Дневникът на котарака-параноик
Понеделник
Похитителите ми не престават да ми досаждат благодарение на някакви дребни нещица, привързани към шнур. Те се хранят щедро със свежо месо, а аз съм заставен да хапвам гранули. Единственото, което ми дава мощ, е вярата за бягство; удовлетворението е по-голямо от това да си наточвам ноктите върху мебелите им. Утре ще опитвам да изям още едно растение в саксия.
Вторник
Днес опитът ми да унищожа моите похитители, движейки се до краката им, съвсем съумя. Трябва да го опитвам на горните стъпала на стълбата. От омерзение към похитителите ми още веднъж повърнах; само че първо съумях да се кача върху обичаната им маса. Трябва да опитвам още един път, този път в леглото.
Сряда
Проспах целия ден. Реших да отегчавам на моите похитители през нощта, да вземем за пример да им желая храна. Да забележим по какъв начин ще им се отрази неналичието на сън.
Четвъртък
Обезглавих мишка и занесох раздраното ú тяло, с цел да осъзнаят на какво съм кадърен и да всея боязън. Те единствено цъкаха с език и обсъждаха каква чудесна котка съм. Хм. Всичко по някаква причина не мина по проект.
Петък
Вече се убедих какви садисти са. Без всякаква причина ме изтезаваха с вода. Но този път във водата бе добавено някакво пенещо се вещество, наречено „ шампоан “. Какви безумци, забавно по какъв начин са могли да основат такава течност. Единственото ми успокоение е, че още чувствам по какъв начин зъбите ми се впиват в пръстите им.
Събота
Днес си направиха някаква колекция. В същото време мен ме сложиха в непоколебим тъмничен затвор. Въпреки това, до мен доближаваше шума и отвратителната миризма от стъклените съдове, цялостни с нещо, което назовават “бира “. Но по-важното е, че инцидентно дочух нещо – става известно, че днешното ми тъмнично изгнание е обвързвано със способността ми да им причиня „ алергия “. Трябва безусловно да схвана какво е това и по какъв начин мога да го употребя в моя изгода.
Неделя
Убедих се, че другите пандизчии са в по-специално състояние от мен. Кучето постоянно ог пускат на независимост, само че то постоянно се връща единствено, по-щастливо от преди. Явно не е на себе си. Птицата пък, въпреки това, евентуално е клеветник. Изучила е техният ужасяващ език и постоянно си приказва с тях. Убеден съм, че им рапортува за всяка моя стъпка. Но в този момент, поместена в железна клетка, е неуязвима за мен. Но аз мога да очаквам, времето е на моя страна…
