Айде бе, шегичка... – когато ножът влиза в училище, а разумът излиза
Понякога човек се пита кое е по-страшното – че в българско учебно заведение осмокласник вади нож и наръгва друго дете, или че директорката на това учебно заведение излиза пред медиите и назовава всичко това… „ смешка “. Не случай, не обезпокоителен сигнал, не тревога за сигурността на децата ни. А смешка.
Шега с острие, с кръв, с „ Пирогов “ и с нахално успокоение.
Да не би в новото учебно управление на „ модерната педагогика “ към този момент да има нов предмет – „ Нож и смешка “?
Урок първи:
Когато дете наръга друго дете, не се паникьосвайте. Усмихнете се пред камерите и кажете, че всичко е задявка.
Урок втори:
Не взимайте думата „ отговорност “ прекомерно насериозно. Звучи тежко, а ние сме учебно заведение, не съд.
Какво ни споделя това, когато директорка – индивидът, който би трябвало да е страж на реда и сигурността – трансформира нож в метафора за детска игра? Че сме се примирили? Че ваденето на хладно оръжие към този момент не е алена лампа, а просто част от „ младежкия характер “?
В естествена страна дете с нож в раницата е сигнал за систематичен проблем – фамилен, обществен, психически, учебен. У нас – просто следващ мотив за опрощение и заученото „ всичко е под надзор “.
Да кажеш, че наръгването е „ смешка “, е по-опасно от самия нож. Ножът може да пореже тяло. Но тази дума – „ смешка “ – реже доверието в учебното заведение като институция, в учителя като престиж, в родителя като бранител.
Това е нормализация на насилието, опакована в усмивка. Една „ бодра “ форма на равнодушие, в която учебното заведение към този момент не възпитава, а замазва. Симптом, че децата ни порастват в свят, в който възрастните са спрели да се шокират.
В този учебник по равнодушие ножът към този момент не е знак на експанзия, а метафора на нашето безсърдечие. Учениците ще не помнят какво са писали на контролното, само че ще запомнят, че могат да извадят нож и след това някой ще каже „ айде бе, шегичка “.
А може би идващият урок ще е „ пукотевица за развлечение “? Или „ принуждение по желание “? Да каже директорката. Щом ножът към този момент е смешка, граници няма...
Шега с острие, с кръв, с „ Пирогов “ и с нахално успокоение.
Да не би в новото учебно управление на „ модерната педагогика “ към този момент да има нов предмет – „ Нож и смешка “?
Урок първи:
Когато дете наръга друго дете, не се паникьосвайте. Усмихнете се пред камерите и кажете, че всичко е задявка.
Урок втори:
Не взимайте думата „ отговорност “ прекомерно насериозно. Звучи тежко, а ние сме учебно заведение, не съд.
Какво ни споделя това, когато директорка – индивидът, който би трябвало да е страж на реда и сигурността – трансформира нож в метафора за детска игра? Че сме се примирили? Че ваденето на хладно оръжие към този момент не е алена лампа, а просто част от „ младежкия характер “?
В естествена страна дете с нож в раницата е сигнал за систематичен проблем – фамилен, обществен, психически, учебен. У нас – просто следващ мотив за опрощение и заученото „ всичко е под надзор “.
Да кажеш, че наръгването е „ смешка “, е по-опасно от самия нож. Ножът може да пореже тяло. Но тази дума – „ смешка “ – реже доверието в учебното заведение като институция, в учителя като престиж, в родителя като бранител.
Това е нормализация на насилието, опакована в усмивка. Една „ бодра “ форма на равнодушие, в която учебното заведение към този момент не възпитава, а замазва. Симптом, че децата ни порастват в свят, в който възрастните са спрели да се шокират.
В този учебник по равнодушие ножът към този момент не е знак на експанзия, а метафора на нашето безсърдечие. Учениците ще не помнят какво са писали на контролното, само че ще запомнят, че могат да извадят нож и след това някой ще каже „ айде бе, шегичка “.
А може би идващият урок ще е „ пукотевица за развлечение “? Или „ принуждение по желание “? Да каже директорката. Щом ножът към този момент е смешка, граници няма...
Източник: glasnews.bg
КОМЕНТАРИ