше, само че обясняваше, че е набожен, само че не като „ полковниците от Синода “. Боготвореше някакъв 94 - годишен духовник от Смилян, който ходил в снега, с дълга върлина, пеш, с цел да донесе религия в няколко села без черква и духовни пастири.
Беше доста трудно за него, когато заради липса на пари „ Пирогов “ редуцира клоуните: проф. Д-р Коко /Бате Николай/, доцент Д-р Роко /Марин Неделчев-Мърчо/ доктор Гонг /художника професор Гонгалов/. Тогава той изплака. В израелските лечебни заведения има 98 щатни клоуни, а тук не желаят трима.
Всъщност визитациите, разбирай представленията пред тежко болните дечица, във вторник, бяха единствената причина Николай да слиза в София. В гората той си имаше всичко. Наблизо с общо присъединяване бяха създали параклис, с който той доста се гордееше. В двора си имаше градина, подредена като теоретичен институт. В дребните, по няколко педи, лехички всичко прецизно бе разказано: зелени чушки, патладжан, домати даже и бакла. Обичаше да споделя историята на 180 годишната си къща, до която се стигаше по най-черния път в света, само че това не пречеше да има радостни пътни знаци като: „ За ЕС-все напряко “ и други сходни. Всъщност своята цитадела той бе нарекъл „ Къща на любовта “ а себе си, заточеникът - йеромонах Хормоний. Това обаче не му пречеше да възхвалява от време на време настоящите си полови експлоадирания.
Стигнахме и до тези съдбовни дни. С артиста Дидо Мачев му гостувахме в края на предишното лято. Имаше и други посетители, младежи. Той беше в страхотна форма, тичаше гол до кръста, изпечен от слънцето, пийваше с въодушевление. Някакъв другар му носеше ракия и той я оставяше за приятелите, предпочиташе водка. Вземете и кока - кола, поръчваше на гостите. Правеше саморъчно ужасно апетитен самун. На котлона му постоянно имаше сварен фасул или шкембе супа. Истински Странджа. Работеше върху режисурата на някаква пиеса, само че дума не искаше да продума самичък да се качи на сцената. За града непроменяемо се пременяше с каскета от зебло, с който бе играл Джани Леопарди в „ Оркестър без име “. Казваше, че от този момент не го е свалял., само че смятахме, че на един актьор и безгрижник от неговия сан, всичко е разрешено.
Николай имаше положителни месечни приходи и не харчеше съвсем за нищо. И по тази причина приятелите му бяха озадачени, когато в един миг потегли да желае пари от всички. При това съществени суми. Обясняваше, че му трябват за някакъв сериозен план с голяма облага. Сред околните му се заприказва, че дава всичките си пари на някаква жена. Коя? Така и не се разбра.
Последната ми среща в огромния артист и страховит човек беше в един снежен ден. Дойде с една остаряла кола, която нямаше даже и един прозорец. Помоли за пари и ме попита дали ще се включа в следващия негов план, обвързван с болните деца. Слушах го деликатно, само че това, което говореше, към този момент нямаше нищо общо с действителността. Надскачаше фантазиите даже на човек като него. Повече не го видях.
Дни по-късно се случи ужасното. Обеси се Надежда и телефонът му спря да дава отговор даже на най-близките. Всичко подсказваше, че идва краят.
Исак ГОЗЕС
Когато му чествахме 75-годишен празник, той знаеше, че му остават още седем години и гледаше на това с безусловно успокоение. Даже очакваше, Господ да му отпусна още малко.
Бате Николай от паметното предаване Сладкарница „ Захарно петле”
Пророчицата сгреши с пет години. Николай Николаев си потегли на 77. Инсулт. Намира го синът му Стефан, дошъл току- що от Париж. Дали ще отиде в парадайса? Не съм напълно сигурен. Струва ми се, че и Свети Петър да го чака пред дверите, ще подмине, няма да влезе. Защото животът там, най-малко както го разказват класиците, е несъответстващ с неговата душа. Той бе човек/ описвам в минало време, само че нещо не ми се връзва, по тази причина ще мина в сегашно/ та... той е човек на бурните пристрастености, на огромните скандални любови, на пагубните раздели, след които нормално остава на улицата, на водката, лудостта, разрошената коса, и разпиления живот. Освен това, в случай че сте чели последната му книга „ Аз, клоунът “ тя приключва с един пътен знак на който написа:
Внимание! Пътят към Рая е в дълготраен ремонт
Така е. Николай може да не е ангел, само че има едно качество, поради което е редно да му дадат райско жителство. Неговата добрина. Звучи жалко, нали. Клиширано. За мъртвите или хубаво, не или нищо. Само, че през многото години, в които го познавам, Николай нито веднаж не стори несгода и не сподели неприятна дума за никого. Дори и за този, който свиреп го преби, даже и за джигита, който го блъсна с джипа си и прати в кома, даже за кучето, което го ръфа до кокал. Станеше ли дума за някой негов сътрудник, той започваше постоянно с думите: Голям артист, страховит човек И по тази причина много бе наскърбен откакто чу, че някои от същите тези негови сътрудници, със завист подхвърляли: Какво толкоз е направил Николай, с цел да му дават лична пенсия. Иначе другата, за 43-те години трудов стаж му беше 113 лв..
Какво е направил, написа в биографията му. Той не парадираше с това. Напротив определяше се като непретенциозен средноталантлив чиновник на Мелпомена.
А за какво чиновник ли? Заради една история: За шеф на Народния спектакъл и Операта е назначен по едно и също време маститият за времето си военачалник Александър Гетман. Дошъл новият началник да понагледа вилаета си. Но неинформираната портиерка като видяла тежките червени лампази и сърмените пагони на воина, общително го насочила: „ Ние си имаме шеф, Военният спектакъл е на другата улица”. Николай стоял наоколо и станал несъзнателен очевидец на цялата преживелица. Тогава офицерът се обърнал към него:
- Младежо, ти като какъв служиш тука
- Като артист,другарю военачалник, строево отвърнал Бате Николай.
През последните години Николай живееше в Драгиовци, махала над Вакарел. Най-близкият му комшия бе на километър, най-близкият другар, грамадното куче Арго, което по добрината приличаше на стопанина си. В петък вечерта постоянно идваше Митака, един висок мургав юноша, недовиждащ с едното око, израснал в сиропиталищата, който Николай наричаше: Сине, той него - Коко. Митака работеше в една детска градина, имаше другарка, с която бяха расли в един дом, и Николай доста им се радваше. „ Няма по-добро упражнение за сърцето от това да се наведеш и повдигнеш някого “- такава гимнастика предлагаше Николай на дребните си другари в Пирогов. Или друго: „ Усмихни се на някой чужд “. Това може да се окаже единствената му наслада за деня. И той го правеше. Усмивката беше заложена в ДНК-то му.
Като професор Коко в клиниката по смехотерапия До него починалия Марин Неделчев като доцент Роко
Напоследък, след първата водка, седнал пред пушещото барбекю, той доста обичаше да дава изявленията. Пусни касетофона- споделяше - и почваше да громи властта. Всъщност тя бе единственото нещо, за което той говореше неприятно. Болеше го, че унищожи цирка, че остави „ Пирогов да агонизира и громеше някакъв политолог, който предложил да се смени името на болничното заведение, защото патронът й е руснак. Ядосваше се поради една реклама за изкуствено оплождане: „ Правим бебета с датски материал “. Даже я беше разгласил в книгата си „ Аз, клоунът “.
Утрините му непроменяемо започваха с физзарядката на „ тибетските монаси “. 5-6 извършения, които се повтаряха по тринадесет пъти всяко. Не знам какъв брой набожен беше, само че обясняваше, че е набожен, само че не като „ полковниците от Синода “. Боготвореше някакъв 94 - годишен духовник от Смилян, който ходил в снега, с дълга върлина, пеш, с цел да донесе религия в няколко села без черква и духовни пастири.
Беше доста трудно за него, когато заради липса на пари „ Пирогов “ редуцира клоуните: проф. Д-р Коко /Бате Николай/, доцент Д-р Роко /Марин Неделчев-Мърчо/ доктор Гонг /художника професор Гонгалов/. Тогава той изплака. В израелските лечебни заведения има 98 щатни клоуни, а тук не желаят трима.
Всъщност визитациите, разбирай представленията пред тежко болните дечица, във вторник, бяха единствената причина Николай да слиза в София. В гората той си имаше всичко. Наблизо с общо присъединяване бяха създали параклис, с който той доста се гордееше. В двора си имаше градина, подредена като теоретичен институт. В дребните, по няколко педи, лехички всичко прецизно бе разказано: зелени чушки, патладжан, домати даже и бакла. Обичаше да споделя историята на 180 годишната си къща, до която се стигаше по най-черния път в света, само че това не пречеше да има радостни пътни знаци като: „ За ЕС-все напряко “ и други сходни. Всъщност своята цитадела той бе нарекъл „ Къща на любовта “ а себе си, заточеникът - йеромонах Хормоний. Това обаче не му пречеше да възхвалява от време на време настоящите си полови експлоадирания.
Стигнахме и до тези съдбовни дни. С артиста Дидо Мачев му гостувахме в края на предишното лято. Имаше и други посетители, младежи. Той беше в страхотна форма, тичаше гол до кръста, изпечен от слънцето, пийваше с въодушевление. Някакъв другар му носеше ракия и той я оставяше за приятелите, предпочиташе водка. Вземете и кока - кола, поръчваше на гостите. Правеше саморъчно ужасно апетитен самун. На котлона му постоянно имаше сварен фасул или шкембе супа. Истински Странджа. Работеше върху режисурата на някаква пиеса, само че дума не искаше да продума самичък да се качи на сцената. За града непроменяемо се пременяше с каскета от зебло, с който бе играл Джани Леопарди в „ Оркестър без име “. Казваше, че от този момент не го е свалял., само че смятахме, че на един актьор и безгрижник от неговия сан, всичко е разрешено.
Николай имаше положителни месечни приходи и не харчеше съвсем за нищо. И по тази причина приятелите му бяха озадачени, когато в един миг потегли да желае пари от всички. При това съществени суми. Обясняваше, че му трябват за някакъв сериозен план с голяма облага. Сред околните му се заприказва, че дава всичките си пари на някаква жена. Коя? Така и не се разбра.
Последната ми среща в огромния артист и страховит човек беше в един снежен ден. Дойде с една остаряла кола, която нямаше даже и един прозорец. Помоли за пари и ме попита дали ще се включа в следващия негов план, обвързван с болните деца. Слушах го деликатно, само че това, което говореше, към този момент нямаше нищо общо с действителността. Надскачаше фантазиите даже на човек като него. Повече не го видях.
Дни по-късно се случи ужасното. Обеси се Надежда и телефонът му спря да дава отговор даже на най-близките. Всичко подсказваше, че идва краят.
Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ