)
Защо налитаме на все едни и същи типове и усещаме любовта като болка? По женски
Понякога чудили ли сте се за какво все сме привлечени от едни и същи видове сътрудници още веднъж и още веднъж? Защо „ любовта “ толкоз постоянно се усеща като болежка?
Свързваме се с подобен вид персони поради сходството на ни. Много от тези рани са нанесени през детството ни. Това не са просто думи. Това са същински невронни връзки, образувани в. Мозъкът разпознава бързо познатите модели, даже и да са мъчителни, тъй като са му... познати. Докато всичко непознато е заплашително и ужасно.
Прекъснатият кръг
За нея е толкоз значимо да се грижи за някого – по този начин най-сетне ще „ завоюва “ любовта, която в миналото не е получила. Тя подсъзнателно търси някого, който може да „ избави “, тъй като в случай че успее, това ще ѝ потвърди, че е почтена за обич. Той на собствен ред има толкоз потребност да бъде обгрижван – към момента чака тази топлота, която е пропуснал в детството. Той не търси сътрудник, а „ майка “, от която най-сетне ще получи абсолютно приемане.
Дълбоко вкоренени вярвания
Тя е привикнала да търси обич, тъй като не е имала задоволително от нея като дете. За нея постоянно е битка, достижение, тестване. Без нея наподобява като че ли няма по какъв начин да бъдеш обичана за едното нищо. Той не може да бъде топъл, тъй като самият той в миналото е бил необичан. Просто не е бил теоретичен да показва възприятията си. Някъде надълбоко в себе си той има боязън: „ Ако се отворя, ще бъда отритнат още веднъж. “
Има милиони такива „ съвършени несъответствия “, настояват психолози. Но същността им е една и съща: Влизаме във връзки с хора с незараснали рани, като се надяваме, че сътрудникът ни ще бъде лечителят, който ни е липсвал. А в действителност той идва със същия багаж от нерешени проблеми. Защо не се получава?
Защото това не е зряла връзка, а опит да се подхрани болката от детството. Все едно двама гладни индивиди се пробват да се нахранят един различен, само че без никаква храна.
Резултатът е отчаяние и яд. Единият се уморява от настояванията да „ излекува раните си “, другият се уморява да се пробва да ги запълни. Вместо почитание се натрупват детски негодувания. Вместо да градят бъдеще дружно, сътрудниците изискват невъзможното – да излекуват предишното си.
Как работи този механизъм?
1. Спусък: Вашият сътрудник се държи по метод, който допира ваша остаряла мъчителна рана.
2. Детинска реакция: Реагирате не като възрастен, а като същото това дете: оттегляте се в възмущение, яд, безмълвие или условия.
3. Реципрочна контузия: Вашият сътрудник, също поради личната си рана, реагира мъчително.
4. Получавате следващото удостоверение. Отново сте уверени: „ Нещо не е наред с мен “, „ Връзките са мъчителни. “ И по този начин двамата се блъскат с тези рани един в различен, без да чуват или схващат.
Какво би трябвало да извършите, в случай че към този момент сте осъзнали това? Можете да продължите да стъпвате на все същите мотики. Или да пренапишете историята си. Стъпки за смяна
1. Разпознайте модела. Честно си признайте: „ Да, предпочитам едни и същи сътрудници и това ме боли. “
2. Намерете корена. Отговорете си на въпроса: „ Каква детска болежка се пробвам да изцелявам посредством колегата си? Какво ми липсваше? “
3. Разделете предишното от сегашното. Научете се да улавяте момента, в който реагирате поради и си кажете: „ Сега съм добре. Зрял човек съм и мога да се грижа за себе си. “
4. Научете се да поддържате връзка. Вместо да се оплаквате („ Ти не ме обичаш “), научете се да говорите за възприятията и потребностите си („ Наранена съм, нуждая се да си с мен “). Запълнете сами празнотата, която в миналото сте имали. Вместо да се пробвате да я запълните за сметка на колегата си, можете да я запълните посредством грижа за себе си, и поддръжката на близки, които ви карат да се чувствате ценени.
И ето какво е значимото - даже единствено единият от вас да стартира да лекува раните си, връзката ви към този момент няма да е същата. Тя ще стартира да се трансформира, а другият сътрудник също ще има късмет да се промени.
Източник: b17 Снимки: Freepik
Свързваме се с подобен вид персони поради сходството на ни. Много от тези рани са нанесени през детството ни. Това не са просто думи. Това са същински невронни връзки, образувани в. Мозъкът разпознава бързо познатите модели, даже и да са мъчителни, тъй като са му... познати. Докато всичко непознато е заплашително и ужасно.
Прекъснатият кръг
За нея е толкоз значимо да се грижи за някого – по този начин най-сетне ще „ завоюва “ любовта, която в миналото не е получила. Тя подсъзнателно търси някого, който може да „ избави “, тъй като в случай че успее, това ще ѝ потвърди, че е почтена за обич. Той на собствен ред има толкоз потребност да бъде обгрижван – към момента чака тази топлота, която е пропуснал в детството. Той не търси сътрудник, а „ майка “, от която най-сетне ще получи абсолютно приемане.
Дълбоко вкоренени вярвания
Тя е привикнала да търси обич, тъй като не е имала задоволително от нея като дете. За нея постоянно е битка, достижение, тестване. Без нея наподобява като че ли няма по какъв начин да бъдеш обичана за едното нищо. Той не може да бъде топъл, тъй като самият той в миналото е бил необичан. Просто не е бил теоретичен да показва възприятията си. Някъде надълбоко в себе си той има боязън: „ Ако се отворя, ще бъда отритнат още веднъж. “
Има милиони такива „ съвършени несъответствия “, настояват психолози. Но същността им е една и съща: Влизаме във връзки с хора с незараснали рани, като се надяваме, че сътрудникът ни ще бъде лечителят, който ни е липсвал. А в действителност той идва със същия багаж от нерешени проблеми. Защо не се получава?
Защото това не е зряла връзка, а опит да се подхрани болката от детството. Все едно двама гладни индивиди се пробват да се нахранят един различен, само че без никаква храна.
Резултатът е отчаяние и яд. Единият се уморява от настояванията да „ излекува раните си “, другият се уморява да се пробва да ги запълни. Вместо почитание се натрупват детски негодувания. Вместо да градят бъдеще дружно, сътрудниците изискват невъзможното – да излекуват предишното си.
Как работи този механизъм?
1. Спусък: Вашият сътрудник се държи по метод, който допира ваша остаряла мъчителна рана.
2. Детинска реакция: Реагирате не като възрастен, а като същото това дете: оттегляте се в възмущение, яд, безмълвие или условия.
3. Реципрочна контузия: Вашият сътрудник, също поради личната си рана, реагира мъчително.
4. Получавате следващото удостоверение. Отново сте уверени: „ Нещо не е наред с мен “, „ Връзките са мъчителни. “ И по този начин двамата се блъскат с тези рани един в различен, без да чуват или схващат.
Какво би трябвало да извършите, в случай че към този момент сте осъзнали това? Можете да продължите да стъпвате на все същите мотики. Или да пренапишете историята си. Стъпки за смяна
1. Разпознайте модела. Честно си признайте: „ Да, предпочитам едни и същи сътрудници и това ме боли. “
2. Намерете корена. Отговорете си на въпроса: „ Каква детска болежка се пробвам да изцелявам посредством колегата си? Какво ми липсваше? “
3. Разделете предишното от сегашното. Научете се да улавяте момента, в който реагирате поради и си кажете: „ Сега съм добре. Зрял човек съм и мога да се грижа за себе си. “
4. Научете се да поддържате връзка. Вместо да се оплаквате („ Ти не ме обичаш “), научете се да говорите за възприятията и потребностите си („ Наранена съм, нуждая се да си с мен “). Запълнете сами празнотата, която в миналото сте имали. Вместо да се пробвате да я запълните за сметка на колегата си, можете да я запълните посредством грижа за себе си, и поддръжката на близки, които ви карат да се чувствате ценени.
И ето какво е значимото - даже единствено единият от вас да стартира да лекува раните си, връзката ви към този момент няма да е същата. Тя ще стартира да се трансформира, а другият сътрудник също ще има късмет да се промени.
Източник: b17 Снимки: Freepik
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ