Понеже все още има хора, които наистина мислят, че свикването

Понеже към момента има хора, които в действителност мислят, че свикването на Велико национално заседание е " остроумен стратегически ход ", с който " Бойко отново ви сподели кой е максимален състезател ", да им съобщим следното: в действителност няма да има нова конституция. Каракачанов през днешния ден съобщи, че няма да подпише предложенията на ГЕРБ в случай че в писането на главния закон настояванията на Вътрешна македонска революционна организация. Движение за права и свободи също да поддържат Борисов; откогато десантът на Росенец стана факт от партията на Доган/Карадайъ изгубиха всякакво прогерберско въодушевление и разтълкуваха акцията като двойна офанзива на ГЕРБ и Демократична България против тях самите. В момента ГЕРБ просто не може да събере нужните гласове, които да поддържат препоръчаните от тях промени. 
Какъв е разновидността оттук-насетне? Борисов да вземе да се съгласи с концепциите на патриотите. А измежду тях, ето ги на: 
1) Връщане на донаборната работа
2) Образователен ценз
3) Задължително гласуване 
Възможно ли е да се превърнем в първата страна в Европейския съюз, която да одобри трите едновременно?  При състояние, че другаде не съществуват по доста ясни аргументи: 1) просветителният ценз, колкото и да възпламенява популистки настроения, няма нищо общо с концепцията за демокрация; 2) наложителното гласоподаване е посегателство на свободата да не участваш в политическия живот или, малко по-просто казано в българския вид, да си запазиш достойнството и в случай че не искаш да си избираш дебелак, да не си избереш и 3) връщането на казармата е връщане тъкмо 15 години обратно по закон и тъкмо 50 години обратно по смисъл. 
Налага се да си представим следната нереалистична обстановка. В името на новата конституция, народа, задържането на ГЕРБ на власт и сбъдването на популистките стремежи на Вътрешна македонска революционна организация да се живее в следната неочаквана действителност. Пише се закона и година по-късно към този момент казармите се изпълват с млади редови войници. Всичко живо върви по избори, тъй като другояче (иначе какво, санкция, условна присъда?). Стотици хиляди внезапно нямат право да гласоподават, тъй като не са покрили дискриминационния аршин за образованието. Все неприятно: в случай че завършиш - в казармата. Ако не завършиш - не можеш да гласуваш, че и отново в казармата. Въобще мощното и интимно предпочитание и религия в бъдещите дни, с които нормално се съпътства изборния развой, минава в гражданско обвързване и наказания при неизпълнението му. Батальонът се строява.
Борисов, колкото и да се пробва да си стъпи на краката, не би могъл да одобри нито едно от тези условия. Да не приказваме, че третото би разчистило вечно ГЕРБ от властта, доколкото триумфът на всички български избори е обвързван с ниската изборна интензивност, на фона на която " семейно-административния избор " на партията да се трансформира в решителен фактор. 
Всъщност има немалка възможност министър председателят да разпусне държавното управление и да насрочи нови избори - напълно скоро. Този ход е към този момент изиграван и е не изключение, а предписание - ГЕРБ в никакъв случай не са довършвали мандата си и може би точно поради това са увеличавали отчасти шанса си да завоюват идващия. Обръчът към премиера обаче се затваря доста съществено и самият той към този момент подозира, че ще в съпротива. Простите социологически сметки не са на негова страна; най-малко за момента наподобява, че парламентарното болшинство ще бъде представлявано от парламентарната и извънпарламентарната съпротива. 
А някъде някой помнещ човек си спомня далечната 2009-та година и всичките закани за рестарт на страната, с които Борисов пристигна на власт, с цел да може 11 години по-късно да изиска да рестартира себе си. 
Пратете този помнещ човек в казармата. Да му пристигна мозъка в главата.
 
Автор: Райко Байчев