Андрей Фурсов: Когато звънят камбаните на историята
Понеже се занимавам с просвета, а „ по-добре “ е оценка... По-добре за кого? Някой като Чубайс ще ви рече: „ Беше хубаво, а стана неприятно! “. Добре за кого? За всички нас, за болшинството ли?... Сложен въпрос. Ясно е, че всички желаят да живеят в обществено заслужено общество. Има такива понятия като „ би трябвало “ и „ бидейки “. Тук е по-сложно... А на всеки да е добре. Такова не може да бъде. Защото животът е игра с нулева стойност. Бидейки. Кой е бил, по какъв начин мислите, най-хубавият интервал в съветската история? Когато хората са били сити, когато сигурността е била оптималната...
Кога е било това, в кой интервал? 60-те и 70-те години на ХХ век. Сега не приказвам, че ние сме прояли своето бъдеще. Но от позиция на главната маса хора, интервалът сред 1955 и 1985 година е четвъртото умерено тридесетилетие на съветската история. Първото е 1505-1535 година, когато се натрупа мазнинка, това е Василий III. Второто е 1670-1700 година След това е шикарният интервал 1825-1855 година на Николай I, един от най-хубавите съветски царе. И несъмнено, интервалът 1955-1985 година.
Това не е просто утолен и спокоен живот... Това е непретенциозен живот. Баща ми беше водещ инженер по полетни тествания. Всичките облекла на фамилията ни се побират в мъничко шкафче и половин ракла. Но знаех, че пребивавам в обществено обективна страна. Ние пазиме всички слаби на света, бием всички на хокей. Ние изстреляхме човек в космоса. Как тези 30 години се разграничават от предходните? Те носят обществено задоволство и убеденост в това, че обществено сме най-хубавите.
Общо взето, вид от позиция на материалния живот са 60-те и 70-те години при нас. Може би освен при нас. В Германска демократична република имаха най-високото витално ниво. Разликата сред богатите и бедните беше в действителност дребна – 5:1. И имаше убеденост, че живееш в вярното общество, където няма прекомерно богати или прекомерно небогати, където обществената справедлиост е провъзгласена за принцип.
Имаме си забележителният публицист Юрий Поляков. Много предлагам да прочетете романа му „ Замислих бягство “. Писан е с огромен комизъм. Историята е следната. Човек в течение на 30 години желае да се махне от жена си. Всеки път, когато желае да си тръгне, се случва нещо – изключително състояние или нещо сходно. Поляков по този начин акцентира слабостта на руската система. Тя претендира за тъждество и висок честен статут, а подобен към този момент няма през 80-те години. Ами системата на Елцин и на ранния Путин? „ Имаме си богати и небогати “. Не можеш да имаш искания. Разбирам, че идеални общества няма. Но ми се желае да има блян към тях.
За жал оптимизмът и ентусиазмът се раждат като финален волеви зов в изискванията на най-жестока систематична рецесия. Която, несъмнено, може да погребе всичко. Но що са ентусиазмът и оптимизмът? Това е волята да се пречупят обстоятелбствата. При това когато... ето го краят! Утре е гибелта.
Баща ми разказваше с какъв оптимизъм са ходили на Великата отечествена. Били са уверени в успеха. Защото, в случай че не е било победа, то това е, край! И това потомство спечелили излиза от систематичната рецесия.
Само субективното и свободно рационално познание за обществото ще научи хората да не се боят от звука на камбаните на историята. Да се научат да живеят без очаквания за заплащане, тъй като да си човек е точно най-голямата премия. Да живееш без илюзии, тъй като животът е най-хубавата заблуда. Да живееш, без да идеализираш предишното, да не роптаеш от сегашното и да не се плашиш от бъдещето. То учи на геройство. Да знаеш и да си човек, свободен от пораженчество. Да бъдеш и да знаеш, че всичко зависи от индивида, още повече тогава, когато се разрушават обществените светове и звънят камбаните на историята.
Какво може да направи Русия в тази обстановка? Мисля, че би трябвало да изхожда от действителността и от това, което е допустимо. Може да се измисли изцяло всякакво публично устройство, само че не може да се реализира. Затова и се отнасям доста скептично към апелите „ дано изковем нова идеология! “. Всички идеологии се раждат в кръв, в страшни боеве и мисля, че векът на идеологиите ще си замине дружно с капитализма, само че определна форма на идейна организация на обществото и рационалното познание би трябвало да възникне... Защото науката си твъгва в строгия смисъл на думата. Така както си потегля и схоластиката. И в този момент би трябвало да се приказва за основаването на кардинално нова форма на рационално познание. Постнаучно.
Когато системата се намира в точка на разклоняване – ние сме в такава, 10-20-30 годишна – всичко ще се върти като кубче на Рубик. И ще са ясни само трендовете на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Кога е било това, в кой интервал? 60-те и 70-те години на ХХ век. Сега не приказвам, че ние сме прояли своето бъдеще. Но от позиция на главната маса хора, интервалът сред 1955 и 1985 година е четвъртото умерено тридесетилетие на съветската история. Първото е 1505-1535 година, когато се натрупа мазнинка, това е Василий III. Второто е 1670-1700 година След това е шикарният интервал 1825-1855 година на Николай I, един от най-хубавите съветски царе. И несъмнено, интервалът 1955-1985 година.
Това не е просто утолен и спокоен живот... Това е непретенциозен живот. Баща ми беше водещ инженер по полетни тествания. Всичките облекла на фамилията ни се побират в мъничко шкафче и половин ракла. Но знаех, че пребивавам в обществено обективна страна. Ние пазиме всички слаби на света, бием всички на хокей. Ние изстреляхме човек в космоса. Как тези 30 години се разграничават от предходните? Те носят обществено задоволство и убеденост в това, че обществено сме най-хубавите.
Общо взето, вид от позиция на материалния живот са 60-те и 70-те години при нас. Може би освен при нас. В Германска демократична република имаха най-високото витално ниво. Разликата сред богатите и бедните беше в действителност дребна – 5:1. И имаше убеденост, че живееш в вярното общество, където няма прекомерно богати или прекомерно небогати, където обществената справедлиост е провъзгласена за принцип.
Имаме си забележителният публицист Юрий Поляков. Много предлагам да прочетете романа му „ Замислих бягство “. Писан е с огромен комизъм. Историята е следната. Човек в течение на 30 години желае да се махне от жена си. Всеки път, когато желае да си тръгне, се случва нещо – изключително състояние или нещо сходно. Поляков по този начин акцентира слабостта на руската система. Тя претендира за тъждество и висок честен статут, а подобен към този момент няма през 80-те години. Ами системата на Елцин и на ранния Путин? „ Имаме си богати и небогати “. Не можеш да имаш искания. Разбирам, че идеални общества няма. Но ми се желае да има блян към тях.
За жал оптимизмът и ентусиазмът се раждат като финален волеви зов в изискванията на най-жестока систематична рецесия. Която, несъмнено, може да погребе всичко. Но що са ентусиазмът и оптимизмът? Това е волята да се пречупят обстоятелбствата. При това когато... ето го краят! Утре е гибелта.
Баща ми разказваше с какъв оптимизъм са ходили на Великата отечествена. Били са уверени в успеха. Защото, в случай че не е било победа, то това е, край! И това потомство спечелили излиза от систематичната рецесия.
Само субективното и свободно рационално познание за обществото ще научи хората да не се боят от звука на камбаните на историята. Да се научат да живеят без очаквания за заплащане, тъй като да си човек е точно най-голямата премия. Да живееш без илюзии, тъй като животът е най-хубавата заблуда. Да живееш, без да идеализираш предишното, да не роптаеш от сегашното и да не се плашиш от бъдещето. То учи на геройство. Да знаеш и да си човек, свободен от пораженчество. Да бъдеш и да знаеш, че всичко зависи от индивида, още повече тогава, когато се разрушават обществените светове и звънят камбаните на историята.
Какво може да направи Русия в тази обстановка? Мисля, че би трябвало да изхожда от действителността и от това, което е допустимо. Може да се измисли изцяло всякакво публично устройство, само че не може да се реализира. Затова и се отнасям доста скептично към апелите „ дано изковем нова идеология! “. Всички идеологии се раждат в кръв, в страшни боеве и мисля, че векът на идеологиите ще си замине дружно с капитализма, само че определна форма на идейна организация на обществото и рационалното познание би трябвало да възникне... Защото науката си твъгва в строгия смисъл на думата. Така както си потегля и схоластиката. И в този момент би трябвало да се приказва за основаването на кардинално нова форма на рационално познание. Постнаучно.
Когато системата се намира в точка на разклоняване – ние сме в такава, 10-20-30 годишна – всичко ще се върти като кубче на Рубик. И ще са ясни само трендовете на бъдещето.
Превод: В. Сергеев
Гласувайте с бюлетина № 14 за ЛЕВИЦАТА и съответно за 11 МИР Ловеч с лидер на листата Румен Вълов Петков - лекар по философия, основен редактор на `Поглед.Инфо`. Подскажете на вашите другари в Ловеч кого да поддържат!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал:
и за канала ни в Телеграм:
Влизайте непосредствено в сайта . Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ