„Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни…“
Понеже идват избори; и тъй като текат смехотворни политически процеси, чиито „ архитекти “ не могат да разчитат доста на друго с изключение на на неистини и префасонирани спомени; и тъй като „ лъжата, повторена 1000 пъти, става истина “ очевидно е горивото на политиката у нас, а паметта на народа е като на златна рибка и всичко, де що му пробутват всякакви тарикати, го приема, а каквото е потребно за него – го плюе.
И тъй като носталгията е потребна единствено за обществата, които са имали разрастваща история, а не деградираща – тези, които – като кажат, че обичат ретро коли да вземем за пример – знаеш, че става въпрос за коли, а не руски сапунерки на колела.
И тъй като губещите войната са насъскали всичките си спящи кафези тук да се разсънват.
И тъй като са шумни и гласовити. И тъй като имат разполагаем национални медии в ръцете си. И тъй като съветските сътрудници са по най-високите етажи на властта и вършат лъжите си чути от всички…
… по тази причина взех решение да споделя нещо, което открих, прочетох и харесах. Нещо доста (не)подходящо за носталгици.
А загатнах ли, че идват избори и лъжците, соцносталгици са се възпалили от шерване на неистини? Споменах, да. Е ще потретя: идват избори и лъжците, соцносталгици са се възпалили от шерване на неистини, пазете се, пазете и наивните си близки.
„ Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни. Нека допуснем, че кебапчетата са били по-сочни. Нека се съгласим, че летуването " на бунгалата в Ахтопол " е било сантиментално.
Това, кето НИКОГА няма да простя на комунистите е, че ме държаха под ключ в личната ми страна. Не ми даваха да я напусна даже за ден. Държаха ме като птица в клетка - даваха ми вода и трохи, само че не ми позоволяваха да хвърча. А пък, в случай че се пробвах инцидентно да полетя, макар строгата забрана- стреляха по мен с автомати и картечници на границата. Носталгиците комфортно не помнят тази подоробност- стреляш по личните си жители просто тъй като желаят да отидат някъде другаде на същата тази планета.
От 1961 до 1988, при опит да пресекат берлинската стена, са разстреляни над 600 души. Никой не знае какъв брой са труповете на браздата сред България и Гърция или Турция...Самият факт, че граничари имат за задача да не разрешават на хората да НАПУСНАТ страната си, даже за малко, е задоволителен с цел да анулира резултата от вкусните домати и сочната кайма...
P.S. Аз въпреки всичко съумях да мина границата без да стрелят по мен през 1988-ма. Баща ми и майка ми ( лека им пръст), даже не се пробваха - знаеха, че няма " да ги пуснат ". Наши другари източно-германци, с които летувахме дружно, отплувха една доста ранна заран със уиндсърфове от къмпинг Арапя на юг. Баща ми им махаше от брега и не разбирах тогава за какво се разплака. Когато не се върнаха до вечерта, само че никой не говореше за това - започнах да разбирам. След година получихме една пощенска картичка от Мюнхен без никакъв текст на нея - единствено фотография на Ратхаус с фигурките. Нашите другари извадиха шанс, стотици други - не.
Не ми говорете изобщо какъв брой било " хубаво " - Хубав затвор-няма! “
…
Под поста на Ясен Бочаров има мнения – не по-малко забавни.
Като да вземем за пример:
„ Тези първите три позволява няма да им ги дам, неверни са! Доматите не бяха по-вкусни, дупките за тоалетни и неналичието на душове и естествени бани в Ахтопол не бяха по-романтични, и не, и кебапчетата не бяха по-вкусни. Другото е по този начин! Другото е 100% истина! Прекрасно разказано и обяснено!
Бяхме просто по-млади. Това е! И на концерт на Куийн не можах да отида… и други такива работи… “
Както и:
„ Кебапчетата, когато ги имаше, бяха отврат “.
И:
„ През 1982 година след гимназия приключих 2 годишно образование в колеж и бях разпределена в завода за роботи в Стара Загора. Но не можех да стартира работа в института на завода, тъй като имах досие, което се съхраняваше в София и можеше да се чете със особено искане. Направихме го и се оказа, че имам родственик, брат на баба ми, който 24 годишен при опит да премине границата е убит и посмъртно е наказан от Народен съд. Случило се е в към 1947 година “
Валди Тотев пък написа коментар:
През 1977 г бяхме на отмора на бунгала в Ахтопол.Вода за пиянство се караше с водоноска. Доста мизерно беше.
Доматите бяха от сорта " пионер 1 ".Тези от които се вършат консерви и преди да ги ядеш би трябвало да ги дереш.По-късно се появи вид на който корена растеше в самия домат и откакто го изчистиш оставаше към 2/3 от домата “.
И тъй като носталгията е потребна единствено за обществата, които са имали разрастваща история, а не деградираща – тези, които – като кажат, че обичат ретро коли да вземем за пример – знаеш, че става въпрос за коли, а не руски сапунерки на колела.
И тъй като губещите войната са насъскали всичките си спящи кафези тук да се разсънват.
И тъй като са шумни и гласовити. И тъй като имат разполагаем национални медии в ръцете си. И тъй като съветските сътрудници са по най-високите етажи на властта и вършат лъжите си чути от всички…
… по тази причина взех решение да споделя нещо, което открих, прочетох и харесах. Нещо доста (не)подходящо за носталгици.
А загатнах ли, че идват избори и лъжците, соцносталгици са се възпалили от шерване на неистини? Споменах, да. Е ще потретя: идват избори и лъжците, соцносталгици са се възпалили от шерване на неистини, пазете се, пазете и наивните си близки.
„ Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни. Нека допуснем, че кебапчетата са били по-сочни. Нека се съгласим, че летуването " на бунгалата в Ахтопол " е било сантиментално.
Това, кето НИКОГА няма да простя на комунистите е, че ме държаха под ключ в личната ми страна. Не ми даваха да я напусна даже за ден. Държаха ме като птица в клетка - даваха ми вода и трохи, само че не ми позоволяваха да хвърча. А пък, в случай че се пробвах инцидентно да полетя, макар строгата забрана- стреляха по мен с автомати и картечници на границата. Носталгиците комфортно не помнят тази подоробност- стреляш по личните си жители просто тъй като желаят да отидат някъде другаде на същата тази планета.
От 1961 до 1988, при опит да пресекат берлинската стена, са разстреляни над 600 души. Никой не знае какъв брой са труповете на браздата сред България и Гърция или Турция...Самият факт, че граничари имат за задача да не разрешават на хората да НАПУСНАТ страната си, даже за малко, е задоволителен с цел да анулира резултата от вкусните домати и сочната кайма...
P.S. Аз въпреки всичко съумях да мина границата без да стрелят по мен през 1988-ма. Баща ми и майка ми ( лека им пръст), даже не се пробваха - знаеха, че няма " да ги пуснат ". Наши другари източно-германци, с които летувахме дружно, отплувха една доста ранна заран със уиндсърфове от къмпинг Арапя на юг. Баща ми им махаше от брега и не разбирах тогава за какво се разплака. Когато не се върнаха до вечерта, само че никой не говореше за това - започнах да разбирам. След година получихме една пощенска картичка от Мюнхен без никакъв текст на нея - единствено фотография на Ратхаус с фигурките. Нашите другари извадиха шанс, стотици други - не.
Не ми говорете изобщо какъв брой било " хубаво " - Хубав затвор-няма! “
…
Под поста на Ясен Бочаров има мнения – не по-малко забавни.
Като да вземем за пример:
„ Тези първите три позволява няма да им ги дам, неверни са! Доматите не бяха по-вкусни, дупките за тоалетни и неналичието на душове и естествени бани в Ахтопол не бяха по-романтични, и не, и кебапчетата не бяха по-вкусни. Другото е по този начин! Другото е 100% истина! Прекрасно разказано и обяснено!
Бяхме просто по-млади. Това е! И на концерт на Куийн не можах да отида… и други такива работи… “
Както и:
„ Кебапчетата, когато ги имаше, бяха отврат “.
И:
„ През 1982 година след гимназия приключих 2 годишно образование в колеж и бях разпределена в завода за роботи в Стара Загора. Но не можех да стартира работа в института на завода, тъй като имах досие, което се съхраняваше в София и можеше да се чете със особено искане. Направихме го и се оказа, че имам родственик, брат на баба ми, който 24 годишен при опит да премине границата е убит и посмъртно е наказан от Народен съд. Случило се е в към 1947 година “
Валди Тотев пък написа коментар:
През 1977 г бяхме на отмора на бунгала в Ахтопол.Вода за пиянство се караше с водоноска. Доста мизерно беше.
Доматите бяха от сорта " пионер 1 ".Тези от които се вършат консерви и преди да ги ядеш би трябвало да ги дереш.По-късно се появи вид на който корена растеше в самия домат и откакто го изчистиш оставаше към 2/3 от домата “.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ