Радев нагази в блатото на повторението
Понеже конфликът ГЕРБ-президент се взема решение с автоматизирана офанзива или автоматизирана отбрана според от паричните потоци към медията, която написа нещо за него, да уточним: в изискванията на политическа самостоятелност, която имаме, съвсем всякога, когато е имало конфликт сред президента и властта, ни е изглеждало, че таман той е по-подготвен - за това сме писали тук, тук, тук и на доста други места. ГЕРБ в действителност не съумя да измисли нещо по-умно от тезата за " Разединител на нацията " - всъщност глупашки-тоталитарен мотив, който подопечните мисирки кудкудякат до обратен тласък и по сигнал, когато Радев е правил рецензия към кабинета. Няма по какъв начин - веднъж правиш грешката да форсираш напред Цецка Цачева и след това пет години ти се връща: малко им е дори.
Радев се усещаше удобно в ролята си дълго време и бе съумял да събере към себе си солидна поддръжка. ГЕРБ към този момент виждаха неприятна опция - президентска партия, остарялото Българска социалистическа партия и гласовете на постоянно продажните патриоти да извърнат играта. Дойде обаче застой - в последните месеци Радев стартира да губи позиции, което бе регистрирано както от социологическите организации (на тях, несъмнено, не е добре да се вярва), по този начин и се вижда с просто око (на това може да се има вяра повече). Проблемът е следният: рецензиите на президента започнаха да застиват в декларативност, повтаряне, и реплики, които може да назовем " опозиционен спам ". Например последното - " Ако аз управлявах България, нямаше да се краде ". Това изказване в никакъв случай не е чувано от човек от опозицията, изобщо...Политическата история от последните 30 години може да се опише таман по този начин: има власт, която краде, има и съпротива, която заявява, че в случай че пристигна на власт няма да краде. Опозицията идва на власт и стартира да краде, като през това време се ражда нова съпротива, която споделя, че в случай че вземе властта няма да краде. В прочут смисъл, с цел да почнеш да крадеш би трябвало да кажеш, че няма да крадеш - това е наложителното изискване.
Това механично говорене има злополучни катастрофи - да минава през ушите на всички, тъй като е повтаряно до обратен тласък и е изчерпано най-малко 20 години преди Радев. Публична загадка е, че разликата сред Радев и Борисов е, че първият е заобиколен от извънредно положителни съветници, до момента в който вторият от чиновнически мозъчен концерн, който стои в заслужена анонимност и декоративна роля. Съветниците обаче стартират да личат, рано или късно. Президентът се усеща доста удобно в жанра на " Обръщения към българския народ ", речи по празници и за " отдръпване на доверието ", само че по този начин може единствено до време и единствено до момента в който не се изтърка. А стартира да се изтърква.
Разприте около ковид бяха отявлено тенденциозни, да вземем за пример. Правителството избра пътя на изолацията и този избор в ранните дни нямаше даже опция. Радев съобщи, че би трябвало незабавно да се отвори стопанската система и " животът да се върне към естественото " в интервал, когато освен и у нас, а в цяла Европа това нямаше по какъв начин да се случи. Очевидно е и че в случай че ГЕРБ по някакъв инцидентен метод бяха подхванали пътя на Швеция или Беларус, таман президентът щеше да нанася съкрушителни рецензии за това, че " Управляващите и неналичието на дейности по отношение на ковид вкарват в голяма заплаха застаряващото население на България ". И тъй като думите и речите си наподобяват, фразата за " невижданата гняв " на ковид най-вероятно щеше да бъде произнесена " Дондуков ".
В това безидейно тресавище става и все по-препълнено. Ако преди президентът имаше комфортът да е единственият критик на властта и това концентрираше голяма поддръжка в него, към този момент пристигна и конкуренцията на Трифонов и " Възраждане ". Която към този момент по никакъв начин не дава сигнали за общ фронт, а таман противоположното - причислява опозиционни гласове към себе си и ги причислява, вземайки ги точно от Радев. Проблемът на президента не е, че се е трансформирал в разединител на нацията - малоумно факсимиле без всевъзможен смисъл - а в това, че все по-трудно съумява да сплоти недоволството през себе си и да го излъчи вярно.
Автор: Райко Байчев
Радев се усещаше удобно в ролята си дълго време и бе съумял да събере към себе си солидна поддръжка. ГЕРБ към този момент виждаха неприятна опция - президентска партия, остарялото Българска социалистическа партия и гласовете на постоянно продажните патриоти да извърнат играта. Дойде обаче застой - в последните месеци Радев стартира да губи позиции, което бе регистрирано както от социологическите организации (на тях, несъмнено, не е добре да се вярва), по този начин и се вижда с просто око (на това може да се има вяра повече). Проблемът е следният: рецензиите на президента започнаха да застиват в декларативност, повтаряне, и реплики, които може да назовем " опозиционен спам ". Например последното - " Ако аз управлявах България, нямаше да се краде ". Това изказване в никакъв случай не е чувано от човек от опозицията, изобщо...Политическата история от последните 30 години може да се опише таман по този начин: има власт, която краде, има и съпротива, която заявява, че в случай че пристигна на власт няма да краде. Опозицията идва на власт и стартира да краде, като през това време се ражда нова съпротива, която споделя, че в случай че вземе властта няма да краде. В прочут смисъл, с цел да почнеш да крадеш би трябвало да кажеш, че няма да крадеш - това е наложителното изискване.
Това механично говорене има злополучни катастрофи - да минава през ушите на всички, тъй като е повтаряно до обратен тласък и е изчерпано най-малко 20 години преди Радев. Публична загадка е, че разликата сред Радев и Борисов е, че първият е заобиколен от извънредно положителни съветници, до момента в който вторият от чиновнически мозъчен концерн, който стои в заслужена анонимност и декоративна роля. Съветниците обаче стартират да личат, рано или късно. Президентът се усеща доста удобно в жанра на " Обръщения към българския народ ", речи по празници и за " отдръпване на доверието ", само че по този начин може единствено до време и единствено до момента в който не се изтърка. А стартира да се изтърква.
Разприте около ковид бяха отявлено тенденциозни, да вземем за пример. Правителството избра пътя на изолацията и този избор в ранните дни нямаше даже опция. Радев съобщи, че би трябвало незабавно да се отвори стопанската система и " животът да се върне към естественото " в интервал, когато освен и у нас, а в цяла Европа това нямаше по какъв начин да се случи. Очевидно е и че в случай че ГЕРБ по някакъв инцидентен метод бяха подхванали пътя на Швеция или Беларус, таман президентът щеше да нанася съкрушителни рецензии за това, че " Управляващите и неналичието на дейности по отношение на ковид вкарват в голяма заплаха застаряващото население на България ". И тъй като думите и речите си наподобяват, фразата за " невижданата гняв " на ковид най-вероятно щеше да бъде произнесена " Дондуков ".
В това безидейно тресавище става и все по-препълнено. Ако преди президентът имаше комфортът да е единственият критик на властта и това концентрираше голяма поддръжка в него, към този момент пристигна и конкуренцията на Трифонов и " Възраждане ". Която към този момент по никакъв начин не дава сигнали за общ фронт, а таман противоположното - причислява опозиционни гласове към себе си и ги причислява, вземайки ги точно от Радев. Проблемът на президента не е, че се е трансформирал в разединител на нацията - малоумно факсимиле без всевъзможен смисъл - а в това, че все по-трудно съумява да сплоти недоволството през себе си и да го излъчи вярно.
Автор: Райко Байчев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ