Възрастна жена изпадна в нужда, но дари най-ценния урок
Понякога хора в потребност имат потребност само от парченце доброта. Такава история споделя Анита Петрова от Русе, а в случката откриваме и значим урок за всички нас.
Жената била на разходка с детето си, когато видяла стара жена, която очевидно търсила помощ. Покрай нея прекосявали мъже, само че никой от тях не откликнал на старицата. Петрова доближила към нея, като решила да извади от чантата си банкнота от 10 лв..
Не от финансова помощ, обаче, имала потребност старата дама. Оказало се, че излязла да си купи самун, само че поради годините се движила мъчно. Така трите стъпала по пътя се трансформирали в сериозна спънка, като за прекосяването им търсила поддръжка.
" С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми... Помогнах ", споделя Петрова. " Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари... ", добавя тя.
Неволно старата жена дава и скъп урок на всички нас. Понякога хора към нас имат потребност само от подадена ръка.
" Не подминавайте, помагайте! Всички едно задължение носим.. А толкоз прелестно се усещах след една естествена на тип постъпкал. За нас нещо малко, за различен - доста ", написа тя.
Вижте цялата история, споделена от Анита Петрова:
" Днес по обяд с детето сме малко на въздух и в далечината виждам една доста остаряла баба 90+ с бастун и кърпа, която моли за помощ. Покрай нея минаха трима мъже, никой не ѝ обърна внимание.
Наближихме я и инстинктивно извадих 10 лв. от чантата си и ѝ ги депозирам. Тя погледна парите, погледна мен и ми сподели:
- Мило момиче, с тези парички купи нещо на детенцето.
Попитах я от каква помощ тъкмо има потребност и тя ми изясни, че и е мъчно да слезе по трите стъпала до нас... С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми... Помогнах.
Жената благодари и ми сподели: Стара съм, сама съм, само че би трябвало да си закупувам самун, по тази причина излизам.
Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари... Не подминавайте, помагайте! Всички едно задължение носим.. А толкоз прелестно се усещах след една естествена на тип постъпка. "
Русенци с наслада посрещат историята за сторената доброта. А казусът е индикативен, че положително в нужния миг може да бъде нещо несравнимо за човек в потребност. Колкото и " дребна " да е привидно потребността.
Жената била на разходка с детето си, когато видяла стара жена, която очевидно търсила помощ. Покрай нея прекосявали мъже, само че никой от тях не откликнал на старицата. Петрова доближила към нея, като решила да извади от чантата си банкнота от 10 лв..
Не от финансова помощ, обаче, имала потребност старата дама. Оказало се, че излязла да си купи самун, само че поради годините се движила мъчно. Така трите стъпала по пътя се трансформирали в сериозна спънка, като за прекосяването им търсила поддръжка.
" С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми... Помогнах ", споделя Петрова. " Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари... ", добавя тя.
Неволно старата жена дава и скъп урок на всички нас. Понякога хора към нас имат потребност само от подадена ръка.
" Не подминавайте, помагайте! Всички едно задължение носим.. А толкоз прелестно се усещах след една естествена на тип постъпкал. За нас нещо малко, за различен - доста ", написа тя.
Вижте цялата история, споделена от Анита Петрова:
" Днес по обяд с детето сме малко на въздух и в далечината виждам една доста остаряла баба 90+ с бастун и кърпа, която моли за помощ. Покрай нея минаха трима мъже, никой не ѝ обърна внимание.
Наближихме я и инстинктивно извадих 10 лв. от чантата си и ѝ ги депозирам. Тя погледна парите, погледна мен и ми сподели:
- Мило момиче, с тези парички купи нещо на детенцето.
Попитах я от каква помощ тъкмо има потребност и тя ми изясни, че и е мъчно да слезе по трите стъпала до нас... С това искаше да ѝ се помогне. Хванах я, отпусна се в ръцете ми... Помогнах.
Жената благодари и ми сподели: Стара съм, сама съм, само че би трябвало да си закупувам самун, по тази причина излизам.
Извини се, че няма с какво да почерпи детето, стисна му ръчичката, стисна и моята. Благодари... Не подминавайте, помагайте! Всички едно задължение носим.. А толкоз прелестно се усещах след една естествена на тип постъпка. "
Русенци с наслада посрещат историята за сторената доброта. А казусът е индикативен, че положително в нужния миг може да бъде нещо несравнимо за човек в потребност. Колкото и " дребна " да е привидно потребността.
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ